Решение № 692 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110107835 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Е. - пр. пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г, срещу „Ф. *” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. К. Г. М. № *, кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на отвеtнтика да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 2211,82 лв., представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за месец септември 2022 г. за обект на потребление, находящи се в гр. В., ул. Х. № *, с клиентски № * и абонатен номер №*, както и 2) сумата от 74,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2211,82 лв. за периода 26.10.2022 г. - 16.06.2023 г.; 3) сумата от 12,97 лв., представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за месец септември 2022 г. за обект на потребление, находящи се в гр. В., ул. Х. № *, с клиентски №* и абонатен номер №*, както и 4) сумата от 0,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 12,97 лв. за периода 26.10.2022 г. -16.06.2023 г.; 5) сумата от 42,07 лв., представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за месец септември 2022 г. за обект на потребление, находящи се в гр. В., ул. Х. № *, с клиентски №* и абонатен номер № *, както и 6) сумата от 1,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 42,07 лв. за периода 26.10.2022 г. -16.06.2023 г.; 7) сумата от 262,51 лв., представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за месец септември 2022 г. за обект на потребление, находящи се в гр. В., ул. Х. № *, с клиентски №* и абонатен номер № *, както и 8) сумата от 8,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 262,51 лв. за периода 26.10.2022 г. -16.06.2023 г., като за всяко от вземанията за главница е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците , считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба ищецът „Е. - пр. пр.” АД, гр. В., излага, чрез адв. Х. И., че с влязло в силата разпореждане постановено по ч.гр.д. № * г. на ВРС е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сума съсатвляваща сбора на процесните осъдителни искове. Сочи се, че към датата на издаване на фактура № * г. титуляр на процесната партида в системата на ищеца е „С. Д. *” ЕООД, ЕИК *. Твърди, че след депозиране на заявление за 1 достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД при Общи условия, се установява, че всъщност „Ф. *” ЕООД е наемател на процесните обекти на потребление, находящи се в гр. В., ул. „Х.” №*, с клиентски № * и абонатни номера № *;№ *; № *; № *, които се използват за „небитови нужди”, съответно страните са обвързани от облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия на основание чл.

97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и чл.11, чл. 12 и чл. 17, т.З от ОУ на “Е. - пр. пр.”, по което ищецът се явява доставчик от последна инстанция, а ответникът „небитов клиент” по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР към ЗЕ. Твърди, че на основание чл. 29 от ПТЕЕ ответникът дължи на ищеца освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Излага се, че на основание чл.

30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ ответникът дължи и цена на задължения към обществото, които се събират от доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност чл. 36ж от ЗЕ, както и акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС. Поддържа, че цената, по която се извършва продажбата е определена по Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г.), в сила от 01.08.2021 г. Поддържа, че ответникът не е заплатил задълженията си главници по фактура № * г. за месец септември 2022 г., като върху същите, на основание чл. 38 от ОУДПЕЕ вр. чл. 86 от ЗЗД са начислени лихви за забава в общ размер от 161,00 лв. за периода от деня следващ падежа на фактурата 26.10.2022 г. до 16.06.2023 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът „Ф. *” ЕООД чрез адв. С. Д., е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, с която предявените искове са признати. Прави вързажение за недължимост на разноските на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, като сочи, че не е давал повод за завеждане на делото. Сочи, че на * г. ответното дружество е подало заявление за предоставяне на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Ел. С.“ АД по отношение на процесиите обекти на потребление, като му е генериран клиентски номер *, по който са издавани фактурите и са изпращани по електронен път на ответното дружество. Излага се, че оветникът не е получавал фактура по клиентски номер *за процесния период*г. до 30.09.202 г., нито е канен да заплати процесното задължение извънсъдебно, за което е узнал от исковата молба, а то не е такова с определен ден за изпълнение. Поддържа, че процесната фактура е с получател „С. Д.“ ЕООД и е с посочен клиентски номер: *. Поддържа и че понастоящем няма одобрени от КЕВР Общи условия на договорите за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, поради което отношенията между страните се регламентират не от договор, а от приложимите нормативни разпоредби, регулиращи този тип отношения между доставчик от последна инстанция и небитов клиент. В тази връзка сочи, че доколкото в ЗЕ и ПТЕЕ не съществува разпоредба регламентираща срока за изпълнение на паричното задължение за заплащане на доставената ел. енергия, то приложим е чл. 303а, ал.3, изр.1 от ТЗ, съобразно който ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, каквито ответникът не е получавал. Поддържа, че исковите суми са заплатени на 07.08.2023 г.

В о.с.з. ищецът с писмени молби депозирани от адв. Х. И. и докладвани от съда моли за постановяване на решение при признание на иска, като признава изрично, че ответникът е погасил процесните задължения за главница и лихви.

В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се от проц. си представител адв. С. Дж., който поддържа изразената позиция по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът е представил доказателства – изходящ от ищеца касов бон от * г. на стойност 2688,82 лв., удостоверяващ плащане на 2 главницата и неустойки за просрочено плащане по фактура № * г. Същевременно ищецът изрично е потвърдил плащането на процесните суми след завеждането на делото.

Следователно съдът приема, че задължението на ответника е погасено, включително за законната лихва, доколкото платената с касовия бон сума от 2688,82 лв. надхвърля сбора на исковите претенции от 2615,10 лв.

Доколкото последното обстоятелство е настъпило в хода на процеса , същото следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и исковете следва да се отхвърлят, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.

По разноските:

Съдът намира за неоснователно възражението релевирано от ответника, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не дължи заплащане на разноските по делото.

Приложението на ал.2 от цитираната разпоредба изисква кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да признае същия. И докато признанието в случая е факт още с отговора на исковата молба, то съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото по следните съображения:

В случая не е спорно, че процесното правоотношение по доставка на електрическа енергия намира правната си уредба в Закона за енергетиката, както и че ищецът в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

На следващо място не е спорно, а и от представеното от ищеца заявление от ответника за достъп и пренос на електрическа енергия за стопански нужди през електроразпределителните мрежи на „Ел.С.“ АД при общи условия № *от дата 19.09.2022 г. и удостоверение за сключен договор за достъп да електроразпределителните мрежи от дата * г. се установява, че най-късно от последната дата ответното дружество е придобило качеството „небитов клиент“ на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ за о бекти на потребление, находящи се в гр. В., ул. „Х. №*, с клиентски № * и абонатни номера № *;

№ *; № *; № *, както и на потребител на електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия приети от Управителния Съвет на "Енерго – Про Продажби" АД с протокол № 12/28.06.2007 г. и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Че считано от 19.09.2022 г. страните са встъпили в облигационни правоотношения по продажба на ел. енергия се установява и от факта, че ищецът е заплатил процесното задължение за отчетен период м.09.2022 г.

На основание чл. 98а, ал.4 от ЗЕ, Общите условия на ищеца – краен снабдител, влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане, респективно още считано от 19.09.2022 г. ответното дружество е било обвързано от същите. В тази връзка срокът за заплащане на ел. енергия за стопански нужди е уреден в чл. 27 от ОУ, като съгласно ал.1 при консумация под 360,00 лв. месечно потребителят я заплаща веднъж месечно в срока указан във фактурата. Чл. 27, ал.2, т.1 – т.3 урежда случаите като процесния за консумация над 360,00 лв., при който са фиксирани срокове за две междинни плащания и едно оконачателно през последващ консумацията месец, а съгласно ал. 4 клиентът се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната енергия в тези срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, като в този случай потребителят следва да се информира от ищеца за размера на задължението.

Видно е, че с клаузата на чл. 27, ал.2 вр. ал.4 от ОУ изрично е определен падеж на задължението на ответника за консумираната ел. енергия за стопански нужди, както и фингирано уведомяване за неговия размер без предоставяне на фактура, поради което в случая не била приложима хипотезата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ, противно на поддържаното в исковата молба. Първото междинно плащане на 50 % от задължението за процесния отчетен период м.09.2022 г. е следвало да бъде извършено на основание чл. 27, ал.2, т.1 от ОУ до тринадесето число на следващия месец, т.е. до 13.10.2022 г., но това не е сторено, поради което ответното дружество е изпаднало в забава още считано от 14.10.2022 г., но това е сторено едва в хода на настоящия процес на * г. Поради това и с оглед обстоятелството, че ищецът не е бил длъжен да кани ответникът да изпълни процесното задължение, включително да го уведомява за издадената фактура обективираща главница на стойност над 360,00 лв., съдът намира, че последният е дал повод за завеждане на делото, а разноските за воденето му следва да бъдат възложени в негова тежест.