Определение № 3598 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3598 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Частно касационно търговско дело № 20258003901888 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище в гр. София - чрез адв. Е. Е. и адв. И., както следва :

Частна жалба с вх. № 14853/03.06.2025 г. против определение № 282 от 07.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 947/2023 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД, депозирана на 21.03.2025 г., в частта за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. т. д. № 947/2023 г. определение № 282 от 27.02.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ответника „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, и е оставена без разглеждане същата молба в частта, с която е поискано изменение на определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД; Частна жалба с вх. № 20073/23.07.2025 г. против определение № 399 от 24.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 947/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД за допълване на определение № 282 от 07.05.2025 г.

В частните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваните 1 определения и се поддържа искане за тяхната отмяна с произтичащите от това последици. По отношение на определение № 282 от 07.05.2025 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, се поддържа и оплакване за недопустимост поради противоречие с т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и несъобразяване на произнасянето в определението със заявеното по реда на чл.248 ГПК искане.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД - чрез адв. Любомир Вълков и адв.

Йордан Йорданов, в които са изразени становища за неоснователност на частните жалби и за потвърждаване на обжалваните с тях определения.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частните жалби са допустими - подадени са от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определения, които подлежат на обжалване.

Производството по в. т. д. № 947/2023 г. е образувано пред Апелативен съд - София по подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД въззивна жалба срещу решение от 04.09.2023 г. по т. д. № 1235/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от банката - жалбоподател срещу „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД иск с правно основание чл.

99 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 93 617 евро, представляваща вноска с падеж 30.06.2014 г. съобразно чл. 4.4 от сключен на 02.06.2007 г. договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг и приложения № 2 и № 3 към договора, съответно с падеж 01.07.2014 г. съобразно окончателен обобщен погасителен план към договор № ЮД 57/02.06.2007 г. за доставка на пътнически вагони между Arwex AG и „БДЖ“ ЕАД, с кредитор по договор за цесия от 10.07.2007 г. „Първа инвестиционна банка“ АД, която вноска е част от цялата неплатена част от вноските в размер на 4 451 471.20 евро. Въззивният съд е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради преценка за висящ преюдициален спор между страните и впоследствие го е възобновил след приключване на т. д. № 817/2019 г. по описа на Софийски градски съд с влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД иск за заплащане на друга вноска по договора от 02.06.2007 г., като в мотивите към решението е 2 прието, че договорът от 02.06.2007 г. и договорът за цесия, с който „Първа инвестиционна банка“ АД се легитимира като кредитор на претендираното с иска вземане за неплатена вноска, са нищожни и не са породили правни последици между страните.

След възобновяване на делото и насрочването му за разглеждане в открито заседание жалбоподателят - ищец „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал молба, с която е заявил, че с оглед влязлото в сила решение по приключилото дело прави отказ от иска и моли производството по делото да бъде прекратено, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено съгласно чл.233 ГПК. Изявление за отказ от иска е направено и в проведеното на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание, в което процесуалните представители на дружеството - ответник не са се противопоставили на прекратяването на делото, но са поискали да бъдат присъдени разноски на доверителя им и са представили списък по чл.80 ГПК за извършените във въззивното производство разноски - платено адвокатско възнаграждение в размер на 14 280 лв. с ДДС. Процесуалният представител на ищеца е възразил, че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, без да оспорва предпоставките за присъждане на разноски поради прекратяване на делото и без да формулира самостоятелна претенция за разноски.

С определение, постановено в закрито заседание на 27.02.2025 г., Апелативен съд - София е обезсилил решението по т. д. № 1235/2019 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото поради отказ от предявения иск, като на основание чл.78, ал.4 ГПК е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 280 лв. - за въззивното производство, и в размер на 6 000 лв. - за производството пред първата инстанция.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преценено като неоснователно с мотив, че присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с цената на иска и с процесуалната активност на упълномощения от ответника адвокат.

В срока по чл.248 ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е сезирал съда с молба, с която е поискал да бъде изменено и допълнено 3 определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските, като разноски за водене на делото се присъдят на него, а не на ответника, както е постановено в определението. Исканията са аргументирани със съображения, че ответникът няма право на разноски, тъй като отказът от иск е по причина на влязлото в сила решение, в което е призната нищожността на договора от 02.06.2007 г., съответно на договора за цесия, и което съставлява новонастъпило обстоятелство вследствие поведението на ответника, доколкото същият е взел нищожно решение за обявяване на обществена поръчка, обусловило нищожността на договорите.

С определение № 282 от 07.05.2025 г. Апелативен съд - София е оставил без уважение искането за изменение на определението от 27.02.2025 г. в частта относно присъдените на ответника разноски, съответно без разглеждане искането за изменение на определението чрез присъждане на разноски на жалбоподателя - ищец. За да остави без уважение искането за изменение на определението в осъдителната част за разноските, въззивният съд е приел, че според правилото на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и че влязлото в сила решение по приключилото дело между страните няма характер на юридически факт, настъпил с оглед последващо предявяването на иска поведение на ответника, което би могло да послужи като основание за възлагане в негова тежест на отговорността за разноски. Въззивният съд е преценил, че разноските следва да се понесат на общо основание от ищеца, а не от ответника, тъй като правният интерес на ищеца от предявения иск не е отпаднал, доколкото решението има отношение към основателността на иска и при разглеждане на спора по същество ще следва да бъде съобразена формираната с него сила на пресъдено нещо по отношение на общия за двете дела правопораждащ факт, а не поведението на ответника след предявяване на иска. За неоснователно въззивният съд е счел и поддържаното в молбата евентуално искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение от 14 280 лв. с ДДС, присъдено на ищеца като разноски по чл.78, ал.4 ГПК за въззивното производство. Изложил е съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес от около 185 000 лв. платеното възнаграждение от 11 900 лв. без ДДС, съответно 14 280 лв. с ДДС, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано при предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК. Изразил е становище, че влязлото в сила решение, в което договорът от 02.06.2007 г. е 4 приет за нищожен, не е от кръга на обстоятелствата от значение за възражението по чл.78, ал.5 ГПК и не се дължи на поведение на ответника, последващо завеждането на делото, за да бъде съобразено по повод приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Оставянето без разглеждане на искането за изменение на определението от 27.02.2025 г. чрез присъждане на разноски на „Първа инвестиционна банка“ АД е мотивирано с извод, подкрепен с постановките в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК до приключване на заседанието, в което е направено изявлението за отказ от иска, искането е процесуално недопустимо.

След постановяване на определението по чл.248 ГПК е подадена молба от „Първа инвестиционна банка“ АД за неговото допълване чрез произнасяне по искането в молбата от 27.02.2025 г. за присъждане на разноски. Молбата е оставена без уважение с определение № 399 от 24.06.2025 г. с мотиви, че исканията в молбата от 27.02.2025 г. са разгледани в цялост и че липсата на произнасяне по искането за присъждане на разноски на ищеца се дължи на неговата недопустимост, а не на пропуск на съда, подлежащ на отстраняване по реда на чл.250 ГПК.

Частната жалба срещу постановеното в производството по чл.248 ГПК определение № 282 от 07.05.2025 г. е частично основателна по следните съображения :

Отговорността на страните за разноски в исковия процес е функционално обусловена от изхода на делото и се разпределя от съда с акта, с който приключва делото във всяка инстанция, по правилата на чл.78 ГПК.

Правната уредба в чл.78 ГПК на отговорността за разноски е основана на принципното разбиране, че разноските се възлагат върху страната, която с неоснователно предприети процесуални действия (напр. предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба) е създала предпоставки насрещната страна да извърши разноски за защита по делото, приключило с благоприятен за нея резултат.

Производството по в. т. д. № 947/2023 г. по описа на Апелативен съд София е приключило с определение, с което по причина на направен във въззивното производство отказ от иск е прекратено производството по делото и е обезсилено обжалваното от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД 5 първоинстанционно решение на основание чл.233 ГПК. При този изход на делото отговорността за разноски се разпределя по правилото на чл.78, ал.4 ГПК, както правилно е приел въззивният съд, т. е. право на разноски има ответникът „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД. Доводите в частната жалба срещу надлежното заявявяне на претенцията за разноски са неоснователни, тъй като присъдените разноски са поискани своевременно от процесуалните представители на ответника в заседанието, в което е направено изявлението за отказ от иска, като е представен списък по чл.80 ГПК за извършените във въззивното производство разноски, а тези за производството пред първата инстанция са поискани преди приключване на устните състезания и са отразени в приложен към първоинстанционното дело списък.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с оглед причината за предприетия отказ от иск и за прекратяване на делото - влизане в сила на решението по т. д. № 817/2019 г. на Софийски градски съд, въззивният съд неправилно е отказал да измени определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските като присъди разноски на ищеца, вместо на ответника. В константата практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, в т. ч. и цитираната в частната жалба, е възприето разрешението, че при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските по делото се възлагат върху ищеца на основание чл.78, ал.4 ГПК, освен в случаите, когато оттеглянето или отказът се дължат на новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, които не зависят от поведението на ищеца, а са последица от поведението на ответника, и в резултат на тях се погасява заявеното за защита спорно право или отпада интересът от търсената с иска съдебна защита; При настъпване на такива обстоятелства, в отклонение от правилото на чл.78, ал.4 ГПК, разноските по прекратеното дело се възлагат в тежест на ответника, който с извънпроцесуалното си поведение е дал причина за завеждане на делото и последващите му действия са довели до отпадане на необходимостта от съдебна намеса. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че влязлото в сила решение по т. д. № 817/2019 г. на Софийски градски съд, с което ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е мотивирал предприетия пред въззивната инстанция отказ от иск, не съставлява новонастъпило след предявяване на иска обстоятелство от категорията на тези, които според практиката на ВКС могат да дерогират приложението на 6 правилото на чл.78, ал.4 ГПК. Както е отбелязано в мотивите към обжалваното определение, решението е от значение за основателността, а не за допустимостта на предявения иск, и влизането му в сила не води до отпадане на процесуалните предпоставки за съществуване и за надлежно упражняване на правото на иск. Отказът от иск е резултат от субективната преценка на ищеца, че след постановяване на решението няма да поддържа иска си, а не се дължи на процесуално или извънпроцесуално поведение на ответника във връзка с предявения иск, довело до недопустимост на иска или до отпадане на необходимостта от съдебна намеса във възникналото между страните спорно правоотношение, провокирало завеждането на делото.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4b90627-a51e-4270-8aca-94f49e6e5dd8