Решение № 269 от 17.09.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Нови пазар, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20233620101178 по описа за 2023 година

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,предявен от „АПС Бета България“ЕООД ,спредставлявано от *** П.В. и Х.М.,чрез *** Е.Л. срещу И. В. Д. с ЕГН:**********,с адрес:с.Ц.,ул.***.

Ищецът твърди в исковата молба, ч е между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит №*** от *** г. Ответницата получила сума в размер на 500 лв., със задължения да я върне на 5 вноски по 171 лева в срок до *** г.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,63 %. Договорът бил сключен по електронен път, при действието на ЗПФУР. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора. С договор за цесия от *** г. кредитодателят прехвърлил вземането си спрямо ответницата на ищовото дружество, за което ответницата била уведомена по настоящ адрес на *** г. и чрез текстово съобщение.

Като не последвало плащане, вземането било образувано ч.гр.д. №*** г., но длъжницата не била намерена и книжата й били връчени при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Предвид изложеното и дадените указания за предявяване на иск, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че ответникът И.

В. Д.,ЕГН:********** дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК:203374133 със седалище и адрес на управление :гр.София,бул.“България „№81В,ап.3 сумата в общ размер от 600.24лв.,формирана,както следва :1/главница в размер на 500.00лв., 2/законна лихва за забава върху главницата в размер на 100.24лв.за период от ***г.до ***г.,3/законна лихва 1 върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в заповедното и исково производство съдебно-деловодни разноски.

Съдебните книжа, адресирани до ответницата са върнати в цялост, със забележка на длъжностното лице по призоваванията, че адресатът не пребивава на посочения адрес от около 5 години, тъй като семейството живее в Англия. Извършена е справка от НБД, при която е констатирано, че настоящия адрес на ответника е с.Ц., общ.Н., обл.Ш., ул.“***.

Залепено е уведомление по постоянния адрес на ответника, съвпадащ с посочения в исковата молба. Изготвена е справка от електронния портал на НАП, при което не са установени актуални трудови договори, по които ответницата е страна.затова и на разноски на ищеца на ответницата е назначен особен представител -адвокат Д. С. И. от ШАК.

В указания срок е постъпил отговор,в който предявеният иск се оспорва както по основание,така и по размер.Заявява се още, че твърденията в исковата молба за сключване на договора чрез електронна система, на електронна платформа за предоставяне на финансови услуги не са подкрепени с доказателства, затова твърдението за сключен договор за кредит следва да се счита за недоказано.Оспорва се истинността на представения на хартиен носител договор №*** от *** г., както и действителността на този договор, с възражение, че е сключен в нарушения на материалния закон и по точно чл.18, ал.1 от ЗПФУР.

В съдебно заседание ищецът не се явява,не изпраща представител.Депозира писмено становище,в което заявява,че поддържа изцяло предявения иск и моли съдът да го уважи и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.Д. И..Поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***г.по описа на НПРС,е издадена Заповед №***г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: 500.00лв.главница,ведно със законна лихва за период от 08.08.2023г.до изплащане на вземането,сумата 59.14лв.-договорна лихва за период от ***г.до ***г.,сумата 86.23лв.мораторна лихва за период от ***г.до ***г.,както и разноски в размер на 42.34лв.,съразмерно на уважената част от заявлението

Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства :вземане по договор за кредит №***/***г.Заповедта да изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК ,като съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса и той е сторил това,за което е образувано настоящото исково производство.

В него,ответникът е призован по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и се представлява от особен 2 представител.

За установяване на исковата си претенция,ищецът е представил: Договор за паричен заем Кредирект №***,сключен на ***г./Индивидуални условия към същия/ ,както и Общи условия на „Сити кеш“ООД за заеми „Кредирект“,в сила от ***г.

Същите не носят подписа на посочения в договора кредитополучател И. В. Д..

Съгласно клаузата на чл.3 от договора,отпуснатият заем от „Сити кеш“ООД на И. В. Д. е в размер на 500.00 лева,който е следвало да бъде погасен на пет вноски,всяка от които в размер на по 171.00 лева,с падежи ,както следва:на ***г.,на ***г.,на ***г., на ***г. и на ***г.Общата сума за плащане е в размер на 855.00лв.,от която 295.86лв.-неустойка,а разликата включва главница и договорна лихва.ГПР е 48.17%, ГЛП- 40.08% Неустойката е уговорена в чл.6.1 и 6.2 от договора ,като договорната неустойка е уговорена между страните в случай, че в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, заемателят не представи обезпечение-поръчител или банкова гаранция, а неустойката за забава се начислява автоматично,при сключване на договора.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка противоречат на закона и добрите нрави. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит.

Освен това, предвиденият тридневен срок за намиране на поръчител, който да отговоря на всички изброени условия, прави самото задължение практически неизпълнимо. Клаузата, уговорена в чл.6 ал.2 от договора за заем , според коята се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрезпоръчител отговарящ на изискванията или банковата гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с цел на транспонираната в ЗПК директива.

Отделно при даден заем в размер на 500.00 лева, „автоматично“ начислената неустойка с подписването на договора за заем е 295.86 лв. На практика такава уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случая двойно. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тоаова да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за заем. Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели, поради което тази клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,при което от отправяне на предложението 3 до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние,в това число и пълната преддоговорна информация.

В представения от ищеца лог файл по договор за паричен заем №*** /на л.22-26/ е записано,че избраната сума е в размер на 2700 лева,която впоследствие е коригирана на 500.00 лева.Лицето,осъществяващо кореспонденция по размяна на преддоговорна и договорна информация е В.В. Д.. От съдържанието на лог-файла е видно,че на ***г.в 15:36:50ч. е наредено плащане по Изипей на сумата от 500.00лв. и същата е изплатена на И.

В. Д..

Заверено копие от разписка №***/***г.,издадена от „Изи пей“АД е представена в оригинал по делото и съдържа всички изискуеми се за един счетоводен документ реквизити.

В случая ,процедурата по сключване на договор от разстояние е изпълнена,поради което е налице валидно сключен договор за потребителски кредити договорът е породил действие.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г.“Сити кеш“ООД е прехвърлило на „АПС Бета България „ЕООД паричните си вземания по договори за кредит,в това число и към ответника.

Ищецът е представил уведомление за извършената цесия,което изхожда от самия него и е отправено до ответника.От изготвената от самия ищец разпечатка не може да се установи с нужната категоричност твърдения от него факт,че ответникът е бил уведомен за извършената цесия лично,,но дори и да се приеме,че цесията не е била съобщена лично на длъжника,то с връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен представител,и съобразно представеното упълномощаване за извършване на цесията,следва да се приеме ,че цесията е била съобщена на ответника.

По приложението на чл.99 от ЗЗД е налице безпротиворечива и постоянна практика на ВКС,обективирана в Тълкувателно решение №142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените решения по чл.290 от ГПК:решение №123/24.06.2009г.по т.д.№12/09г.на ВКС,ТК, II т.о. и решение №137/02.06.2015г.по гр.д.№5759/2014г.на ВКС,ГК,IIIг.о,съобразно която,за да произведе действие спрямо длъжника на основание чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД,предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърленото вземане.Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение –да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице,което е носител на вземането.Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД ,предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

Съгласно решение №***г.,постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д.

№2352/2013г.по описа на ВКС,II т.о.,цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение 4 на цедираното вземане.

Като факт,настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,получаването на уведомлението от цедента,респ.от упълномощения цесионер,макар и като приложение към исковата молба на цесионера,следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото,с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК.

До приключване на съдебното дирене,ответникът не е представил доказателства,че е погасил задължението си към кредитора.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест,ищецът следва да докаже основанието и размера на всяка от претендираните суми.

Доказателства за дължимостта на претендираната от него мораторна лихва/по размер / и начина на нейното формиране,ищецът не ангажира в рамките на настоящото исково производство и не проведе успешно главно и пълно доказване на твърдените в тази връзка правнорелевантни факти,поради което в тази му част,искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.