Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 01.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1623/2021
Вид
Решение № 193
Подписан
01.12.2021
В сила
01.12.2021
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.1, т.1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. С.З., 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501623 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.“, чрез юриск.А.П. против решение № 260664 от 19.07.2021г., постановено по гр.дело № 381/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Агенция „П.И." гр. С. да заплати на П. ЯНК. УЗ. сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км 217, между лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС, собственост и управляван от П.

ЯНК. УЗ. и животно - чакал, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдена е Агенция „П.И." гр. С. да заплати на В. Н. Д. сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение, и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км 217, между лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС, собственост и управляван от П. Я. У. и животно - чакал, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие със закона и представените доказателства.

1

Излага подробни съображения в тази насока. Първоинстанционният съд не взел под внимание факта, че към датата на събитието АМ Тракия – км 217 била в отлично състояние, оградната мрежа по време на настъпване на произшествието била без нарушена цялост, нивото на поддържане на предпазната мрежа било 100%. Липсвали представени каквито и да е доказателства за ангажиране отговорността на администрацията, управляваща пътя. По пътя нямало дупки или други неравности, оградната мрежа била напълно изправна, т.е. Агенцията изпълнила напълно законовите си задължения по поддържането на АМ в условия, безопасни за движение.

Твърди, че нямало данни за скоростта на движение на лекия автомобил, както и за поведението и състоянието на шофьора по време на произшествието и дали същият спазил правилата за движение. ПТП не било регистрирано на тел.112, нито от съответното РУ. Нямало доказателства изобщо да се е състояло ПТП на АМ Тракия в посочените от въззиваемите ден, час и механизъм. Липсвала причинно-следствена връзка между твърдяното събитие – реализираното ПТП и нарушения в защитната оградна мрежа на пътния участък или преминаващо диво животно. Моли съдът да намали размера на имуществените вреди, тъй като лицата не са ползвали медицинска помощ след ПТП-то, нито отпуск за нетрудоспособност. Счита, че обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинноследствената връзка между механизма и причинените неимуществени вреди били недоказани по смисъла на чл.154 от ГПК. Оспорва иска и по размер.

Счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение и да реши спора по същество като отхвърли исковете на П.У. и В.Д. като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция.

Въззиваемите П. Я. У. и В. Н. Д., чрез адв. К.К. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Считат, че по безспорен и категоричен начин се доказало, че ответното дружество от страна на нейните длъжностни лица, не изпълнило задълженията си, като не осигурило поддръжка и най-добри условия за безопасен и удобен транспорт, както и да отстранява предпоставки за възникване на произшествия на процесния участък.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендират направените разноски.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищците П. Я. У. и В. Н. Д. твърдят в исковата молба, че първият ищец притежавал лек автомобил „Ситроен С4“ с p e г. № СН ** АС и бил в съпружеско съжителство с втория ищец. Твърдят също, че на 01.11.2019г. около 19,40ч. пътували по АМ „Тракия" по посока изток, на участък 217 км, в Община С.З., със скорост около 100км/ч, на включени къси светлини. От ляво пред тях през мантинелата внезапно се появило някакво доста едро животно.

По-късно се установило, че е чакал. Ищецът У. нямал възможност на реагира, т.к. всичко се случило мигновено, единствено натиснал инстинктивно педала на спирачката, но ударът с животното бил неизбежен. След известно време спрял, с Д. излезли от автомобила и У. се обадил на тел. 112. Пристигнали служители на „Пътна полиция” С.З. и съставили протокол за ПТП, като вписали повредите в него. Пристигнали и служители на АПИ и с техника почистили пътното плътно, по което на голям участък имало кръв и размазани вътрешности на животното. Ищците сочат, че на 04.11.2019г. бил извършен оглед на автомобила от лицензиран оценител и същият след седмица представил експертно заключение, съгласно което стойността щетите, нанесени на автомобила в резултат на ПТП на 01.11.2019г. били 3520 лева.

Ищците сочат, че претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на възникналото ПТП. Посетили психотерапевт и им били назначени две психотерапевтични консултации в резултат на преживяното от ПТП. За извършените консултации и терапия ищцата Д. заплатила 130 лева. Считат, че изложеното обуславяло гражданската отговорност на ответника, който в основната си дейност трябвало да подържа републиканската мрежа, да я обезопасява и да отстранява предпоставки за възникване на произшествия, за причинените им вреди. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „П.И.” гр. С. да заплати на П. ЯНК. УЗ. сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди; на В. Н. Д. сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01.11.2019 год. до окончателно изплащане. Претендират разноски.

Ответникът Агенция „П.И.“ С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който не взема становище по същество на спора. Взема становище в писмени бележки.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че страните не спорят и се установява от представения протокол за ПТП №1710440 от 01.11.2019г., че на 01.11.2019г. около 19,40ч. на автомагистрала „Тракия“, км 217, посока изток, е възникнало ПТП между лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС, собственост и управляван от П. Я. У. и животно - чакал.

Като причини и условия за ПТП в протокола е записано: „участник лек 3 автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС при движението си направо блъска внезапно излязло диво животно - чакал и реализира ПТП с материални щети“. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда, материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.

За установяване вида и стойността на причинените на автомобила вреди е представено експертно заключение от лицензиран оценител, което не е оспорено от ответника, съгласно което щетите възлизат на 3520 лв.

Представени са и фактура №129/22.11.2019г. на стойност 70лв. с получател

В.Д. за проведена семейна консултация, фактура

№128/22.11.2019г. на стойност 60 лв., с получател В.Д. за изготвяне на психологическо становище и Психологическо становище за В. Н. Д. и П. Я. У. от 22.11.2019г., съгласно което преживяванията на паник атаки и повишена тревожност са следствие травматичното събитие /ПТП на 01.11.2019г. на АМ „Тракия“/.

По делото е представен и протокол от 02.12.2019г., съгласно който при извършена проверка на „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистрала „Тракия“ от км 208+181 до км 229+286 /шифър 1008/ е констатирано, че за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. няма констатирани липси и кражби.

За изясняване на обстоятелствата по делото, районният съд е допуснал гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели, съдът е установил, че ищците не са пострадали физически от инцидента с животното на АМ „Тракия“, но са били много изплашени. Непосредствено след инцидента В. Н. Д. е плачела, треперела, по-късно е сънувала кошмари, стряскала се е насън. Заедно с П. Я. У. са посетили терапевт, за да се справят със стреса от преживяното. П. Я. У. също е бил доста притеснен от произшествието, около три месеца след инцидента е отказвал да шофира.

Съдът е възприел показанията на разпитаните свидетели относно посочените обстоятелства, тъй като са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.

В мотивите си въззивният съд е приел, че съгласно Решение № 945 на МС от 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, автомагистрала „Тракия" е част от републиканската пътна мрежа. В приложение № 1 към т. 1 от цитираното Решение пътят С. - П.-С.З.-Я.-Б. обозначен под № А-1 е включен в този списък като автомагистрала, като в „Обяснителна записка" след списъка се уточнява, че автомагистралите са пътища от най-висок клас и са предназначени за движение на автомобили с високи скорости, който не обслужва пряко прилежащата територия, не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки и т.н.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1, т.1 от Закона за пътищата, магистралата се управлява от „Агенция „П.И.", а в глава пета от същия закон, озаглавена „Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната инфраструктура", съгл. чл.29, Агенцията и общините поддържат републиканските и 4 общинските пътища съобразно транспортното им значение.

В този смисъл, съдът е приел, че Агенция „П.И."-С. е отговорна за настъпване на произшествието, т.к. не е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В настоящия случай в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на този най-висок клас път. Освен това, задължение е на ответното дружество да контролира дейността и на тези, на които е възложила дейности по изпълнение на вменените й чрез законовите норми задължения, а именно Областно Пътно Управление С.З..

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа.

Изложил е съображения, че не е спорно, че пътят, при използването на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът. В качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП, ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение.