Решение № 113 от 24.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 170/2025
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 24.07.2025
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал.1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.118 · Наказателен кодекс
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл.290 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.31 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.38 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.89 · Наказателен кодекс
- чл.103 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.103 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 279, ал. 1, т. 4 предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Велико Търново, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:
НПК.
Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-гр.Ловеч против Присъда № 7 от 28.03.2025год., постановена по НОХД № 141/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч.
С присъдата Ловешкия окръжен съд направил следното:
ПРИЗНАЛ подсъдимия А. А. В., роден на ********год. в гр.********, български гражданин, с основно образование, ученик 12-ти клас в **********, неженен, неосъждан, живущ в гр.*****, в момента в Затвора Ловеч, ЕГН **********, за виновен в това, че на 13.02.2023год. в гр. *******, умишлено умъртвил другиго-майка си Т. С. В., ЕГН ********** от гр.
*******, поради което и на основание по чл. 116, ал.1, т. 3 във вр.с чл. 115 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1 т.1 от НК го осъдил на осем години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС определил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59 от НК първоинстнционният съд приспаднал от така определеното наказание осем години лишаване от свобода времето, през което подсъдимия А. А. В. е бил задържан за 24 часа със Заповед Рег. № 1762 зз - 39/01.05.2023год., за 72 часа с Постановление от 02.05.2023 год. на ОП1 Ловеч и с мярка за неотклонение "Задържане под стража“, считано от 05.05.2023 година.
С присъдата първоинстанционния съд осъдил подсъдимия А. А. В. да заплати по сметка на РУ на МВР - Ловеч сумата 8 822.50 лева, представляващи разноски за експертизи, по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата 3667.51 лева, разноски по делото, както и сумата от 10.00 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи.
С присъдата първоинстанционния съд се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, както постановил:
1.Обект № 1 - синьо шушляково яке с качулка и с цип, син дънков панталон с колан, чифт черни кожени боти 38 номер, розов на цвят суитшърт с качулка и с надпис „WEEKEND FOREVER“;
2.Обект № 2 - син на цвят портфейл, съдържащ снимки на лица, пластики със СИМ- карти на мобилни оператори, множество листи, пинсета, визитни картички, монети и други вещи;
3.Обект № 3 - запечатан кафяв хартиен плик, съдържащ дамска бежова кожена чанта с презрамки и множество различни по вид вещи и документи в нея;
4.Обект № 4 - запечатан бял хартиен плик, съдържащ три боря ларви;
5.Обект № 5 - запечатан кафяв хартиен плик, съдържащ смартфон, марка „Huawei", с розов гръб и напукан дисплей.
6.Обект № 6 - запечатан бял хартиен плик, съдържащ обтривка от дръжка на куфар;
7.Обект № 7 - Запечатан бял хартиен плик, съдържащ обтривка от материя на пода;
8.Обект № 8 - куфар;
9.Обект № 8.1 - запечатан бял хартиен плик, съдържащ обтривка от циповете на куфара;
10.
Обект № 8.2 - запечатан кафяв хартиен плик, съдържащ ларва, поставена в контейнер;
11.Обект № 2 от протокол за оглед на труп - запечатан бял хартиен плик, съдържащ найлонова чанта „Лидл";
12.Обект № 3 от протокол за оглед на труп - запечатан бял хартиен плик, съдържащ; косми от главата на трупа;
13.Обект № 4 от протокол за оглед на труп - запечатан бял; хартиен плик, съдържащ обтривки от ръцете на трупа;
14.Обект № 6 от протокол за оглед на труп - контейнер, съдържащ част от бедрена кост на трупа;
15.Обект № 5 от протокол за оглед на труп - запечатан хартиен плик, съдържащ дрехи от трупа;
16.Обект № 7 от протокол за оглед на труп - контейнер, съдържащ мускулна тъкан от дясно бедро на трупа;
17.Обект № 1 от протокол за оглед на местопроизшествие - от апартамента - запечатан бял хартиен плик, съдържащ бяло-зелена четка за зъби;
18.Обект № 2 от протокол за оглед на местопроизшествие - от 2 апартамента -запечатан бял хартиен плик, съдържащ бяло-синя четка за зъби;
19.Обект № 1 от протокол за оглед на ВД - запечатан кафяв хартиен плик, съдържащ черна пластмасова четка за коса;
20.Натривки от устната кухина на свидетеля Е. А.;
21.Натривки от устната кухина на обвиняемия А. В.;
24.Връзка със 7 ключа, чип и с портмоненце в цветовете на британското знаме;
25.Връзка с два ключа и два чипа и черно овално портмоненце, след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
Вещественото доказателство- 1 брой мобилен телефон, черен на цвят, „Phone" с ИМЕИ ****************, да се върне на подсъдимия А. А. В.
Вещественото доказателство- 1 брой мобилен телефон „Xiaomi Redmi Ппро" сив на цвят, с ИМЕИ *************, да се върне на свидетеля Ц.
Д. Д., с ЕГН: ********** от гр. ******, ж.к. „*******“ бл. ****, вх. Б, ет. 4, ап.
12.
С въззивния протест е заявено оплакване, че горепосочената първоинстанционна присъда е неправилна.
Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния съд, като увеличи наложеното на подсъдимия А. А. В. наказание от осем години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Окръжна прокуратура-Ловеч е подала и допълнително писмено изложение към въззивния протест, като е заявено оплакване, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и не обезпечава целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Излагат се съображения, че в хода на съдебните прения в първата инстанция обвинението е поискало налагане на наказание десет години „лишаване от свобода“, а ОС-Ловеч е наложил на подсъдимия А. наказание осем години „лишаване от свобода", като е посочил като основания за налагане на това наказание наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно минало, младата му възраст, направените самопризнания и критично отношение към деянието, постоянния тормоз над него от майка му. Като смекчаващо обстоятелство бил отчетен и факта, че непосредствено преди деянието майка му е започнала да го удря в областта на главата, след като тя е писала на приятелката му обиди към него и това е станало негово достояние. Посочва се, че като отегчаващо вината обстоятелство първоинстанционният съд е приел опита на подсъдимия да укрие трупа на майка си и опита да заблуди полицията като я обявил за издирване.
Според
ОП-Ловеч всички тези мотиви, посочени от първоинстанционния съд за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК са основателни- постоянния тормоз от страна на майката на подсъдимия, постоянните обиди, несигурността в живота му, излагането му пред приятелите му. Излага се, че следва обаче да се има предвид, че направените от подсъдимия самопризнания са след като деянието е установено и дори един път в обясненията си прехвърля вината за това на друг. Настоява се, че самопризнанията са направени от подсъдимия едва след като е имал ориентировка, че престъплението е доказано. Така че, според ОП-Ловеч, това 3 самопризнание на подсъдимия следва да се оценява критично, тъй като не е оказало никакво съдействие за разкриване на престъплението, а напротив, опитал е максимално да укрие това обстоятелство чрез скриването на трупа и лъжливите доводи при т.н. издирване пред полицията. Възразява се, че въобще не е вярно, че подсъдимият има критично отношение към деянието, като се твърди, че това го показва едва при приключване на съдебното следствие и то най-вече с оглед намаляване на размера на наказанието. Посочва се, че следва също така да се има предвид, че има не само укриване на трупа, а то е било продължително време, както и че не подсъдимият е посочил трупа доброволно пред органите на полицията. ОП-Ловеч счита, че с налагане на това наказание първоинстанционния съд неоснователно проявил снизхождение към дееца, като се има предвиди обществената опасност на деянието- все пак бил убил майка си, което само по себе си е квалифициращо обстоятелство. Авторът на допълнителното писмено изложение към протеста счита, че намаляването на размера на наказанието почти на половина от предвиденото, е неоснователно и неправилно по посочените причини.
Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния съд, като увеличи наложеното на подсъдимия А. А. В. наказание от осем години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Преди даване ход на делото във въззивната инстанция, адвокат Г. Г., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. А. В., е подал писмено възражение срещу протеста на ОП-Ловеч. Защитникът на подсъдимия моли въззивния съд да не уважава протеста на ОП-Ловеч, като твърди, че наказание лишаване от свобода над осем години ще бъде явно несправедливо, очевидно няма да съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Излага се, че в последното съдебно заседание пред ОС-Ловеч адвокат Г. Г. подробно е изложил съображения, че наказание лишаване от свобода в размер на пет години е напълно достатъчно в конкретния случай за постигане целите на наказанието. Въпреки че подсъдимият А. В. и защитника му не са обжалвали присъдата, адвокат Г. моли въззивния съд да измени присъдата и да намали наказанието лишаване от свобода от осем на пет години. Защитникът на подсъдимия моли въззивния съд алтернативно, ако приеме, че деянието следва да се преквалифицира по чл.118 от НК, да измени присъдата и да намали наложеното наказание лишаване от свобода от осем на три години.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново поддържа протеста и допълнителните писмени изложения към него и моли въззивния съд да го уважи.
На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът моли въззивния съд да обърне внимание на това, че като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство е отчетено наличието на чистото съдебно минало на подсъдимия, но според представителя на АП-Велико Търново това обстоятелство е надценено, доколкото множеството от българските граждани са с такъв наказателно-правен статус, а и подсъдимият е на достатъчно млада възраст, за да успее за този кратък период от време да извърши такова деяние, което да бъде отнесено в справката му за съдимост.
Наред с това представителя на АП-Велико Търново посочва, че 4 следва да се има предвид, че действително младата възраст е смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, но тя трябва да бъде съотнесена с възможността да се коригира поведението на подсъдимия посредством механизмите на наказанието лишаване от свобода. В този смисъл прокурорът предлага въззивния съд да отчетете това, което е записано в съдебнопсихиатричната експертиза за това, че една от характеристиките на личността на подсъдимия А. В. е, че той е склонен да прехвърля донякъде, да вини другите за собствените си неудачи, което се виждало и в обясненията дадени и пред въззивния съд, когато отговорността за собственото си поведение за това, че пред органите на разследването е посочил Е. А. като автор на престъплението, подсъдимият се мъчи да бъде оправдано или омаловажено чрез адвокатката му и други задържани лица. Представителят на АП-Велико Търново заявява, че дали това е така или не, не може да се знае, освен от думите на подсъдимия, но е факт, че те са фиксирани в протокол за разпит. В тази връзка прокурорът от АП-Велико Търново моли въззивния съд да обърне внимание и на това обстоятелство, което е останало извън вниманието на първоинстанционния съд и което също е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност.
Представителят на АП-Велико Търново посочва, че ако се погледне какво е поведението на подсъдимия А. В. след престъплението, може да се раздели в три периода от време - неговите действия непосредствено след извършване на престъплението, насочени към пресъздаване инсценировка на лъжлива фактическа обстановка, която евентуално да насочи разследващите към друг автор на деянието. Посочва се, че тези действия продължават до смъкването на трупа в мазата, където в последствие е намерен. Излага се, че действията продължават с инсценировката, с писането на съобщения от телефона на майка му и това е първият етап.