Решение № 60 от 13.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 269/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 11.10.2024
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115 б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500269 по описа за 2021 година
Производството е по въззивна жалба, подадена от В. Г. В., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Дупница, обл.Кюстендилска, ул.*** чрез адв.Е.Д. срещу решение №260221/20.05.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№463/2021г., с което е уважен предявен от СТ. СТ. Ч., ЕГН **********, гр.Дупница, ул.***, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че С.Ч. не дължи на В. Г. В. сумите по издадения по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС изпълнителен лист от 20.06.2012г., както следва: главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г. и мораторна лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.
№2020743400085 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№743 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.В. е осъдена да заплати на С.Ч. сумата 2512.19 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Заявено е, че по образуваното изпълнително производство под №20137430400005 във връзка с присъдено на въззивницата с присъда №78 от 17.06.2011г. по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 12.11.2005г., са подавани молби, с които е искано да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се направи справка за имущественото състояние на длъжника, молба с вх.
№5520/26.09.2019г. за предприемане на принудителни действия срещу длъжника, не са налагани обезпечителни мерки и не са извършвани принудителни действия, поради това, че 1 длъжникът няма имущество.Подадената молба от Ч. с вх.№16751/29.11.2019г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, въз основа на която с Постановление от 04.12.2019г. ЧСИ е уважил молбата и е прекратил изпълнителното производство е определена, като ирелевантна за процесния спорен въпрос.Изразено е становище, че докато трае изпълнителния процес давност на тече, а дадените с ТР №2 от 26.05.2015г. неприложими.Сочи се, че тъй като, погасителната давност е 5 годишна е поискано образуване на ново изпълнително дело, по това дело е поискано прилагане на принудителни способи срещу длъжника, като давността не е изтекла.Основанията по чл.433, ал.1 т.8 ГПК са настъпили на 26.09.2016г., от която дата започва да тече нова давност, която е 5 годишна и изтича на 26.09.2021г.Изразено е становище, че дори и при прекратено изпълнително дело в правния мир съществува възможност при наличие на издаден изпълнителен лист, кредиторът да може да образува ново изпълнително дело, въз основа на същия документ, като докато е висящо( образувано и неприключило) изпълнително дело давностен срок по изпълнителен лист не тече.Изразено е разбиране, че от момента в който изпълнителното дело е прекратено, поради бездействия на взискателя или по друга причина започва да тече нова давност, която е 5 години, като с изтичането на този давностен срок задължението по изпълнителния лист се погасява.Тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, давността с която се погасява вземането е 5 годишна, започнала да тече на 26.09.2016г. и изтичаща на 26.09.2021г.С оглед на извършени конкретни, надлежни изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността е посочена датата 26.09.2016г., от която започва да тече нова погасителна давност.С оглед формулировката на чл.116 б.“в“ от ЗЗД е обосновано разбиране, че прекъсването на давността е обусловено от активно поведение на кредитора, насочено към събиране на вземането, като се изтъква обстоятелството, че цитираната съдебна практика не се споделя напълно от всички в правния мир относно становището, че давността не се прекъсва при молби за образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущество и набавяне на документи.Заявено е, че молбата за образуване на изпълнително дело, която отговаря на всички изисквания е надлежно действие на кредитора, насочено към принудително удовлетворяване на вземането, прекъсващо давността, доколкото е свързано с искането на кредитора за извършването на това действие.Извън изложеното е заявено, че с прекратяване на ИД, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие – започва да тече давността, с която се погасява самото вземане след изтичането на срока на давност за самото вземане – 3 или 5 години или друга – специална.Относно твърдението за съществуващо противоречие в съдебната практика, по въпроса кои изпълнителни действия не прекъсват давността се сочат ТР №2 на ВКС от 26.06.2016г. и решение №7224/28.05.2014г. на ВАС – според първото поканата за доброволно изпълнение и молбата за образуване на изпълнително производство не прекъсват, а според второто поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – СТ. СТ. Ч., ЕГН 2
**********.Подаден е отговор, в който е заявено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.Според ответника по жалбата, изводът, че вземанията са погасени по давност, е съответен на събраните по делото писмени доказателства и съобразен с действащия към момента Тълкувателен акт – ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС имащ значение за правния спор между страните.Преценката за това кои от твърдяните извършени действия по прекратеното изпълнително дело са изпълнителни действия и кои не, според ответника е съобразена със задължителната и действаща към момента съдебна практика, върху която са изградени и правните изводи относно прекъсването, теченето и крайният срок на изтичане на 5 годишната погасителна давност, като в съответствие с установеното в чл.235, ал.3 ГПК са взети предвид и факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.В отговора се съдържа искане за потвърждаване решението на ДнРС и присъждане на разноски за процесуална защита за въззивната инстанция.
Решението е връчено на въззивницата чрез адв.Д. на 21.05.2021г., жалбата е подадена в срок.Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорът в настоящото производство е концетриран по следните спорни въпроси – кога са настъпили условия за прекратяване на изпълнителното производство, подадена ли е последваща молба за образуване на изпълнителното производство.с която е поискано извършване на принудителни действия, как рефлектира върху преценката на съда за погасяване на вземането поради изтекла давност, как рефлектират върху тази преценка подадена молба за изпращане на призовка за доброволно изпълнение и справка за имущественото състояние на длъжника, както и останалите посочени в жалбата молби.
Въз основа на съдържащите се в приложеното първоинстанционно дело доказателства, съдът прие за установено следното:
Няма спор по делото, че съгласно изпълнителен лист от 20.06.2021г. издаден по нохд №478/2006г. подсъдимия СТ. СТ. Ч., следва да заплати на В. Г. В. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.11.2005г. до окончателното плащане на сумата.Изпълнителният лист е представен, като доказателство по делото. В същия е отразено, че присъдата е влязла в сила на 22.02.2012г.
В удостоверение изх.№4802/31.03.2020г. съдебният изпълнител Е.Х. е посочила, че изпълнителното дело е образувано на 14.01.2013г. по повод молба с вх.№224/14.01.2013г., с тази молба е поискано да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, и ако не изпълни задължението доброволно, да се премине към принудително изпълнение.С молба вх.№2463/10.05.2014г. взискателят е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, с молба вх.№5520/26.09.2014г. е възложил на съдебния изпълнител 3 да извършва всички действия и да определя начина на изпълнение.Посочила е,че обезпечителни мерки не са налагани поради това, че не е открито имущество, към което да бъдат насочени.Отразено е, че изпълнителното производство е прекратено с Постановление от 04.12.2019г, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
На л.43 – л.73 от делото са приложени ксерокопия от материалите по изпълнителното дело, представени от съдебния изпълнител Е.Х..
След подадената молба вх.№00224/14.01.2013г. за образуване на изпълнително производство от В.В. на длъжника С.Ч. е връчена покана за доброволно изпълнение на 31.01.2013г.
Поискана е информация от ТД НАП – София относно имущественото състояние и трудова заетост на длъжника, със съобщение изх.№650/22.01.2013г., връчено на 23.01.2013г., в писмо изх.№100331300022903/30.01.2013г- от ТД НАП – София е даден отговор по исканията.
Със съобщение получено на същата дата Държавата чрез ТД на НАП е уведомена за започналото изпълнително производство срещу Ч..
В удостоверение изх.№100371300804664/01.02.2013г. ТД на НАП уведомява съдебния изпълнител за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки – регистрирано в деловодството на ЧСИ вх.№00956/08.02.2013г.
С молба постъпила при съдебния изпълнител на 10.05.2014г. В.В. е поискала нова справка в масивите на НАП относно регистрирани трудови договори, притежавано движимо и недвижимо имущество.
На 25.05.2014г. в ТД на НАП е получено съобщение от съдебния изпълнител с искания в съответствие с молбата на В..
На 27.05.2014г. е входирано писмо отговор до съдебния изпълнител –писмо от НАП рег.№100331400118164/23.05.2014г. - отговор по исканията.
На л.60 от делото се намира молба с дата 25.09.2014г. подадена от В. Г. В., върху която е налице номер на регистрация 05520/ 26.09.2020г.Върху молбата е налице резолюция за прилагането им към дело от 26.09.2014г.На л.61 от делото се намира сметка №********** от 25.09.2014г., издадена от съдебния изпълнител относно дължима такса за цялостно проучване имуществено състояние на длъжинка, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начин на изпълнение от ЧСИ – общо 60.00 лева.
На л.63 и л.64 от делото се намират писмо съобщение до НАП относно изискване на информация за трудова заетост и имуществено състояние на длъжника с изх.
№7232/16.09.2014г. в отговор на което от НАП е представено писмо изх.
№100331400237393/08.10.2014г. – съдържащо отбелязване за липсващи трудови договори и имущество.
На л.65 от делото е подредена молба вх.№16731/29.11.2019г.подадена от С.Ч. по изпълнителното дело, с която съдебният изпълнител е сезиран с искане за прекратяване на 4 производството при условията на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, поради непоискано извършване на изпълнителни действия от образуването на делото през 2013г. и след изтичане на законоустановения срок от 2 години.
На 04.12.2019г. е постановено Постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.На 23.01.2020г. В.В. е получила съобщение за Постановлението.Няма данни за обжалването му.
Молба с рег.№5520/26.09.2019 по делото липсва, както липсва молба за образуване на друго изпълнително дело, данни за каквото се съдържат в „част от покана за доброволно изпълнение – л.5 от делото - липсва разписката, удостоверяваща връчването и на длъжника, при неоспореното от ответницата твърдение в исковата молба, относно подадена молба за образуване на изпълнително дело, №2020743400085 по което на 11.03.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение..