Решение № 134 от 14.10.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ямбол, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500267 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на ********г., подадена от пълномощника адв.М.Х. от АК-******, срещу Решение №285/20.05.2024г., постановено по гр.дело №415/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата за защита от домашно насилие и е постановен отказ за издаване на заповед за съдебна защита в полза на малолетното дете Б., с която на ответника Д. Б. И. да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН, като С. П. е осъдена да заплати на Д. И. разноски в размер на 1100, 00 лева.

Оплакването във въззивната жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Според въззивницата съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници, като не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, използвайки части от тях избирателно. Счита за неправилен и незаконосъобразен изводът на съда за липса на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие по отношение на малолетното дете Б. И.. Намира за напълно необоснован извода за липса на осъществен акт на психическо насилие по отношение на малолетното дете, което е станало свидетел на агресивното поведение на ответника. Оплакването на въззивницата е, че ЯРС не е изследвал относимите към спора факти - кой е извършил акт на насилие и представлява ли поведението на ответника психическо и/или емоционално насилие над дете. Въззивницата изтъква, че съдът е подходил съвсем формално и е обсъдил не извършения акт на домашно насилие, за който е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а наличието на родителски капацитет на двамата родители. Възразява, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че по никакъв начин не е установено ответникът да е проявил спрямо детето някоя от формите на насилие, визирани в чл.2, ал.1 от ЗЗДН, поради това, че повишаването на тон от страна на Д. И. е било към социалния работник, като 1 твърдението е, че в случая е осъществено психическо насилие спрямо детето, в чието присъствие Д.И. е имал агресивно поведение, изразено чрез крясъци, викове и закани, в резултат на което детето се е свило, разстроило, уплашило, разплакало и е било изведено при майката. Като неправилно е оспорено решението на ЯРС и в частта, с която С. П. е осъдена да заплати на Д. П. разноски в размер на 1100лева, но постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила. Посочена е съдебна практика и са изложени подробни доводи по направените оплаквания.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на първата инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да уважи подадената молба за защита от С. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетното детето Б., да издаде заповед за защита и постанови мерки за защита от домашно насилие по отношение на детето, със законовите последици. Заявена е претенция и за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Д. Б. И., чрез процесуалния си представител адв.К. от БАК, е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на атакуваното решение на първата инстанция. Счита, че съдът, обсъждайки подробно в решението си всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно е приел, че процесните актове, за които се твърди, че са извършени от ответника на 10.11.2023г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се изисква от ЗЗДН. Изложени са подробни аргументи. Моли за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.Х., която пледира за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемият Д.И. изпраща процесуален представител в о.с.з.- адв.Г., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението на първата инстанция и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. М. П., която в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на ********г., е поискала издаване на заповед срещу Д. Б. И., за защита на малолетното дете Б. от домашно насилие, извършено на 10.11.2023г. и изразило се в това, че на среща в ДСПЯмбол по определен от съда режим на свиждане на бащата Д.И. с детето Б., детето е излязло от сградата на социалната служба и видимо уплашено и плачещо, бягайки към майка си и партньора й през сълзи е казало „мамо, Д. се развика“, казало е, че се страхува от баща си и не иска повече срещи с него. Според молителката с действията си на процесната дата ответникът е осъществил домашно насилие по отношение на детето под формата на психическо и емоционално насилие.

Към молбата е представена декларация по чл.9 ЗЗДН, подписана от майката С. П., в която е описан същия изложен в молбата акт на насилие от 10.11.2023г., осъществен от бащата по отношение на детето.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие по отношение на детето, като е поддържал, че бурната му реакция е била спрямо присъстващите служители от ДСП-Ямбол, което не е акт на домашно насилие по смисъла, вложен в разпоредбите на чл.2, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗДН.

С постановеното по спора Решение № 285/20.05.2024г. по гр.д.№415/2024г. ЯРС е оставил без уважение като неоснователна молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН на детето Б. срещу ответника Д.И., като е осъдил молителката С. П. да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1100лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в присъствието на детето бащата е повишил тон и е проявил 2 агресия към служителка от ДСП, но последната не е измежду лицата по чл.3 от ЗЗДН, извършеното по отношение на нея не е акт на домашно насилие, поради което и извършеното в присъствието на детето не е акт на домашно насилие съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. за неправилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

С оглед посоченото оплакване, въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и е установено от представения по делото акт за раждане, че детето Б. Д. И., род. на ********г. е рождено дете на майката С. М. П. и бащата Д. Б. И.. С влязлото в сила протоколно определение от 10.12.2020г. по гр.д.№1481/2020г.

ЯРС е одобрил спогодба, сключена между родителите на детето С. П. и Д.И., с която упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено на нейния адрес, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и дължима за него месечна издръжка. От изготвените по делото социални доклади на ДСП-Бургас и ДСП-Ямбол е установено, че съдебната спогодба относно детето се изпълнява, то живее в семейството на майката и се обгрижва от нея, като отношенията между двамата родители на детето са влошени и конфликтни. С влязлото в сила на 25.03.2022г. Решение №82/22.02.2022г. на ЯРС по гр.д.№2437/2021г., на бабата и дядото на детето по бащина линия – К. И. и Б. И., е определен режим на лични контакти с Б..

От мотивите на представеното Решение №85/20.02.2023г. на ЯОС, постановено по възз.гр.д.№488/2022г. е установено, че с друго въззивно решение на ЯОС – Решение №69/20.04.2022г. по в.гр.д.№10/2022г., за осъществен на 15.07.2021г. от Д.И. акт на домашно насилие по отношение на С. П. и на детето Б., на И. са наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. С решението по възз.гр.д.№488/2022г. ЯОС е потвърдил решение на ЯРС по гр.д.

№1871/2022г., с което по отношение на Д.И. и на жената, с която той съжителства на съпружески начала А. Д., е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН за осъществен друг акт на домашно насилие от 17.07.2022г. по отношение на детето Б. и неговата майка, като с въззивното решение окръжният съд е наложил на Д.И. за домашното насилие от 17.07.2022г. и мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана да приближава детето Б., жилището му и местата за отдих на разстояние по-малко от 100м., освен при определените посочени в решението условия: в един от избраните от бащата дни – петък или понеделник на всяка първа и трета седмица от месеца от 10часа до 14часа, като контактите се осъществяват под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определеното от службата място в общността. На Д.И. ЯОС е наложил и мярката по чл.5, ал.1,т.5 ЗЗДН, задължавайки го да посещава специализирана програма, с оглед овладяване на агресията и въздържане от прояви на домашно насилие.

Не е спорно, че за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти между бащата и детето под контрола на социалната служба, на 10.11.2023г. е била проведена среща, за която е съставен протокол от същата дата. Съгласно отразеното в този протокол, на срещата е присъствала и бабата К. И., която предварително не е уведомила за явяването си ДСП- Ямбол. Бабата била помолена от социалния работник да отидат в друго помещение, където да подаде заявление за присъствие, при което ответникът Д. И. реагирал бурно, започнал да крещи в присъствието на детето и да отправя закани срещу служителите, детето видимо се притеснило и уплашило, при което срещата била прекратена.

Разпитана в качеството на свидетел пред първата инстанция, служителката в отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Ямбол П. П. е описала срещата на детето Б. с баща му Д.И. на датата 10.11.2023г. На тази среща присъствала и бабата К. И., която не информирала предварително за явяването си на срещата. Когато свидетелката влязла в помещението, в което се провеждала срещата, тя помолила И.а - майката на ответника да отиде с нея в друга стая, за да поговорят с началника на отдела как ще процедират за присъствието й. В това време с остър тон ответникът казал на майка си да внимава какво казва и я предупредил нищо да не подписва. В момента, в който майка му станала, за да отидат в другата стая 3 ответникът скочил, започнал да крещи, питайки риторично кои са социалните служители, за да определят по какъв начин ще се провеждат срещите със сина му, нападнал лично свидетелката, заплашил я, че ще я уволни и че не знае какво ще й се случи, че ще се обади на адвокатите си, защото социалните работници не разбират от работата, която им е възложена.

В момента, в който ответникът започнал да крещи, свидетелката погледнала към детето, което било свито, с наведена глава и ръце между краката в защитна поза. Когато свидетелката предупредила И. за поведението му пред детето, той освирепял още повече, започнал да вика и да я заплашва, срещата била прекратена, а Б. бил изведен от сградата, затичал се към майка си, сгушил се в нея и й обяснил колко е изплашен.