Решение № 3198 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3198 гр. *****, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110124590 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Б. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ж.к. „******* II“, бл. 211, вх. Б, ет. 4, ап. 22, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 3353,03 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 527,77 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 07.02.2023 г., сума в размер на 4,80 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 07.02.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по 1 ч.гр.д. № 10137/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни 2 да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 92, том XX, дело № 3390/1986 г. (л.18-19) на 14.07.1986 г. Станка Делчева Донкова и Снежана Велинова Флорова са прехвърлили правото на собственост върху апартамент № 22, находящ се в гр. *****, ул. „Чавдарски отряд“, бл. 6, ет. 4, на Г. Б. К. срещу задължение на последната да поеме грижите и издръжката им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи.

Съгласно удостоверение, издадено от „Г. И. С. – *****“ ЕООД (л.20) предишен адрес „******* II“, блок 6, съответства на настоящ адрес: „******* II“, бл. 211, вх. А и вх. Б.

Видно от Заявление – декларация от 26.08.2016 г. (л.21-22) ответницата Г. Б. К. е декларирал, че желае да бъде открита партида на нейно име в ищцовото дружество за следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. *****, ж.к. „******* II“, бл. 211, вх. Б, ет. 4.

От представения нотариален акт безспорно се установява, че през процесния период ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния апартамент, като от представеното заявление-декларация се установява и че същата е 3 сключила договор с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответницата недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Техем сървис“ ЕООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л.91-95), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дружеството „Техем сървисис“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след реален дистанционен месечен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има две щранг лири за отопление на баня и коридор, за които се начислява служебно топлинна енергия. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който дистанционно се отчита разходът в имота.

Процесният апартамент е с отопляем обем от 138 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, като вещото лице посочва изрично, че не му е предоставен акт за определяне на кубатурата на жилището. Фактурираните суми ежемесечно са по реален отчет от ФДР. Разпределението на топлинна енергия в сградата е по реален отчет. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.