Решение № 461 от 01.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 273/2023
- Вид
- Решение № 461
- Подписан
- 01.09.2023
- Състав
- Георги Драгостинов, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 289 · Търговски закон
- чл.307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 461 гр. Велико Търново, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Йордан Воденичаров
ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500273 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Предмет на подадената от името на Д. М. М. и Н. М. Добрьой- и двете от с.Х., Община С. чрез пълномощника им - адвокат И. Д. от ВТАК , въззивна жалба е Решение № 191/02.12.2022 г. по гр.д. № 680/2021 г. на РС С. , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от тях срещу А. М. И. и В. Х. И.- и двамата от гр.Г.О., искове за установяване нищожността на договори за покупко- продажба на общо 9 земеделски имота , в землището на с.Х. , оформени с нотариален акт № **, том *I, н.д. № ** г. и нотариален акт № **, том ***, н.д. № ** г. на нотариус с район на действие РС гр.С. , вписан под № 295 в регистъра на НК , по силата на които първият ответник, сключвайки ги със своята майка Й.Б.М. и баща си М. И. М. е прехвърлил сам на себе си правото на собственост- като противоречащи на добрите нрави поради значителна неравностойност на престациите- чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, с молба за отмяната му, уважаване на исковете и присъждане на направените по производството разноски.
Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението , поради несъобразяване на установените по казуса обстоятелства, довело до пренебрегване/ в разрез с разясненото в ТР. № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС явление с правно значение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД/ на неминуемия правен извод , че е налице накърняване на добрите нрави при сключване на договорите поради значителна неравностойност на вписаната в актовете цена с пазарната цена на имотите: първата е повече от 10 пъти по- ниска от втората , която неравностойност е показател за проявена недобросъвестност, тъй-като практически граничи с липса на престация на купувача; не е установено никакво плащане на цена, нито обстоятелството, че двамата 1 упълномощители са имали желание да дарят имотите .
Ответниците чрез пълномощника си – адвокат М. Н. от ВТАК в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата по съображения за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон/ в съгласие с мотивите му , упоменати в отговора /.
Изложеното в жалбата налага цялостно повторно въззивно разглеждане на спора по предявения установителен иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл. 26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД – чл.269, изр.2-ро от ГПК.
Ищците Д. М. М. и Н. М. Д.- и двете от с.Х., Община С. чрез пълномощника си адвокат Станимир Тодоров от ВТАК твърдят , че са дъщери на М. М. И., починал на 09.11.2017 г. – брат на ответника А. М. И.. Починалият и брат му са синове на М. И. М. , починал на 19.12.2017 г. и на Й.Б. М.а, починала на 06.08.2020 г.
На 06.06.2017 г. ответникът / по време на брака си с ответницата В. Х. И./ в качеството си на пълномощник на своята майка Й.Б.М., сключва от нейно име/ като продавач/ със себе си/ като купувач/ договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № **, том **, н.д. № ** г. и нотариален акт № **, том **, н.д. № ** на нотариус с район на действие РС гр.С. , вписан под № 295 в регистъра на НК, с който си прехвърля правото на собственост върху 1/ нива с площ от 6,997 дка , в землището на с.Х., местност“ ***“, четвърта и трета категория, представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост и 2/ нива с площ от 4,996 дка, находяща се в същото землище , местност „Новите лозя“, шеста и трета категория , представляваща имот № ** по картата на възстановената собственост , срещу обща цена от 1200 лева .
На 06.06.2017 г. в качеството си на пълномощник на своя баща М. И. М. , сключва от негово име / като продавач/ със себе си /като купувач / договор за покупкопродажба, оформен с нотариален акт № № **, том **, н.д. № ** г. на нотариус с район на действие РС гр.С. , вписан под № 295 в регистъра на НК, с който си прехвърля правото на собственост върху 1/ нива с площ от 14.003 дка , находяща се в землището на с.Х., местност „ ***“, четвърта и трета категория , представляваща имот № **; 2/ нива с площ от 21.295 дка , в същото землище , местност „ **“, четвърта категория , представляваща имот № 04908 по картата на възстановената собственост ; 3/ нива с площ от 10.998 дка , находяща се в същото землище , местност „ **“, четвърта категория , представляваща имот № ** по картата на възстановената собственост; 4/ нива с площ от 18.998 дка , находяща се в същото землище , местност „**“, четвърта и трета категория , представляваща имот № ** по картата на възстановената собственост ; 5/ нива с площ от 5.002 дка, находяща се в землището на с.Х., местност „**“, четвърта категория, представляваща имот № ** по картата на възстановената собственост; 6/ лозе с площ от 1.000 дка , в същото землище , местност „**“, четвърта категория , представляващо имот № ** по картата на възстановената собственост и 7/ нива с площ от 2.999 дка , находяща се в същото землище , местност“ **“, четвърта категория , представляваща имот № ** по картата на възстановената собственост , срещу обща цена от 8900 лева.
Поради обстоятелството , че определените по двата договора цени , пресметнати средно на декар са значително по- ниски от реалните пазарни цени в ненормално измерение на икономическа неравностойност : 100,06 лева срещу над 1000 лева / за земите- предмет на първия договор / и 119,80 лева срещу 1000 лева / за земитепредмет на втория договор / , договорите не са сключени в интерес на представляваните / продавачите / и нарушават добрите нрави, макар и в текста на пълномощните да е предоставено правото на ответника да извърши продажбата на купувач и на цена , каквито намери за добре.
2
Поради това, молят съда да постанови решение , с което да обяви нищожността им поради противоречието им с добрите нрави , с присъждане на направените по производството разноски.
Ответниците чрез пълномощника си адвокат М. Н. от ВТАК оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени като лишени от основание с присъждане на сторените по производството разноски, с възражения , чието градиво са обстоятелствата , че прехвърлянето на правото на собственост върху земеделските имоти от ответника на себе си е по изричната действителна воля на родителите му в съответствие със свободата на договаряне изведена от нормата на чл.9 от ЗЗД в знак на благодарност за полаганите за тях от него грижи, което те са искали да стане много преди да го упълномощят , като към този момент вече са били във влошено здравословно състояние.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :
Фактите - предмет на изложените в исковата молба твърдения/ нотариално извършените две продажбени сделки, с които ответникът въз основа на изрично упълномощаване от родителите си за това е прехвърлил от тяхно име на себе си правото на собственост върху земеделските имоти на посочените общи цени / са документално установени според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК.
Действителната воля/ желанието / на упълномощителите/ обявена на 06.05.2017 г. пред другия им син и наследодател на ищците, който не възразил- вж. показанията на свидетеля С.С./ съответства на изричното й изявяване в текста на пълномощното / което обстоятелство впрочем не е спорно /: синът им А. М. И. да продаде единствено на себе си имотите, като мотивът им това да се случи е поради факта , че през последните три години/ откакто здравето им се влошило / постоянно си идвал на село, помагал им в домакинството и обработвал градината, или иначе казано според признанието на бащата: „той ни гледа“/ показанията на свидетеля Г.Р. – съсед/. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно- оценъчната / икономическа/ експертиза средната пазарна стойност на земеделските имоти / определена с комбинирано приложение на сравнителния метод, приходния метод и коефициент за комасираност/ възлиза на 13 640 лева / по първия договор / и 87 530 лева / по втория договор.
Исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Накърняване на добрите нрави ще има когато сделката/ уговорката дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани морални норми на поведение, призвани да бъдат осъзнато средство и потребност за запазване на обективно достигнатото ценностно ниво на цивилизация на определен етап от развитието му, без които било немислимо запазването му, защото то почива на добродетелна, почтена и порядъчна нравственост, на която би трябвало да се гради правото като регулатор на отношенията, че буди от етично- просветна и вътрешно- естествена /у всеки нормален, цивилизован човек/ гледна точка, възмущение, накърняване на чувството за справедливост, непоносимост и в крайна сметка -духовно/ морално/ осъждане с пълно отрицание, понеже е „непочтена“, „непорядъчна“ изява на „лоша“ нравственост. Разбира се обяснението на явлението „накърняване на добрите нрави“ е трудно, понеже, освен че е неделимо от субективизма, самият закон не посочва какво е „правното“ съдържание на това абстрактно понятие.
Това би било така, например , когато сделката/ уговорката/ се основава на факт на престъпно деяние / например вземания от подкуп, за изпълнено физическо насилие , 3 лихварство, „покупка“ на дете и др./ или на факт/ поведение, който/ което е от гледище на религиозните морални повели обществено силно нетърпим/нетърпимо / например поето насрещно „натурално“ задължение във вид на плътско отдаване на кредитора, вместо то да е парично, както е нормално да бъде и т.н. /, когато засяга , отнема или прекалено ограничава правно защитени с конституцията основни човешки права и свободи/ примерно някой да поеме „задължение“ да не издава своя творба в продължение на две години , да не упражнява професията си за някакъв период от време по трудов договор при друг работодател, да не сключва брак , да не ражда деца и т.н./ или изключително грубо засяга вековни принципи на правото / за недопустимост на неоснователното обогатяване, за добросъвестност и т.н./ или пък появата й е последица от недопустима от закона очевидна злоупотреба/ проява на умисъл за облагодетелстване чрез увреждане на чужди права и законни интереси или само заради увреждането /- чл.8, ал.2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ.
Няма правило в общия облигационен закон / ЗЗД/ , нито в друг облигационен закон , което да налага на страните / било когато те помежду си са граждани или юридически лица / съобразяване с обичайните за свободния пазар в конкретния момент цени при сключването на договор за продажба на дадена движима или недвижима вещ, т.е. уговореното остойностяване в пари/ икономическото мерило/ на престацията за продажната й цена да е съответно/ равно с/ на тях.
С други думи по начало не съществува правен принцип за икономическа равностойност / еквивалентност / на двете основни насрещни задължения/ известна е блестящата мисъл на Улпиан от епохата на класическото римско частно право , че цената на една вещ е толкова за колкото може да бъде продадена/
Даже по общо начало законът разглежда неизгодността на насрещната престация за страната , която трябва да получи изпълнение по нея като основание за унищожаване на договора – аргумент от чл.33, ал.1 ЗЗД/ разбира се тук трябва да е налице и крайна нужда / или като обстоятелство , което в съчетание с други неблагоприятни промени в обективната действителност е основание за пораждане на преобразуващо субективно право на страната, засегната от тях да иска изменение в договора- чл.307 ТЗ, чл. 16, ал.1 ЗАрЗ/ тук разбира се неизгодността настъпва след сключване на договора/.
Следователно приложимо е началото на свободата на договарянето / чл.9 ЗЗД/ , освен ако тази свобода така крайно неприемливо и непоносимо от гледище на обществото се упражни , че поражда у моралното съзнание на всеки нормален цивилизован човек възмущение, защото много грубо засяга основни правни принципи като този за недопустимост на неоснователното обогатяване , добросъвестност и/или влиза в конфликт със забраната за злоупотреба с това начало/ право на договаряне/. Разглежданият случай откровено не е може да бъде такъв .