Акт № 216 от 02.11.2026, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- 2/2026
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Момчилград, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20265150100002 по описа за 2026 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК .
Съдът е сезиран с искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6, представлявано от изпълнителни директори С. П. и С. Б., против Ю. И. Ю., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация по чл.422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, както и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 вр.чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.09.2016г. между ответника и трето лице– кредитор „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”- АД бил сключен Договор за потребителски кредит № 21R-L585693 от 20.08.2021г. /фигуриращ в системата на Банката под номер LD2123510066/. По силата на договора на кредитополучатедя е предоставен банков кредит в размер на 12 000 лева /6 135,50 евро/, по разплащателна сметка с IBAN ************************ с итуляр кредптополучателя.
За ползваният кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва. В чл.6 от Договора е бил уговорен Променлив годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 5,25 % годишно.
Променливият годишен лихвен процент бил равен на сбора от референтен лихвен процент /РДП/, който към датата на сключване на договора е 0,2% и фиксирана надбавка в размер на 5,05%. РГП се определял по методика на 1 банката, била е описа в Приложение 1 и съставлявала неразделна част от договора и Банката не можела да променя Методиката след сключване на договора.
Съгласно договора ГПР /Годишен процент на разходите/ е бил 6,19 %, определен съгласно ЗПК, определен съгласно Закона за потребителския кредит, бил посочен в чл.8 от Договора, като съгласно чл.15.4.1. от договора в него не били включени разходите по чл.19 ал.3 от ЗПК и е изчислен при следните допускания:
-договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който е сключен, и банката и кредитополучателят изпълняват своите задължения в съответствие с параметрите по договора;
-лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на договора.
В ГПР се включват таксите по т.7 от настоящия договор, с изключение на таксата за предсрочно погасяване на кредита.
В исковата молба се посочва, че Общата дължима сума от кредитополучатедя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, при параметрите, залегнали в договора е посочена в чл.9 и е в размер на 15 940,01 лева- 8 150 евро.
В чл. 15.4.2. било уточнено, че общата дължима сума представлява сбор от общият размер на кредита и общите разходи /лихви, такси, без нотариалните такси/ дължими от кредитополучатедя.
Посочената сума не включва лихви и обезщетения, събрани от банката при допуснати от кредитополучателя просрочия /предсрочна изискуемост/, съдебно събиране на вземанията по настоящия договор. Общата дължима сума включва и дължимите застрахователни премии в случаите, когато сключването на застраховка „Живот на кредитополучателя“ е задължително условие за сключване на договора за кредит.
Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 141,85 лева /72,53 евро/, включваща главница, лихва и застраховка, считано от 05.09.2021г., на 05-то число на месеца- и същите били подробно описани в погасителен план /Приложение № 1, неразделна част от договора/.
Посочва се, че Кредитополучателят е усвоил отпуснатия кредит, но не е изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита.
Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 05.02.2022г. Страните са уговорили заплащане на наказателна лихва в случай на просрочне. С настоящата искова молба същата е била определена съгласно правилата па ЗПК.
С оглед на формираното просрочие и на основание чл.21.1 във вр. с чл.21.1.1 от Договора, предвиждащи при неиздължаване на съответния падеж 2 частично или частично, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията иди условията по договора, Банката има право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на договор за цесия, в качеството на Кредитор на вземането, е изпратил Покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна пзискуемост на ответника на 16.06.2025г., като пратката не е получена от длъжника.
Посочва, че независимо от това, с настоящата искова молба „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изрично прави изявление за обявяване на всички вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит, за предсрочно и незабавно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба, като същата имала значението на уведомление за предсрочна изискуемост.
Твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който следвало да бъде съобразен от съда на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Предвид обявената предсрочна пзискуемост, целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата ставала изискуема и дължима, ведно със законната лихва за забава, съгласно чл.86 от ЗЗД, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатения остатък от договорната възнаградителна лихва и изтеклата до датата на подаване на заявлението законна лихва за забава.
Претендираните с настоящата искова молба суми не са в пълния им дължим размер, съгласно договора за кредит, са формирани по следния начин:
1/Главница в размер на 5 915,40 евро /11 569,52 лева/, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 05.02.2022г.; 2/ Договорна възнаградителна лихва в размер на 459,68 евро /899,05 лева/, начислена съгласно чл. 6 от договора за кредит, за периода от 05.09.2022г. до 12.04.2024г.; 3/ Наказателна лихва в размер на 92,31 евро /левова равностойност- 180,54 лева/, начислена за периода от 06.02.2022г. до 12.04.2024г.; 5/ Лихва за забава в общ размер на 508,92 евро /995,36 лева/, начислена на основание чл.86 от ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.06.2024г. до 09.07.2025г.
Заявява, че с Договор за цесия от 11.06.2024г. кредитодателят „ОББ“ АД е прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- като ищецът е бил упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му. Уведомлението за цесия е бил изпратен по пощата на ответника, като длъжник, до адреса, посочен в договора за кредит, като същата не е получена от длъжника.
В същото време и независимо от горното, с настоящата искова молба представят и връчват на ответника ново нарочно уведомление на осн.чл.99 от ЗЗД.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя па 3 договорните му задължения са предявили претенцията си по съдебен ред и подали Заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 3309/2025г. на PC- Перник, е била издадена Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящият иск, с който да установи вземането си.
Предвид горното иска да се постанови решение, с което ДА ПРИ3HAE ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. И. Ю., ЕГН- ********** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „Обединен Българска Банка“ АД, по силата на договор за цесия от 11.06.2024г. следната част от вземанията, обективирани в Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 3309/2025г. на PC- Перник, а именно: 1/Главница в размер на 5915,40 евро /11 569,52 лева/, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 05.02.2022г.; 2/ Договорна възнаградителна лихва в размер на 459,68 евро /899,05 лева/, начислена съгласно чл. 6 от договора за кредит, за периода от 05.09.2022г. до 12.04.2024г.; 3/ Наказателна лихва в размер на 92,31 евро /левова равностойност- 180,54 лева/, начислена за периода от 06.02.2022г. до 12.04.2024г.; 5/ Лихва за забава в общ размер на 508,92 евро /995,36 лева/, начислена на основание чл.86 от ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.06.2024г. до 09.07.2025г.
В условията на евентуалност и при обективно съединяване на исковете и в случай, че бъде отхвърлен изцяло или частично установителния иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, моли да се ОСЪДИ ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1/ 3 805,34 евро /7 442,59 лева/- главница, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението; Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства; 1/ Договор за потребителски кредит № 21R-L585693 от 20.08.2021г., Погасителен план, Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „ОББ“ АД за кредити на физически лица, искане за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Застрахователен сертификат; 2/ Договор за цесия от 11.06.2024г., Извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, Потвърждение за извършена цесия, Пълномощно относно правата по чл. 99, ад. 3 ЗЗД, Обратна разписка за връчена Покана за доброволно плащане и уведомление за предсрочна изискуемост; Уведомление за цесия.
В съдебно заседание, не се представлява, като от процесуален представител е постъпило писмено становище, в което се поддържа предявената искова молба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез адв.М. Ч..
Счита така предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че е недопустимо и в противоречие с процесуалните правила с една искова молба да са предявени едновременно макар и при условията на евентуалност 4 едновременно установителен и осъдителен иск, подлежащи на разглеждане по различен ред- единият по реда на ГПК, а другият по реда на ТЗ.
Посочва, че установителният иск е продължение на заповедното производство, регламентирано в ГПК, а другият- по реда на производството по търговски дела, за което е предвиден специален ред, както на доказване от материалноправно естество, така и на разглеждане от процесуално такова.
Предвид и това счита, че съдът следва да прекрати производството по делото, като образувано по недопустим иск и да върне исковата молба.
Освен това е било видно от исковата молба, че съществува разминаване респ., несъответствие в основанието, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3309/25г. на PC- Перник, и това което се търси с настоящата искова молба включително и претендираният размер на вземането.
Посочва се, че общото производство по настоящото дело е своего рода продължение на заповедното по ч.гр.д. № 3309/25г. на PC Перник и в това производство е недопустимо изменение на предявеният иск, както относно размера така и по основание. Твърди, че Заповед по ч.гр.д. № 3309/25г. на PC- Перник е издадена за сума, различна от посочената в исковата молба, поради и което тези обстоятелства изключвали допустимостта на настоящият иск, като такъв предявен на различно по размер основание вкл. и за различен период от това посочено в заявлението по чл.417 от ГПК.
На това основание следвало производството по делото да бъде прекратено респ., определено като недопустимо. Това също е било основание за прекратяване на настоящото производство и обезсилване на издаденият изпълнителен лист. Относно допустимостта, съдът следял служебно и по силата на чл.130 от ГПК, ако констатира, че предявеният иск е недопустим, той връщал исковата молба.
Освен това посочва, че ищецът не е легитимен да предяви настоящият иск, т.к. не е представил доказателства за възникнали облигационни отношения, между ищеца и ответника. Ответникът никога не е бил в правоотношения от каквото и да било естество с ищеца, поради което и на това основание за него липсва правен интерес от водене на делото срещу ответника.
Разпечатката съдържа 43 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4b5e764-7469-4f2f-9faa-e5e389b26497