Решение № 4646 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100108551 по описа за 2024 година

Ищецът „НЮСТИЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, представлявано от управителя Д.Д., чрез адв. Ч., излага в исковата молба, че на 17.09.2020 г. е сключил с ответника С. А. А. Консултантски договор №00009 от 17.09.2020 г., по силата на който ищецът се е задължил да изготви инвестиционен проект, включващ подготовката на документи и изготвяне на бизнес план за закупуване на селскостопанска техника по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. За извършената услуга ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 23 682,00 лева без ДДС или 28 418,40 лева (двадесет и осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 40 ст.) с включен ДДС, по следния начин: 2 000 лв. без ДДС при подписване на договора и 21 682 лв. без ДДС в срок до 30 дни след одобрение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие" Разплащателна агенция. Твърди, че е изпълнил договора изцяло. Ответникът е бил уведомен за одобрението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие" - Разплащателна Агенция с писмо изх. № 216500/2253 от 31.03.2022 г., поради което падежът за заплащане на дължимото възнаграждение е настъпил на 01.05.2022 г. Заявява, че до момента 1 ответникът не е заплатил нито аванса, нито остатъка от цената по договора.

Наред с това, по силата на чл. 13 от сключения договор, страните са договорили, че при забава плащането на възнаграждението, уговорено в чл. 2, възложителят дължи неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 25%. Излага, че от падежа на 01.05.2022 г. до завеждане на исковата молба, са изминали повече от 250 дни, при което дължимата неустойка е достигнала максималния си размер от 25% върху главницата от 28 418,40 лв., или 7 104,60 лева (седем хиляди сто и четири лв. и 60 ст.). Твърди, че въпреки липсата на задължение за това, е отправил изрична покана до ответника за заплащане на дължимите суми, която била връчена на последния чрез ЧСИ при отказ. До датата на исковата молба плащане не е последвало. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми, а именно: главница в размер на 28 418,40 лева (двадесет и осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 40 ст.) - дължима съгласно т. 2 от сключения договор; неустойка в размер на 7 104,60 лева (седем хиляди сто и четири лв. и 60 ст.) - дължима съгласно т. 13 от сключения договор, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ответникът подава писмен отговор, в който оспорва претенциите изцяло. Оспорва истинността на приложения към исковата молба Консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г. и заявява, че не е подписвал същия, поради което той не го обвързва. Оспорва редовността на връчването на поканата за плащане, предвид обстоятелството, че не става ясно какъв адрес е посетил ЧСИ и как е удостоверена самоличността на лицето, отказало да получи поканата. Оспорва от приложеното уведомително писмо на ДФЗ да може да се направи извод, че ответникът го е получил и е сключил договор за безвъзмездно финансово подпомагане, като резултат от изпълнение на ищцовото дружество на оспорения консултантски договор. Моли ищецът да бъде задължен да представи процесния договор в оригинал, след което да бъде допусната графологична експертиза на положения от негово име подпис.

Претендира разноски.

Във връзка с оспорванията на ответника, направени в отговора на ИМ относно истинността на приложения към исковата молба Консултантски договор от 17.09.2020 г., с молба по делото от 18.12.2024 г. ищецът е заявил, че 2 желае да се ползва от оспорения документ. С допълнителна молба от 17.02.2025 г. ищецът навежда твърдения, че дори ако се окаже, че процесния договор не е подписан от ответника, същия т го обвързва, предвид използването му в процедурата пред ДФ „Земеделие“, което доказва и изпълнението от ищцовата страна, както и предвид разменената между страните електронна кореспонденция и обстоятелството, че договорът е бил изпратен на ищцовата страна лично от ответника с пратка чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

Спорно по делото е дали процесният консултантски договор е подписан от ответника. За установяване на това обстоятелство, по делото е изслушано заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните. Заключението на вещото лице Г. М. е категорично, че подписът за „Възложител“ в консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г., не е положен от ответника С. А. А., а от друго лице.

За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен материал – образци от подписа на С. А. в нотариален акт № 194, том I, peг. № 2284, дело № 174/2017 г., договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка peг. № 10790/19.10.2016 г., договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка peг. № 3341/24.03.201 7г., декларация от 16.06.2023 г., декларация-съгласие за обработка на лични данни от 05.06.2023 г., анкетна карта за регистрация на земеделски стопани от 13.08.2020 г. и от 18.04.2018 г., справка за животни от 08.09.2023 г. В заключението си вещото лице сочи, че копието на изследвания подпис в представеното електрофотографско копие на консултантския договор от 17.09.2020 г. е с много добро качество, с ясно видими щрихи и елементи, могат да бъдат разчетени и проследени движенията, поради което същият е годен за сравнително изследване и идентификация.

Чрез прилагане на изследователските методи на разделен анализ и на сравнително идентификационно изследване на подписи с помощта на увеличителни прибори, различен режим на осветление и дигитален фотоапарат е установено, че изследваният подпис има смесена транскрипция, състояща се от буква „С", множество хаотично изписани нечетаеми 3

(безбуквени) елементи и завършващ парафен елемент. Същият е положен със степен на обработеност около средната, с по-големи от средния размер, с променлив наклон, висока степен на свързаност, движения. Образците от подписа на С. А. се характеризират със смесена транскрипция състояща се от монограм на букви „С“, „А“ и параф с редови и надредови елементи, положени със средна степен на обработеност, над средния размер, с десен наклон и висока степен на свързаност движения. В подписите се наблюдава устойчивост и съхраняемост във времето (стереотипност) на характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при различни условия. Установено е, че използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване.

При сравняване на изследвания подпис в процесния консултантски договор с образците от подписа на ответника, са установени различия в общите признаци /транскрипция, степен на обработеност, наклон/, както и в по-характерни частни признаци като: разлика в графичната форма при изписване на началния елемент на буква „С“ в изследвания подпис и в образците; разлика във формата на движението при изписване на вертикалния елемент на буква „С"; относително разположение на надредовата част на следващия елемент, спрямо буква „С" - в изследвания подпис над буквата, в образците вътре в буква “С“; количество на движения при изписване на елементите на подписа - в изследвания подпис – увеличено, с множество безбуквени елементи, а в образците – намалено и с липса на такива елементи; различно направление на движенията при изписване на елементите на парафа - в изследвания подпис отдолу - нагоре, преминаващо надолу, с в образците отдясно-наляво, преминаващо надясно; различия в относителното разположение на парафините елементи спрямо буква „С“; както и в относителното разположение на точките на начало, край, пресичане на движенията и др. в изследвания подпис и в образците. В заключение вещото лице е достигнало до категоричния извод, че изследвания подпис в процесния консултантски договор не е положен от ответника С. А. А..

Заключението на вещото лице е пълно и компетентно изготвено, същото е неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло и приема от фактическа страна за доказано по делото, че подписът в представения от 4 ищеца Консултантски договор № 00009 от 17.09.2020 г., не е положен от ответника С. А. А..

Въз основа на заключението на вещото лице и на осн. чл. 194, ал.2, предл. 2-ро от ГПК съдът е изключил от доказателствата приложения към ИМ и към молба от 19.02.2025 г. официален препис на консултантски договор, посочен като сключен между страните.

От приетите по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна с молба от 09.04.2025 г. (л. 82-л.263 по делото) и с молба, депозирана в о.с.з. на 25.04.2025 г. (л.478-л.595 по делото) представляващи разпечатана електронна кореспонденция с прикачените към нея файлове по подробен опис, се установява, че във времевия период от 31.08.2020 г. до 26.09.2023 г. е водена електронна кореспонденция между електронните адреси ************ (за който не се спори, че е на дъщерята на ответника и е ползван от ответната страна в кореспонденцията й с ДФЗ) и f********* (за който ищецът твърди да е ползван от ищцовото дружество) с посочен адресат Г. К..

По делото е прието писмо от куриерска фирма „Еконт Експрес“ АД, от което е видно, че с товарителница № 5300330094751/04.10.2021 г. от името на ответника С. А. е изпратена пратка с описание „документи“, до Г. Н. К., получена от последния на 05.10.2021 г. Конкретното съдържание на пратката не се установява от така ангажираното доказателство.

От изисканата и представена от ДФ „Земеделие" преписка по проектно предложение BG06RDNP001-4.008-0431, се установява наличие по същата на договор, идентичен с Консултантски договор № 00009/17.09.2020 г., оспорен от ответника и изключен от доказателствата по делото.

За установяване на обстоятелствата около сключване и изпълнение на оспорения договор, осъществяване на комуникацията и кореспонденцията между страните и как е извършена подготовката по направеното от ответника искане за предоставяне на възмездна финансова помощ, по делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. К.. При разпита в съдебно заседание на 25.04.2025 г. свидетелят заявява, че работи за ищцовото дружество на граждански договор от 19.05.2021 г. и познава ответника по повод естеството на работата на фирмата, която се занимава с изготвяне на договори и консултантски услуги към ДФЗ. Излага, че през пролетта на 2020 г., заедно с колега от търговска фирма, занимаваща се с 5 доставка на трактори и прикачен инвентар за селскостопанска дейност, посещавали земеделски производители с цел намиране на клиенти за продаване на машините и за изготвяне на консултантските договори за тези хора, за да кандидатстват за проект по реда на мярка № 41. В тази връзка посетил С. А. поне три пъти в стопанството му в с. Слатино. Ответникът искал да кандидатства и за обновяване на самата сграда - да подменя дограми и т.н, но пропуснал сроковете и в крайна сметка останал проекта само за трактора с прикачен инвентар. Сключили консултантски договор, който свидетелят лично оставил на дъщерята на ответника при едно от посещенията си, заедно с протокол за избор на консултант. Впоследствие, след няколко месеца подканване, ответникът му върнал договора с решението по куриерска служба „Еконт“. Заявява, че документи по тези програми в ДФЗ може да представи само и единствено бенефициента лично. Лично се подписвал и административния договор.

При така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна: