Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 04.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8696/2022
Вид
Решение № 41
Подписан
04.01.2023
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.165 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.186, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7, т. 1, б. "б" · Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали
  • чл.31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110208696 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и С. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Н. Н. срещу Наказателно постановление (НП) №22-4332009016 от 18.05.2022г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 8 /осем/ контролни точки.

В депозираната жалба е изложено категорично несъгласие с установената от наказващия орган като относима към казуса фактология. Въззивникът настоява, че преди достигане до кръстовището светофарната уредба е сменила светлинния си сигнал от зелен към жълт и доколкото не е бил в състояние да спре безопасно, той е продължил движението си.

Релевира искане за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се. Поддържа жалбата си с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна - Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по 1 същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.05.2022 г., около 14:35 часа, в гр. С, по бул. „С”, с посока на движение от ул.”К” към ул.“Р“ (идентична с посока от ж.к. „Люлин“ към бул.“Константин Величков“), П.

Н. Н. управлявал лек автомобил „ХХХ“, с рег. № ХХХХ. Превозното средство било собственост на Н.И.П.. Водачът бил придружаван от свой приятел – свид. С. С. П.

Когато достигнал до кръстовището на бул.”С” и ул.”М” (респ. продължението й ул.“Ч“), Н. навлязъл и преминал през него въпреки излъчвания от светофарната уредба, работеща в нормален режим, с която било регулирано движението в пътния участък, забранителен червен сигнал. Поведението му било забелязано от полицейските служители към 03 РУ - СДВР - Е. К. К. и С.К. Т., които по същото време се намирали с управлявания от тях патрулен автомобил, като първа кола, в лентата за срещуположно движение на булеварда, с намерение да предприемат ляв завой по платното на ул.“Ч“. Доколкото превозното средство на жалбоподателя навлязло в кръстовището на червен сигнал, първоначално патрулът бил принуден да преустанови своята маневра, за да избегне произшествие. Веднага след това обаче полицейските служители последвали другия участник в движението, застигнали го и успели да го спрат преди кръстовището на бул.“С“ и ул.“Р“.

След като установили самоличността на водача, К. и Т. поискали съдействие от дежурната част на 03 РУ – СДВР с оглед иницииране на административнонаказателно производство. По този повод на мястото, на което бил спрян автомобилът на Н., се явил свид. И. В. С. - на длъжност „командир на отделение“ към 03 РУ – СДВР. След като изслушал сведенията на своите колеги и обясненията на водача, той преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от жалбоподателя. При тези обстоятелства свид. С. съставил срещу П. Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бл. №036206 от дата 09.05.2022 г., в присъствието на свидетеля Е. К..

Като накърнена била посочена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, а нарушението било описано като „преминаване на червен сигнал на нормално работеща светофарна уредба”.

Актът бил предявен на Н., който го подписал, без да вписва възражения в него. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-009016/18.05.2022 г. от ДД - Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539 на МВР е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление. Препис от санкционния акт е връчен лично на въззивника на 24.06.2022 г., видно от инкорпорирана в бланката му обратна разписка. Жалбата срещу него е подадена на същата дата чрез наказващия орган, видно от отбелязване върху щемпел за входящ номер и изрично отразеното в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена към съда.

Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите С., К. и Т., частично тези, изхождащи от свид. П и частично обясненията на жалбоподателя Н.; докладна записка, справка-картон на водача П. Н.; Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмени отговори от СДВР, с рег.№513000-43462/22.07.2022 г. и от Столична община, изх.

№СОА22-ДИ11-4448/09.08.2022 г. и изх.№СОА22-ДИ11-7685/08.11.2022 г., последната с приложен проект за организация на движението и проект за светофарна уредба в района на 2 кръстовището между бул.“С“ и ул.“М“, приети по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите С. - актосъставител, К. и Т. (двамата очевидци на нарушението). При проведените с участието им непосредствени разпити същите заявиха, че не знаят защо са призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл.№036206/09.05.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК.

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че изложените в акта фактически констатации досежно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП отговарят на обективната действителност, като липсата на спомени мотивираха с изминалия значителен период от време. Относно причината, поради която е била ангажирана отговорността на водача Н., свид. С. подчерта, че се е водил по сведенията, предоставени му от неговите колеги К. и Т.. Прочитът на показанията указва категоричност на двамата очевидци, че управляваният от Н. автомобил е преминал стоп – линията в момент, в който регулиращата движението в лентата на полицейския патрул (за ляв завой с перпендикулярно като посока движение спрямо това на нарушителя) светофарна уредба е излъчвала вече зелен сигнал, което автоматично сочи, че този в посоката на жалбоподателя е бил червен. Свид. К. дори подчертава, че е забавил потеглянето си от място именно поради непредприето от водача Н. спиране в насрещната лента. Изводът не е самоцелен, а се потвърждава и от приложената по делото циклограма на процесното кръстовище, от която е видно, че при „Фаза 2“ от същата автомобилите, придвижващи се в посоката на жалбоподателя (режим 6Н), разполагат със забранителен сигнал за продължаване на движението си напред по бул.“С“, когато за превозните средства, подготвящи се да извършат ляв завой от пътния възел към ул.“Ч“ (режим 3Н), се излъчва зелен сигнал. В нито един момент не се наблюдава застъпване на сигналите, дори и междинните жълти такива, поради което твърдението на свид. П и въззивника, че са преминали на жълта светлина бива опровергано. В случая съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейските служители, доколкото по делото не са събрани доказателства за тяхно преднамерено отношение към виновния водач. Разказите им разкриват синхрон помежду си, не са опорочени от логически противоречия, поради което и следва да се кредитират.

За обосноваване на изводите по фактите съдът ползва заявеното от свид. П, само в частта му досежно факта на придружаването на П. Н. към момента на извършената му проверка, доколкото то се припокрива със сведенията на полицейските служители. Показанията на този свидетел обаче следва да бъдат игнорирани в пасажите, касаещи конкретно предприетата маневра по преминаване през кръстовището на бул.“С“ и ул.“М“, тъй като прочитът им налага вътрешни противоречия. От една страна, свидетелят твърди, че превозвайки се на предната дясна седалка в автомобила на своя приятел, при преминаване през процесното кръстовище е „гледал направо“, запаметявайки, че в тяхната посока няма други автомобили, означаващо че е наблюдавал и в страничното дясно огледало. В същото време сочи, че е успял да забележи смяната на светофарната уредба от зелено на жълто, метри преди достигането до стоп – линията, което обаче предполага погледът му да е изместен нагоре спрямо линия на движението. Противно на така предложеното описание, той добавя придобити впечатления от полицейски автомобил, спрял за ляв завой като трета кола на кръстовището (дадено в пълно противоречие и със заявеното от полицейските служители), в лентата за срещуположно движение, при все че последното е налагало да отклони погледа си наляво, за да пропусне останалите описани от него елементи на обстановката на кръстовището. Тези нюанси съдът приема за значими, доколкото накърняват логическото единство в разказа на П и отразяват опита на свидетеля да постави показанията си в услуга на защитната теза на жалбоподателя.

Същевременно, дори и хипотетично да се приеме за вярно заявеното от него, откриващо се и в обясненията на Н., че автомобилът им е преминал през кръстовището на жълт сигнал, тъй като нямал възможност безопасно да спре, то тази версия отново не би могла да оневини жалбоподателя. Както П, така и Н. си противоречат, твърдейки, че от една страна не е било 3 гарантирано безопасното спиране, а от друга, че са се придвижвали със сравнително ниска скорост и в тяхната посока (пред или след тях) не е имало други превозни средства. При подобно описание се налага извод, че е отсъствала пречка да се преустанови движението преди стоп - линията, без да се създаде опасност за други участници в движението, поради което отново е важала забрана за навлизане в кръстовището.

Показанията на полицейските служители Т. и К. не противостоят и на информацията, добита от предоставените от Столична община проекти за организация на движението и фазите на работа на светофарните уредби на процесното кръстовище, тъй като графиките и циклограмата подкрепят недвусмислено тяхната достоверност.

Обясненията на жалбоподателя съдът възприема критично и ги ползва като източник на доказателства единствено в частта, касаеща факта на извършвано именно от него управление на процесния лек автомобил. Съдът обаче не ги възприема в частта относно това на каква светлина е преминал в кръстовището, доколкото ги разглежда като защитна версия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.