Определение № 1346 от 29.11.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1173/2024
- Вид
- Определение № 1346
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 29.11.2024
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1346 гр. Благоевград, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200501173 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. №23453/18.10.2024 г., подадена от адв. В. У., процесуален представител на Д. К., против Определение № 2019/07.10.2024г., постановено по гр.д. № 676/2024г. по описа на РС – гр.Благоевград.
С атакувания съдебен акт първоинстационният съд е уважил молбата на ищцовата страна за изменение на решението, в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
В подадената частна жалба срещу така постановеното определение жалбоподателят възразява, че съдът не следва да се намесва в договора между страната и нейния пълномощник. Цитира се решение на СЕС, като се сочи, че следва да се изследва детайлно фактическата и правна сложност на делото, както и всички положени от адвоката усилия. Сочи се, че следва да бъде присъден размера посочен и в постановеното по делото решение, а именно предвидения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.Навеждат се подробни съображения в тази насока и се моли да бъде изменено постановеното от РС определение в частта за разноските като бъде оставена без уважение молбата за изменение.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който се изразява становище за неоснователсност на подадената жалба. Моли 1 се да бъде оставена без уважение, а в случай, че бъде уважена, да бъде задължената ответната страна да прдстави информация относно притежавана банкова сметка.
Жалбата е допустима и разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е сезиран с искова молба вх.№6602/20.03.2024г., предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.1, представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я., срещу Д. Т. К., ЕГН **********, гр.Б., ул.“***“ №*, вх.*, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Д. Т. К. за следните суми: - 2108.08 лв. – главница;
686.90 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 23.07.2021г.; 677.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2020г. до 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.11.2023г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1065/15.11.2023г. по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съдБлагоевград.
С Решение №614/07.08.2024г. по гр.д.№676/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград е признато за установено по отношение на ответника Д. Т.
К., ЕГН **********, че дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1065/15.11.2023г. по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съдБлагоевград: - сумата от 1 927 лв. /хиляда деветстотин двадесет и седем лева/ главница по Договор за паричен заем №509953 от 23.01.2020г., сключен между Д. Т. К. и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който договор са прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен като неоснователен за следните суми: главница за разликата над уважения размер от 1 927 лв. до пълния предявен размер от 2 108.80 лв.;
686.90 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 23.07.2021г.; 677.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2020г. до 27.10.2023г.
Със съдебното решение, съдът е разпределил отговорността за разноски, като съразмерно с отхвърлената част от иска, е осъдил ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на ответницата Д. Т. К., сумата от 288.13 лв. /двеста осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ за разноски за адвокатско възнанаграждение в исковото производство. В 2 мотивите на решението съдът е обсъдил възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, договорено и платено в размер на 700 лв. Съдът е уважил възражението и е намалил адвокатското възнаграждение до мининалния размер по Наредбата, който при материален интерес от 3 472.96 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, възлиза на 647.29 лв.
По делото е подадена молба от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, за изменение на Решение №614/07.08.2024г. по настоящото гр.д.№676/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград в частта за разноските.
С атакуваното определение е изменено Решение №614/07.08.2024г. по настоящото гр.д.№676/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските, като е намалил размера на разноските, дължими от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 в полза на ответника Д. Т. К., от 288.13 лв. на 178.05 лв. /сто седемдесет и осем лева и пет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Видно от материалите по делото е, че ответната страна е направила разноски в размер на 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ищцовата страна е възразила за прекомерност, като е поискала намаляване на договореното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум.
Минималният размер, съобразно материалния интерес по делото, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 647.29 лв. /при материален интерес от 3 472.96 лв./. Доколкото договореното и заплатено възнаграждение надвишава този размер и с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налагаща процесулана активност на процесуалния представител на ищцовата страна, съдът е намерил, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран по съразмерност до сумата от 178,05 лв.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно доводите, изложени от първата инстанция.
Въззивната инстанция съобразява, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване, което е в смисъл, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително, когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че чл.
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна 3 организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Вместо това, възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност. Акцентът следва да бъде поставен върху правната и фактическа сложност на делото, която се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС).
В същото време, настоящата съдебна инстанция съобразява, че действията на процесуалния представител на ответника в хода на първоинстанционното производство се ограничават с изготвянето на отговор на исковата молба и изготвяне на становище, поради неявяването в съдебно заседание. Ето защо, съдът достига до извода, че процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност, материалният интерес не е с висока парична стойност, като процесуалните усилия на адвоката на ответника се свеждат до минимално необходимото за провеждане на исковия процес.
4
Ето защо, като се отчете горното и икономическата конюнктура в страната, съдът намира, че правилно с атакуваното определение районният съд е намалил размера на претендирания адвокатски хонорар, в полза на процесуалния представител на ответника за осъщественото процесуално представителство, съобразявайки практиката на ВКС в тази насока.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2019/07.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 676/2024 г. по описа на РС - Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5