Решение № 54 от 13.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600678 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

С Присъда № 11/26.04.2023 г., постановена по НОХД № 357/2022 г. по описа на РС - И. съдът е признал подсъдимия П. М. Б. за ВИНОВЕН в това, че: На 20.05.2018 г. в гр. И. при условията на посредствено извършителство чрез С. П. А. противозаконно унищожил чужди недвижими вещи - павилион с площ от 30 кв.м., изграден в имот пл.№1696, в кв.79 по плана на гр.И., на стойност 3 600 лв., собственост на И. И. П., Й. Г.а М., Л. Г. П. и ЕР. П., както и кафе - сладкарница със застроена площ от 52,50 кв.м., изградена в имот пл.

№1696, в кв.79 по плана на гр.И., на стойност 12 600 лв., собственост на И. И.

П., Й. Г.а М., Л. Г. П. и ЕР. П., като въз основа на устна уговорка възложил на С. П. А. да събори изцяло със строителна техника - машина тип „фадрома“ гореописаните павилион и кафе-сладкарница, което А. направил, като с деянието са причинени значителни вреди в общ размер от 16 200 лева престъпление по чл.216, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.54, ал.1 от НК, районният съд го е осъдил на една година „лишаване от свобода“.

На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

На осн. чл.45 от ЗЗД РС - И. е осъдил подс. П. Б. да заплати на гражданския ищец И. П. сумата от 5 400 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва върху 1 сумата, считано от 20.05.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 16 200 лева.

С присъдата РС - И. е осъдил още подс. П. Б. да заплати на осн. чл.189, ал.3 вр. чл.2 от Тарифата ДТГПК по сметка на РС - И. сумата от 216 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Подс. Б. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР - С. сумата от 84 лева, направени разноски в хода на разследването по делото и по сметка на РС - И. - 100 лева разноски в съдебното производство и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е депозирана жалба в срок от адв. П. П., повереник на гражданския ищец И. П., с която се изразява несъгласие с постановената присъда в гражданскоправната й част. Излагат се аргументи в насока, че претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди от гражданския ищец възлизат на 10 000 лева, а не както и отсъдил РС - И. 5 400 лева. С въззивната жалба се иска съдът да измени присъдата в частта касаеща размера на предявения граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати пълната сума на претърпените от гражданския ищец И. П. имуществени вреди. Към въззивната жалба е постъпило допълнение след изготвяне на мотивите по делото, с която адв. П. е допълнил аргументите си изложени във въззивната жалба.

Производството по делото е инициирано и въз основа на постъпила въззивна жалба от адв. Й. Й., защитник на подсъдимия П. М. Б., с която сочи, че съдебният акт е необоснован, постановен в нарушение на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Прави се искане съдът да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия П. Б. за невиновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което адв. Й. подробно е развил аргументите си в насока необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон от първоинстанционния съд. Излагат се твърдения, че на подсъдимия и на защитника му не били осигурен достъп до материалите по делото, с което по съществен начин било засегнато правото на защита на подсъдимия. На следващо място се сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не е обсъдил всички възражения и доводи на подсъдимия и на неговата защита.

Адв. Й. твърди на следващо място допуснати съществени нарушения от първоинстанционния съд при оценка на доказателствата, като намира, че някои от тях е тълкувал превратно, а други не е обсъдил пълно. Защитникът възразява срещу заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото, като намира, че неправилно съдът го е ценил. Намира, че липсват доказателства за субективната страна на деянието вменено на подзащитният му, поради което и то се явява несъставомерно. С оглед на развитите аргументи адв. Й. моли въззивният съд да отмени постановената присъда, тъЙ.то обвинението е недоказано и да оправдае подзащитният му или да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

2

В хода на съдебните прения във въззивното производство представителят на СОП - прокурор Й., излага становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната присъда, като счита, че наложеното наказание е справедливо. Намира, че фактическата обстановка е установена при правилен анализ на събраните доказателства, като въз основа на тях решаващият съд е достигнал до правилен извод за виновност на подсъдимия. Намира, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец следва да бъде уважена по отношение на оплакването относно уважения размер на гражданския иск.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. П. - адв. П., моли за потвърждаване на присъдата в наказателноправната й част, като споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд. Оспорва като несъстоятелни оплакванията на защитника, че е бил лишен от достъп до делото. Счита, че всички възражения на защитата са били подробно обсъдени и правилно са оценени от съда като неоснователни. Намира, че стойността на унищожената вещ е била правилно определена, но погрешно е изчислена частта на гражданския ищец П..

Назначеният в хода на въззивното производство резервен защитник на подсъдимия - адв. М., поддържа жалбата с искане за постановяване на оправдателна присъда. Оспорва изцяло иска като неоснователен и моли за отмяна на присъдата й в тази част.

Подсъдимият П. Б. в лична защита твърди, че унищожената кафесладкарница не е съществувала по документи, като е подлежала на премахване. Счита, че предприетите от него действия представлявали разчистване на боклуците от имота, който е закупил. Оспорва определената стойност на обекта като произволна, като твърди, че изводът за това се основава единствено на твърденията на частния обвинител и граждански ищец П.. Твърди още, че при използване на унищожената вещ незаконно са били употребявани енергия от уличното осветление и вода от друг имот училище.

В последната си дума моли за отмяна на присъдата и за справедливо отсъждане съгласно преценката на съдебния състав.

С. о. с., след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са надлежно аргументирани и почиват на обективен анализ на доказателствената съвкупност.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият П. М. Б. е роден на ********* г. в гр. И. българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан 3

(реабилитиран - справка за съдимост - л. 23-25, т. 5 от ДП ), с настоящ адрес: гр. И. ул.

„Ц. С.“ № **, с ЕГН: **********.

На 10.03.1994 г. Г. П., наследодател на пострадалите И. И. П., Й. Г.а М., Л. Г. П. и ЕР. П., придобил собствеността върху павилион „К.“ с площ от 30 кв. м., изграден в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И. (с актуален градоустройствен статут УПИ № I-1969, в квартал 84 по застроителния, регулационен и кадастрален план на гр. И. утвърден със Заповед № 558 от 23.07.1990 г. и Заповед № 331 от 28.03.2016 г. на кмета на община И.) на основание договор за покупко- продажба, сключен с община И., представлявана от кмета, в качеството й на продавач.

С Разрешение за ползване № 1 от 30.01.1995 г. павилионът бил въведен в експлоатация от служители на общината.

В периода 1995 г. - 1999 г. Г. П. и съпругата му ЧО и ГИ И. П. предприели строителство в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И.

(с актуален градоустройствен статут УПИ № I-1969, в квартал 84 по застроителния, регулационен и кадастрален план на гр. И. утвърден със Заповед № 558 от 23.07.1990 г. и Заповед № 331 от 28.03.2016 г. на кмета на община И.), собственост на община И., който към този момент бил със статут на публична общинска собственост. Изградили тухлена кафе-сладкарница с бетонна плоча, която функционално свързали с павилион „К.“, така че двете постройки изглеждали външно като една.

Строителството завършили през 1999 г., когато с протокол на приемателната комисия от служители на община И. кафе-сладкарницата била въведена в експлоатация.

През месец март 1999 г. от ръководителя на ТСУ при община И. било издадено Разрешение за ползване № 2 на обект „Кафе-сладкарница с павилион за пакетирани хранителни стоки и търговски павилион“, изградени в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И. (с актуален градоустройствен статут УПИ № I-1969, в квартал 84 по застроителния, регулационен и кадастрален план на гр. И. утвърден със Заповед № 558 от 23.07.1990 г. и Заповед № 331 от 28.03.2016 г. на кмета на община И.).

С Решение № 5/25.01.2002 г. на началника на РДНСК-С. бил постановен отказ за узаконяване на пристройка към кафе-сладкарница, изградена в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И. (с актуален градоустройствен статут УПИ № I-1969, в квартал 84 по застроителния, регулационен и кадастрален план на гр. И. утвърден със Заповед № 558 от 23.07.1990 г. и Заповед № 331 от 28.03.2016 г. на кмета на община И.), което било потвърдено с решение от 09.12.2004 г. по адм.д. № 210/2002 г. на С. о. с., потвърдено с Решение № 3892/28.04.2005 г. по адм. д. № 2066/2005 г. на ВАС, което решение на касационната инстанция не се съхранява в СОС съгласно писмо с изх. № 60517/12.10.2020 г.

Със Заповед № РД-14-505 от 10.10.2005 г. на началника на РДНСК било наредено на Г. П. премахването на масивна едноетажна пристройка-офис, изградена към югоизточната фасада на съществуващата кафе-сладкарница, като незаконен строеж, изграден без строителни книжа и без учредено право 4 на строеж от П. през месец август 2001 г.

Със Заповед № РД-14-750 от 14.12.2005 г. на началника на ДНСК било наредено на Г. П. премахването на масивна едноетажна пристройка-склад, изградена към югоизточната фасада на съществуващата кафе-сладкарница, като незаконен строеж, изграден без строителни книжа и без учредено право на строеж от П. през месец юли-август 2000 г.

Със Заповед № 615/02.08.2011 г. на кмета на община И. бил одобрен проектът за геодезическо заснемане за попълване на кадастралния план и двете постройки (павилион и кафе-сладкарница) били нанесени като масивен обект (МО) с площ от 82.50 кв.м. в ПИ с пл. № 1696.

В периода 1994 г. - 2014 г. павилион „К.“ и функционално свързаната с него пристройка - кафе-сладкарница, функционирала като заведение за хранене. В него работили Г. П. и съпругата му частния обвинител и граждански ищец И. П.. Г. П. починал на 16.12.2014 г. и след смъртта му дейността на заведението за хранене била преустановена.

Наследниците на Г. П., не успели доброволно да поделят имуществото на своя наследодател, поради което инициирали производство по съдебна делба. С Решение № 201/09.11.2017 г. по гр.д. № 415/2017 г. на РС - И. влязло в сила на 11.12.2017 г., делбата приключила в първа фаза, като процесният павилион бил допуснат до делба между частния обвинител и граждански ищец И. П., частния обвинител Л. П., Е. П.. и пострадалата Й. М. при квоти 2/6 идеални части за частния обвинител и граждански ищец И. П., 2/6 идеални части за ЧО Й. М., 1/6 идеална част за частния обвинител Л. П. и 1/6 идеална част за частния обвинител Е. П.., а процесната кафе-сладкарница при квоти 8/12 идеални части за частния обвинител и граждански ищец И. П., 2/12 идеални части за пострадалата Й. М., 1/12 идеална част за частния обвинител Л. П. и 1/12 идеална част за частния обвинител Е. П...