Решение № 3338 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7930/2021
- Вид
- Решение № 3338
- Подписан
- 17.10.2022
- В сила
- 02.11.2022
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3338 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330107930 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правни основания чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника юрисконсулт П. против А. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. ***, вх. *, ет. * ап. **, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1136,08 (хиляда сто тридесет и шест лева и 8 ст.) лева – главница, стойност топлинна енергия за имот, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл.**, вх. *, ет. * ап. *, в периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 91,46 (деветдесет и един лева и 46 ст.) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. до 14.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от ****г. до окончателното изплащане, за които суми издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ** от *** г. по ч.гр.д.
№ *** г. на РС-П.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П.Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Доставената услуга на посочената 1 стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника, който оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се изтъкне, че съдът е сезиран с част от вземания, за които е издадена заповед за изпълнени по реда на чл. 410 ГПК, като ищецът изрично е посочил, че предявява исковете си частично поради погасяване на част от процесните задължения.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства/л.52-л54/, че ответникът е собственик на недвижим имот, попадащ в топлоснабдена жилищна сграда. Имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и по аргумент от чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за дължимите битово-комунални разходи. Според заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, доставеното количество топлинна енергия за исковия период съответства на претендираното, а според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, претендираните суми съответстват на цената на доставеното количеството енергия. Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че в хода на делото са извършени погашения на част от вземанията, поради което дължимите към приключване на съдебното дирене суми са в размер на 242,16 лева – главница и 7,56 лева – обезщетение за забава. Следва да се изтъкне и това, че размерът на вземанията се признава с изрична молба от ищеца от *** г.
Според разясненията на т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Плащането в хода на процеса е новонастъпил юридически факт, който следва да бъде съобразен от съда.
При това положение предявените искове следва да бъдат частично уважени.
Ищецът има право на разноски за заповедното и исковото производство. Без оглед на частичното отхвърляне на исковата претенция, разноските следва да се присъдят в цялост, доколкото отхвърлянето на иска е поради плащане в хода на делото, т.е. с поведението си ответникът е станал причина за направата на разноски. Общият размер на разноските, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, възлиза на сумата от 1 011,07 лева, която следва да се присъди.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. ***, вх. *, ет. * ап.** дължи на "ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3, на основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 242,16 (двеста четиридесет и два лева и 16 ст.) лева – главница, стойност топлинна енергия за имот, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх. *, ет. * ап. * за исковия период от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 7,56 (седем лева и 56 ст.) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за исковия период от 03.12.2019г. до 14.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното изплащане, за които суми издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***г. на РС-П., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и обезщетение за забава, както следва: за разликата над сумата 242,16 (двеста четиридесет и два лева и 16 ст.) лева до пълния предявен размер от 1136,08 (хиляда сто тридесет и шест лева и 8 ст.) лева и за разликата над сумата 7,56 (седем лева и 56 ст.) лева до пълния предявен размер от 91,46 (деветдесет и един лева и 46 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сумата от 1011,07 (хиляда и единадесет лева и 7 ст.) лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________ 3