Определение № 15754 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15754 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110136582 по описа за 2024 година

Делото е образувано по отделени материали от гр.д. № 34739/2023 г. по описа на СРС 154 състав. Ищцата в настоящия спор К. К. е предявила иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на самостоятелен обект в сграда, с площ по документи 107,9 кв.м. на адрес: гр. С.., тавански етажи с идентификационен номер ***, ведно с избено помещение, представляващ съсобственост между К. С. К., Ф. Х. В., Областна администрация - област София, както и е налице учредено ограничено вещно право на ползване в полза на Д. Т. – В. и Х. В.. Предявен е и оъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС спрямо ответниците Д. Т. – В. и Х. В. за заплащане на сумата от 1 022,58 евро (2 000,00 лв.), представляваща обезщетение за невъзможност за ползване на три стаи и дворно място от имота ползване за периода от 01.04.2023 г. до 01.08.2023 г. (за сумата от 400,00 лв. месечно).

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са постъпили в срок отговори от ответниците.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към исковата молба и отговорите на исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Направени са доказателствени искания от ищцата за изслушване на съдебнотехническа експертиза и разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Ответниците Д. Т.– В. и Х. В. молят да бъде допуснат разпит на трима свидетели при режим на довеждане. Ответницата Ф. Х. В. моли да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, както и за назначаване на съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани в отговора на исковата молба.

Съдът намира, че искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза касае 1 релевантни за спора обстоятелства, с оглед на което същата следва да бъде допусната, като същата да отговори на въпросите формулирани както в исковата молба, така и в отговора, депозиран от Ф. В.. Следва да бъдат допуснати до разпит по един свидетел при режим на довеждане на ищеца и на ответниците Д. и Х. В., доколкото не са посочени обстоятелствата, които ще се доказват с разпита на повече от един свидетел, както и един свидетел при режим на довеждане по искане на ответницата Ф. В..

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба, и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение и депозит в размер на 300 евро, платими от ответницата Ф. В. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение

ОПРЕДЕЛЯ вещо лице инж. В. С., тел.0887.., което да се призове след внасяне на депозитите от страните, на които е възложено.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата да осигури достъп на вещото лице до процесния недвижим имот за нуждите на огледа.

ДОПУСКА на ищеца – един свидетел при довеждане, на ответниците Д. и Х. В. по един свидетел, а на ответницата Ф. В. – един свидетел при режим на довеждане, за установяване на твърдените от страните обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответниците възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

2

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК

І. 1. Производството е образувано по отделени материали от гр.д. № 34739/2023 г. по описа на СРС 154 състав, по което е предявен иск от К. К. срещу Х. С. В., ЕГН ********** и Д. Н. Т.- В., ЕГН **********, Ф. Х. В., ЕГН ********** и Областна администрация – София – град, с искане с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения имот, представляващ тавански етаж, находящ с в гр. С.., състоящ се от 4 стаи и кухня, с обща площ от 107,9 кв.м., заедно със северното избено помещение с площ 8,00 кв.м. и съответстващите ид.ч. от общите части на сградата, както и иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответниците Х. С. В. и Д. Н. Т.- В. да заплатят на ищцата сумата от 1 022,58 евро (2 000,00 лв.), представляваща обезщетение за невъзможност за ползване на три стаи и дворно място от имота ползване за периода от 01.04.2023 г. до 01.08.2023 г. (за сумата от 400,00 лв. месечно).

В исковата молба се твърди, че въз основа на наследяване ищцата е придобила ½ ид.ч. от следния недвижим имот – 7/9 ид.ч. от тавански етаж, находящ се в гр. С., ведно с прилежащите към него ид.ч. Сочи, че по силата на нот. акт № 117, том III, рег. № 7166, дело № 455 от 01.12.2020 г. ответниците Х. В. и Д. Т. са придобили въз основа на договор за покупко-продажба 99 % от ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди, че по силата на нот. акт № 116, том III, рег. № 7160, дело № 454 от 01.12.2020 г. ответниците Х. В. и Д. Т. при извършена замяна са придобили 1 % от ½ ид.ч. от процесния имот. В молба с вх. № 142174 от 23.04.2025 г. твърди, че собственик на останалите 2/9 ид.ч. от недвижимия имот са държавна собственост, за което ищцата била подала заявление за закупуване до Областна администрация – София град. Твърди, че между страните не може да се постигне съгласие, по силата на което да се разпредели правилно, съразмерно и без да уврежда съсобствениците ползване на съсобствения имот. Твърди също, че част от помещенията, находящи се в съсобствения имот са заключени и недостъпни за нея. Сочи, че общодостъпните помещения, които се обитават от ищцата и майка са в изключително тежко състояние. Сочи, че ответниците Х. и Д. В. създавали непрекъснати и изключителни пречки на ищцата да подобри състоянието на имота, като налагали системен натиск да им продаде дела си. Претендира заплащане на обезщетение в размер на 1 022,85 евро (2 000,00 лева), дължимо за периода м.04.2023 г. – м.08.2023 г., поради невъзможността да използва заключените от Х. и Д. В. три стаи, както и дворно място, което било заето от строителни материали, собственост от ответниците по осъдителния иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците Х. В. и Д. Т., с който оспорват предявените искове. Твърдят, че са собственици на ½ ид.ч. от следния недвижим имот – 7/9 ид.ч. от тавански етаж, находящ се в гр. С.., състоящ се по нотариален акт от 4 стаи, кухня, заедно с 1/9 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена, цялото с площ 274 кв.м., като признават, че К. К. е собственик на останалата ½ ид.ч. от същия недвижим имот. Твърди, че ищцата била отключила заключените 2 стаи, които трябвало да ползват тях, като сочат, че от 2021 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба – 23.10.2024 г. единствено ищцата е владяла целия имот. Оспорват да упражняват натиск над ищцата, като сочат, че нямат интерес от закупуването на частта на ищцата. Твърдят, че единствено ищцата е ползвала съсобствения имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС Областна администрация – област София, в който се сочи, че същият е собственик на 2/9 ид.ч. от мястото и сградата със съответните зимнични помещения към нея и съответните ид.ч. от общите части на сградата, находяща се в гр. С.., доколкото имотът бил актуван като държавен и не бил отписан от актовите книги. Сочи, че били подавани молби от ищцата и другите ответници за ликвидиране на съсобствеността, което счита за извънсъдебно признание за правата на държавата. Представя доказателства за извършено прехвърляне на 3 ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане със запазване вещно право на ползване между Д. и Х. В. и Ф. В..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС Ф. Х. В. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че ищцата не била лишена от ползване на имота, съобразно притежаваната от нея идеална част, доколкото същата ползвала имота като жилищен. Сочи, че заедно с ищцата притежават общо 7/9 ид.ч. при равни права, като основните помещения се ползвали изцяло от К. К., като дори в коридора била разположила оборудвана кухня, през която следвало да се премине за стигане до банята и тоалетната в имота. Твърди, че в отговор на изпратена от праводателите нот. покана, ищцата изявила, че ползва имота заедно с майка си и приятеля си. Счита, че ползването на съсобствен имот от съсобственик, притежаващ по-малко от половината ид.ч., заедно с трети лица без съгласието на останалите съсобственици, представлявало нарушение на закона. Оспорва претенциите на ищцата за заплащане обезщетение за лишаването от ползване на имота. Оспорва дворното място да е било заето от строителни материали, които да пречат на ползването. Моли ползването върху съсобствения имот да бъде разпределен по начин, отчитайки еднаквата възможност на страните да се ползва от всички с равен и удобен достъп до баня с тоалетна и кухня, а в случай на невъзможност да бъде определен месечен наем.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, и осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС спрямо ответниците Х. и Д. В..

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).

Страните не спорят, че са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с площ по документи 107,9 кв.м на адрес гр.С.., тавански етаж с идентификационен номер ***., ведно с избено помещение и съответстващите ид.ч. от общите части на сградата.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

По иска с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е налице съсобственост на процесния самостоятелен обект в сграда с площ по документи 107,9 кв.м на адрес гр.С.. тавански етаж с идентификационен номер ***., ведно с избено помещение и съответстващите ид.ч. от общите части на сградата между страните при посочените квоти, както и че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на общата вещ.