Определение № 1718 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100193 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, правоприемник на ищеца в исковото производство – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, чрез процесуален представител държавен инспектор Д. Д. – Д. против решение № 216/07.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 414/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 120/3.05.2012г. постановено по гр.д. № 259/2007г. по описа на Окръжен съд – Габрово и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлено мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата от ЕТ „В-1-В. Н.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. ..., ап.

.............. и от В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] на имущество придобито от престъпна дейност с обща стойност 1 608 000 евро /при първоначална цена на иска 5 457 052 лева/, състоящо се от подробно описани недвижими имоти, моторни превозни средства, парични средства и дружествени дялове.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

1

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите на КОНПИ и формално и необосновано е приел, че връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество не е установена, а обосновано предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпната дейност на ответника не може да се направи.

Въззивният съд не е съобразил констатациите на предходни състави на въззивния съд и на ВКС в обратния смисъл – че такова основателно предположение може да се направи в случая. Поддържа, че липсата на установен достатъчен законен източник за придобиване на имущество, преценката за което се прави за всеки отделен актив от подлежащото на отнемане имущество, е установена по делото. Счита също, че в случая може да се направи обосновано предположение за наличие на косвена връзка между престъплението и придобитото от ответника имущество, като извършеното престъпление не бива да се преценява единствено от гледна точка на размера на нанесената вреда, формално съпоставен със стойността на подлежащото на отнемане в полза на държавата имущество. Счита, че ЕСПЧ също е формирал неправилно вътрешното си убеждение като е възприел погрешно установените по делото обстоятелства.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът В. Г. Н., включително и в качеството му на ЕТ, чрез процесуален представител адв. К. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Прокуратурата на Република България не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Делото пред въззивния съд е образувано повторно, след решение № 481/17.07.2024г. по гр.д.

№ 152/2024г. на ВКС, IV ГО, с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК и окончателно решение от 18 юли 2023г. по делото "Н. срещу България" /жалба № 78684/17г./ на ЕСПЧ е било отменено предходно въззивно решение № 124/02.06.2016г. по в.гр.д. № 7/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частите му, с които е постановено отнемане в полза на държавата на описаното в решението имущество. За да отмени решението, ВКС изтъкнал приетото в решението на ЕСПЧ, че жалбоподателят е бил осъден за еднократно осъществяване на престъпния състав на изнудване, за деяние извършено през 1993г., което не е довело до извличане на финансова изгода и не са били повдигнати обвинения за последващи престъпления. Въз основа на тези обстоятелства съдът направил извод, че не е 2 очевидна връзката между престъплението и конфискуваното имущество на стойност около 1 608 000 евро. Ето защо приел, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Въззивният съд е приел, че предмет на въззивна проверка е решението на ОС – Габрово по жалба на ответниците в уважената част от исковете на комисията против В. Н. лично и в качеството му на ЕТ „В-1-В. Н.“.

За установено по делото приел, че с присъда № 133/29.03.2000г. постановена по н.о.х.д. № 249/1999г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 29.04.2000г., В. Г. Н. бил признат за виновен за това, че на 20.05.1993г. около 22:00 часа в ресторанта на къмпинг „Сарая“, [община] с цел да набави за себе си имотна облага, принудил В. Х. М. и С. Б. М. чрез сила и заплахи да извършат нещо противно на волята си – предоставяне на пари – сумата 2200 лева, цигари и напитки на обща стойност 367 лева, и с това е причинена имотна вреда на ЕТ „С.“ в размер на 2567 лева, престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК.

Посочил, че престъплението за което е признат за виновен ответникът попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗОПДИППД /отм./.

За безспорно приел обстоятелството, че сумата 2567 лева – причинена имотна вреда от престъплението, е възстановена в хода на наказателния процес през 2000г.

През проверявания период 07.03.1982г. – 07.03.2007г. /25 години/ приел за установено, че придобитото от В. Г. Н. имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД; че доходите на лицето през проверявания период са формирани от три групи източници – заемни средства от физически лица и банкови кредити; отглеждане на животинска продукция и трудова дейност, но въз основа на доказателствата по делото обосновал, че не може да се формира обосновано предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с осъществената от него престъпна дейност.

Изтъкнал в тази връзка, че при неустановяване на законен източник за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си за наличието на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и характера на осъществената престъпна дейност.

Уточнил, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я докаже по несъмнен начин. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето.

Съобразил, че в чл. 1, ал 2 от ЗОПДИППД /отм./ е визирано, че на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. При данните, че деянието, за което е осъден В. Г. Н., е осъществено еднократно през 1993г.; че имуществените вреди са възстановени на пострадалия, т.е. от същото не е генерирана облага; че няма данни на проверяваното лице впоследствие да са 3 повдигани обвинения за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, извел решаващ извод, че по делото не може логически да се формира заключение за причинно-следствена връзка между получената имуществена облага и конкретната престъпна дейност – придобитото да е във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановена влязлата в сила присъда. Несъмнен извод за наличие на такава причинно-следствена връзка /пряка или косвена/ между наличното имущество на проверяваното лице и осъществената престъпна дейност, за която е постановена осъдителна присъда отбелязал, че е изключен по делото. Така обосновал, че по делото не са налице изискуемите предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани въпроси решение в противоречие с практиката на ВКС, както следва:

1/ Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка? Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да включват фактически и правни изводи, въз основа на които постановява своето решение?

2/ Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички релевантни за спора доказателства в качеството си на съд по същество на спора?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК? Следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите?

4/ При постановяване на своето решение трябва ли съдът да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните доказателствата се установява наличието или липсата на всички необходими предпоставки, предвидени в приложимия закон, в това число: придобито имущество на значителна стойност, наличие или липса на законни източници за придобиване на всеки един имуществен актив и причинна връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото от ответника?

По въпросите касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, III ГО; решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г., IV ГО; решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г., IV ГО; решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г., IV ГО; решение № 157/11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, I ТО; решение № 50129/09.01.2024г. по гр. д.

№ 3737/2020г., IV ГО;

5/ Необходимо ли е и следва ли при произнасяне по въпроса за връзката между придобитото 4 имущество и осъществената престъпна дейност, да се обсъди и да се извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, на обстоятелствата, около нейното извършване, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

Поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 7/30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС; решение № 50221/08.02.2023г. по гр.д. № 4789/2021г., III ГО; решение № 232/23.02.2021г. по гр.д. № 4458/2017г., IV ГО; решение № 242/10.02.2021г. по гр.д. № 4499/2019г., IV ГО.