Решение № 2931 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2931 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100501609 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Т. М., срещу решение № 17459/29.09.2025г., постановено по гр. д. № 19437/2024г. на СРС, 164 с-в.

С обжалваното решение, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, К. М., ЕГН **********, роден на **** г., в качеството му на собственик на топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, бул. ****, надпартерен, с присъединен абонатен № 178329, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумите от: 2597,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, бул. ****, надпартерен, с присъединен абонатен № 178329, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; 308,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължима за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; 83,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; 16,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при 1 постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че общият топломер в сградата е бил неизправен, поради което не е установено количеството доставена ТЕ. Излага съображения, че „Топлофикация София“ няма право да възлага извършването на дялово разпределение на други лица. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е 2 предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 1707, дело № 90/2019 от 07.02.2019 г., ответникът е собственик на топлоднабдения имот. Същият е подал и заявление-декларация от 13.03.2019 г. за откриване на партида. Следователно страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия.

Основният спорен въпрос се концентрира около обстоятелството бил ли е общият топломер в сградата технически изправен. От приетата пред СРС съдебнотехническа експертиза и допълнителна такава се установява, че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване, като ежемесечно са извършвани отчети на общи топломери, които са от търговски тип и са преминавали метеорологичен контрол. За процесния период е проведен контрол от лицензирани лаборатории, съгласно Наредба за средства за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол. Изправността на топломера и данните при демонтаж са документирани съгласно изискванията със свидетелства за проведените изпитания и протоколи.

Представени са документи за извършени проверки от м. 11.2021г. и м. 03.2023г., като и при двете проверки средството за техническо измерване е било изправно. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че уредът, който е работил до м. 11.2021г. е свален, проверен и върнат отново и работещ след м. 03.2023г. и е един и същ. В допълнителната СТЕ вещото лице посочва, че за общия топломер са представени предходни документи за извършени проверки на м. 10.2016г. и м. 03.2018г. Съгласно дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание, общият топломер е трябвало да премине метеорологична проверка м. март 2020г., но това е станало м. 11.2021г. В периода 2018 – 2021г. е работил един и същ топломер, 2021г. е свален за проверка, установено е, че е годно средство за техническо измерване, като същият топломер е работил и след края на процесния период.

Настоящият състав приема за неоснователни изложените във въззивната жалба 3 доводи, че СТИ не е било годно средство за техническо измерване. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ дава основание да се заключи, че за процесният период общият топломер е било годно средство за техническо измерване. Дори и между проверката през 2018г. до 2021г. да е изтекъл период от повече от 2 години, след като наличието на метеорологична проверка м.11.2021г. е със заключение „съответства“, то може да се заключи, че за целия предходен период общият топломер е бил годно средство за техническо измерване. Това се установява и от дадените от вещото лице в проведеното съдебно заседание пред СРС разяснения – за първия отчетен период номерът на топломера и следващите номера на топломерите от следващите свидетелства е един и същ, което показва, че той е бил годен, тоест за целия период /включително и преди и след процесния период/ е работил един и същи топломер и същият е отчитал без отклонения. За преценка годността на средството за търговско измерване е необходимо да се установи, че същото съответства на одобрения тип, като е ирелевантно при тази констатация дали периодичните метрологични проверки са били извършвани в установения двугодишен период. Ето защо релевираните възражения на въззивника, че отчитането на доставяната в абонатната станция топлинна енергия е извършено без наличието на технически годен и изправен топломер са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията, изложени във въззивната жалба, че за процесния период не е имало действащ договор между ищеца и третото лице помагач.

Релевирани са и възражения, че ищецът не може да възложи услугата дялово разпределение на други лица, тъй като самият доставчик е регистриран по реда на чл.

139а от ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). В случая, видно от приложения по делото протокол на ЕС, е избран „Техем сървисис“ ЕООД.

Ето защо, фирмата за дялово разпределение е поело задълженията на топлинен 4 счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор. Видно от раздел II, т.

2.4 от договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение договорът се сключва за срок от две години и се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие. По делото не се спори, а и от представените от „Техем Сървисис“ ЕООД документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за процесния период се установява, че именно посоченото дружество е извършвало услугата „дялово разпределение“ за сградата, в която се намира топлоснабденият имот. Срещу изготвяните изравнителни сметки от това трето лице помагач не са подавани възражения. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, дори и липсата на сключен договор с фирма за дялово разпределение, не може да обоснове извод за недължимост на сумите за ТЕ.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от из-брания от тях търговец.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топ-линната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.