Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1042 от 06.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2537/2020
Вид
Решение № 1042
Подписан
06.10.2020
В сила
05.10.2020
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1042

05.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502537 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7975/03.07.2020г. от В. В. М. , ЕГН ********** от гр.

Варна, ***, ет. 2, чрез адв. Т.Патаринска, в качеството на длъжник по изп.д. № 20208080400379 на ЧСИ З.Д., срещу разпореждане от 11.06.2020г, обективирано в съобщение изх. № 11815/25.06.2020г., с което му е отказано прекратяването на изп.д., както и да бъде отменено разпореждането за приетите разноски в размер на 350.00лв. за адвокатско възнаграждение, като всички разноски бъдат възложени в тежест на взискателя.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Видно от представената разписка за изпратен пощенски запис дължимата издръжка за м.май 2020г. в размер на 180.00лв. е заплатена още на 14.05.2020г., обстоятелство, което е потвърдено от взискателката, а изп.д. е образувано от нея на 18.05.2020г. Твърдението, че изп.д. е образувано, понеже по-късното заплащане на сумата е несъстоятелно, т.к. взискателката не е представила данни за банковата си сметка, въпреки здадените от съда указания и срок за това. Въпреки направеното оспорване и представените доказателства за плащане на дължимата издръжка за м.май 2020г., съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение, като е запорирал трудовото му възнаграждение, нанасяйки пму по този начин вреди и е уважил молбата за предприемане на други действия-опис на движими вещи в дома му, запор на МПС.

Незаконосъобразно ЧСИ е приел за достоверна информацията, че взискателката е материално затруднено лице и е уважил молбата й за опредляне на адвокатско възнаграждение в размер на 350.00лв., каквото реално не е платено. Не му е връчвано съобщение изх. № 10152/08.06.2020г. , а заплащането на разноски за адвокатски хонорар е осоприл още с молбата от 03.06.2020г., по която се е произнесъл с разпореждане от 11.06.2020г., което обжалва. Освен това ЧСИ няма правомощията да определя дали взискателят е материално затруднено лице и да определя на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА 1 адвокатско възнаграждение.

Считайки направения отказ на ПЧСИ да прекрати изп.д. за незаконосъобразен и неправилен се моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъде отменено разпореждането за приетит разноски в размер на 350.00лв., като всички разноски по изп.д., доколкото не е станал причина за завеждането му да бъдат възложени на взискателя.

В писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателката Н. А. Д. ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето С.В.М. ЕГН ***, двамата от гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 15, чрез адв. Ст.И. оспорва жалбата, като недопустима в една част, евентуално неоснователна. Не е заплатена цялата дължима сума за издръжката, като за периода от 05.05.2020г. до 14.05.2020г. са останали дължими 42.00лв., не са заплатени разноските по изпълнението, включващи определеното адвокатско възнаграждение от 350.00лв., а освен това длъжникът има задължения и към държавата в размер на 137.00лв. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Иска да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК и за настоящото производство.

ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Предвид становището на взискателя за получаването на заплатената издръжка за м.май 2002г. на 14.05.2020г., ЧСИ е отказал да прекрати изп.д., понеже са отнася за дължимостта на издръжка и е приспаднал от задължението за м.май 2020г. в размер на сумата от 180.00лв. Жалбата е недопустима касателно приетите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от 350.00лв., като подадена след срока за обжалване.

ВОС съобрази следното:

Изп.д. № 20208080400379 на ЧСИ З.Д. е образувано на 18.05.2020г. по искане вх. № 21637/30.11.2018г., към която е приложен изпълнителен лист № 4930/18.05.2020г., издаден по определение от 22.04.2020г. по гр.д. № 3565/2020г. на ВРС36в полза на детето С.В.М., ЕГН ***, чрез неговата майка и законен представител Н. А. Д. , срещу В. В. М.

ЕГН **********, който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180.00лв., считано от 22.04.2020г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, на осн. чл. 143 от СК. За така присъдената месечна издръжка и законната лихва за забава, с молбата за образуване на изп.д. е поискано запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, в случай, че не бъдат събрани сумите по посочения способ. Поискано е също да бъде събрано и договореното с взискателя адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 99899/18.05.2020г., сключен между Н. А. Д. като майка и законен представител на С.В.М. и адв. Ст.И. е договорено образуване на изп.д. и безплатно процесуално представителство на осн. чл. 38 от ЗА на материално затруднено лице.

С ПДИ № 8677/21.05.2020г., връчена на В. В. М. на 02.06.2020г., последният е поканен да плаща издръжка в полаз на С.В.М., като е уведомен, че за периода от 05.05.2020г. до 04.06.2020г. задължението му възбиза на сумата от 354.70лв., от която главница от 180.00лв. и 174.50лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.06.2020г.

С молба № 5873/02.06.2020г. В. В. М. е представил доказателства за изпращането на 2 пощенски запис на сумата от 180.00лв., представляваща издръжка за м.05.2020г. за дете, адресиран до Н. А. Д. , на 14.05.2020г.

С молба № 6011/03.06.2020г. В. В. М. е уведомил ЧСИ, че изп.д. е образувано без основание, т.к. взескателката не е представила в срока, даден й от съда информация за банковата си сметка. На 05.05.2020г. уведомил ВРС, че не е в състояние да плати дължимата издръжка за м.май 2020г. На 14.05.2020г. изпратил пощенски запис и уведомил взискателката. Следователно не е дал основание за образуване на изп.д. за принудително събиране на сумата по издръжката, но на 18.05.2020г. тя го е образувала. Ако адвокатът образувал делото не е бил уведомен е поискал да го уведоми ЧСИ и прекрати производството. ЧСИ следва да вдигне наложения запор на трудовото му възнаграждение и не предприема други изпълнитебни действия. Счита, че след като е платил преди образуване на изп.д. задължението си, не дължи разноски, а сторените такива следва да останат в тежест на взискателката. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение, пок по същите съображения-не е дал повод за ангажиране на адвокат за принудително събиране на сумите.

Междувременно с разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ е приел по изп.д. адвокатски хонорар в размер на 350.00лв. Разпоредил е да се уведоми длъжника, както и, че разпореждането подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Това съобщение е връчено на длъжника на 10.06.2020г. от ПЧСИ Миглена Желязкова на осн. чл. 44, ал. 1 от ГПК, при удостоверен с подписа й отказ от страна на В. В. М. да го получи при личното си посещение в кантората на ЧСИ.

На 01.06.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Джеронимо комерс Варна“ ООД за дължимата издръжка от 180.00лв. месечно.

С молба № 5777/01.06.2020г. Н. А. Д. , чрез адв. Ст.И. е поискала връчването на ПДИ да стане по местоработата на длъжника, както и да бъде насроечн опис на движими вещи в дома му. Иска и да бъде изискана справка от КАТ за това длъжникът притежава ли МПС, които да бъдат запорирани.

С молба № 6423/10.06.2020г., към която е приложено становище Н. А. Д. , чрез адв.

Ст.И., страната е потвърдила, че сумата от 180.00лв. е получена на 14.05.2020г., но не и лихвата за забава. Възразява срещу искането на длъжника да бъде прекратено изп.д., доколкото е за издръжка, дължима до 18-годишната възраст на детето.

С разпореждане от 11.06.2020г. ЧСИ е разпоредил да се приспадне от дълга платената сума в размер на 180.00лв. –издръжка за м.05.2020г. Разпоредил е да се уведоми взискателя, че отказва да образува производство за лихва, предвид липсата на присъдена такава в изп.лист. Със същото разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството и да вдигне наложения запор. Разпоредил е да се уведоми длъжника, че отказа подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Съобщението е връчено на М. на 25.06.2020г.

С разпореждане от 17.07.2020г. ЧСИ е присъединил държавата като взискател, предвид данните от удостоверение № 030372001888188/27.05.2020г., изд. от НАП за публични задължения на В. В. М. в общ размер на 132.69лв.

Постъпила е жалба вх. № 7975/03.07.2020г. от В. В. М. .

Настоящият състав приема, че е сезиран с жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по изп.д., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК, понеже е платил задължението преди образуване на изп.д., и в частта за разноските, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, т.к. не дължи такива, включително адвокатското възнаграждение в размер на 3

350.00лв., пак по причина, че е платил задължението преди образуване на изп.д. и разноските следва да останат в тежест на взискателя.

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, след като длъжникът, получил ПДИ на 02.06.2020г., още на 03.06.2020г. е подал молба вх.

№ 6011, с искане за прекратяване на производството поради плащане, предхождащо образуването на изп.д., а като следствие-да бъде постановено сторените разноски да останат в тежест на взискателя, възразявайки по дължимостта на адвокатско възнаграждение, щом не е станал причина за ангажиране на адвокат и принудително събиране на суми, а при постановения отказ от страна на ЧСИ да прекрати изп.д., съобщен на 25.06.2020., той на 03.07.2020г. е депозирал жалбата си, изхожда от надлежно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу подлежащи на обжалване актове на ЧСИ, при наличието на правен интерес.

Следва произнасяне по съществото на спора. Жалбата се явява неоснователна.

За да направи този извод, съдът има предвид това, че предмет на принудително изпълнение по издадения по гр.д. № 3565/2020г. на ВРС изпълнителен лист е издръжка, дължима от бащата в полза на ненавършило пълнолетие негово дете в размер на 180.00лв. месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи. Издръжката се дължи до настъпване на обстоятелства, от значение за нейното изменение или прекратяване, обичайно поради навършване на пълнолетие от детето. Изпълнителният лист е издаден по постановените от съда привременни мерки в производството по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а от СК, но това определение има действие до приключване на производството с влязъл в сила акт на съда и присъдената издръжка касае многократни плащания. Ако делото приключи, като по спора бъде постановено влязло в сила решение в смисъла на приетото с определението за привременни мерки, възможно е това образувано дело дори да продължи, като бъде присъединено и изпълнителното дело по издадения по решението изпълнителен лист. Бъде ли постановено решение в обратния смисъл, на постановеното с определението по привременните мерки, разбира се изп.д. ще бъде прекратено. Характерът на вземането-за издръжка на дете, налага изводът, че плащането на една от ежемесечно дължимите суми за издръжка, макар и преди образуване на изп.д., не изпълва състава на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и не представлява основание за прекратяване/приключване на изп.д., паради това, че сумата по изпълнителния лист е платена. Няма и друго основание, сред изчерпателно изброените в чл. 433 от ГПК. Не е следвало прекратяване/приключване на изп.д., образувано по изпълнителния лист за издръжка.

Неоснователни са оплакванията на длъжника, че поведението на взискателката, образувала изп.д. представлява злоупотреба с право. Видно, издръжката за детето следва да бъде платена с падеж пето число на месеца, за който се дължи. Платена е от бащата-длъжник чак на 14.05.2020г., т.е. със закъснение. Той е възразил, че не е разполагал с банковата 4 сметка на майката на сина си. Видно от протокола 22.04.2020г. по гр.д. № 3565/2020г. на Х състав на ВРС, съдът е указал на Н. А. Д. в тридневен срок да посочи банковата си сметка и тя очевидно е изпълнила, щом в молбата си от 05.05.2020г. длъжникът В. В. М. сам е посочил, че на 24.04.2020г. по делото е приложено копие от документ с информацията за банковата сметка на Наталия Д.а, очевидно тя е изпълнила указанията на съда в срок. М. е навел твърдения, че копието е в абсолютно нечетлив вид-черен лист. От една страна той не е ангажирал доказателства за това свое твърдение, но щом документът е приет и приложен по делото от съда, се налага извода, че твърденията му, че представлява нечетлив, черен лист хартия са неверни. От друга страна, ако е искал е могъл да изпълни в срок по начина, по който е постъпил на 14.05.2020г., като изпрати пощенски запис.