Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1901 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1592/2023
Вид
Определение № 1901
Подписан
25.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1901 гр. София, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20231000501592 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Д. Ф. срещу Разпореждане № 4640/28.02.2023г. по гр.дело № 3236/2022г. на СГС, ГО, 28с-в, с което е върната въззивна жалба с вх.№ 11811/08.02.2023г., като подадена след изтичането на срока за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно поради съображения изложени в частната жалба. Иска неговата отмяна и делото да се върне обратно на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на възивната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Прието е с обжалваното разпореждане, че при извършената проверка по чл.262, вр. с чл.259, ал.1 ГПК, че въззивната жалба е подадена след изтичането на законоустановения двуседмичен срок за обжалване, поради което и на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежало на връщане. Този извод следвал от обстоятелството, че решението е връчено на ответника на 23.01.2023г., двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 06.02.2023г., а въззивната жалба е депозирана на 07.02.2023г. по пощата, видно от пощенското клеймо, а и от изходящия номер, поставен от самия ответник.

Определението е неправилно.

От данните по делото се установява, че още с отговора на исковата молба ответникът 1

Столична община е посочил съдебен адрес за кореспонденция за съда гр.София, бул.“Кръстю Пастухов“№18, където административно се намира район Искър, който не притежава самостоятелна правосубектност, както и последващото призоваване да става чрез някое от посочените в отговора лица, в т.ч. и и юрк. И. И., която се установява, че е осъществявала процесуалното представителство за ответника по делото.Съгласно чл. 39, ал.

1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщенията възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда. От този момент нататък съдът може да връчва съобщения до страната чрез съдебния адресат. Съдебен адресат може да бъде всяко дееспособно физическо лице и всяко юридическо лице, стига то да има адрес в седалището на съда.

Съдебната практика приема, че в тези случаи връчването следва задължително да се извърши на това лице /решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 397/09 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о.; определение № 64 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 40/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г. о./. Съобщаването на страната, когато тя е посочила и свой адрес, както е сторено в настоящия случай, е ненадлежно, тъй като съдът не се е съобразил с направения от нея избор - да бъде уведомена на съдебния адрес. В разглеждания случай лицата по чл. 39 ГПК са и процесуални представители на страната, която посочвайки ги и за съдебни адресати, ги е натоварила да извършват вместо нея, като притежаващи съответната професионална компетентност, необходимите процесуални действия.

Липсата на редовно уведомяване за постановеното решение изключва извод, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване поради това, че срок за нередовно уведомената страна не може да започне да тече.

Ето защо, обжалваното разпореждане за връщане е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4640/28.02.2023г. по гр.дело № 3236/2022г. на СГС, ГО, 28с-в, с което е върната въззивна жалба с вх.№ 11811/08.02.2023г. на Столична община, като подадена след изтичането на срока за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството по администриране на въззивната жалба.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3