Решение № 1661 от 13.03.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 13.03.2017 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17363 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. АД, с която срещу Е.Л.Л. и К.А. К. са предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415 и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 и чл.483 ТЗ.

Поддържа твърдения, че със запис на заповед от 30.01.2008 г. Е.Л.Л. и К.А. К., като поръчители се задължили безусловно и неотменяемо срещу представяне на Записа на заповед да заплатят на “И.”АД сумата 1 500 000 евро, ведно с годишна лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от датата на издаване на записа на заповед /30.01.2008 г./ до крайния срок за предявяване му, който следвало да бъде 26.02.2013 г. Записът на заповед от 30.01.2008 г. бил предявен на авалиста Е.Л.Л. на 19.10.2010 г. и на авалиста К.А.К. на 15.10.2010 г.

По ч.гр.д.№ 36226/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 56 състав била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 20.09.2011 г. в полза на „И.”АД срещу солидарните длъжници Е.Л.Л. и К.А. К. за сумата 38 000 евро, частично дължима по запис на заповед от 30.01.2008 г.

Твърди, че вземането на банката произтича от договор за кредитна линия във валута № 32 КК-В/2007 от 06.12.2007 г. и анекси към него-анекс № 1 от 30.01.2008 г., анекс № 2 от 30.10.2008 г., анекс № 3 от 25.11.2009 г., сключени между “И.”АД като кредитор и “К.Х.”ООД /с променено наименование „К.Д.” ЕООД/ като кредитополучател, по силата на който договор и анекси кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 000 евро. Според условията на договора, кредитът следвало да бъде предоставен по кредитна сметка, открита на името на кредитополучателя при “И.”АД, ***-Кракра” при договорен краен срок на издължаване - 26.12.2010 г. съобразно погасителен план, описан подробно в чл.22, ал.2 от договора за кредитна линия.

С договореното в чл.15, кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора лихва върху размера на кредита, която се начислявала и следвало да бъде заплащана ежемесечно на 26-то число. Съгласно Анекс № 2 от 03.10.2008 г. лихвеният процент по редовна главница бил определен на тримесечния EURIBOR плюс надбавка 6 пункта, но не по-малко от 10 %. В чл.17 от договора страните предвидили, че при нарушаване сроковете за издължаване на главницата, кредитополучателят дължи наказателна надбавка върху договорения лихвен процент за редовна главница в размер на 10 пункта, а при допуснато просрочие по лихвите, кредитополучателят дължи наказателна надбавка 0.05% на ден върху просрочената сума. За обезпечаване вземанията на банката по кредита, и като условие за усвояването на сумите по него, страните договорили учредяването на договорни ипотеки върху недвижими имоти, включително и върху имоти, собственост на трети лица, както и издаване на запис на заповед, авалирани от физическите лица Е.Л.Л. и К.А. К.. Съобразно това, със запис на заповед от 30.01.2008 г. кредитополучателят по договора се задължил безусловно и неотменяемо срещу представяне на записа на заповед при предявяването му да заплати на “И.”АД сумата 1 500 000 евро, ведно с годишна лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от датата на издаване на записа на заповед-30.01.2008 г. до крайния срок за предявяване му, който следвало да бъде 26.02.2013 г. За това задължение се задължили като авалисти Е.Л.Л. и К.А. К..

Поддържа твърдения, че целият размер на отпуснатия кредит бил усвоен от кредитополучателя. Последният обаче не извършил договорените плащания по главницата и лихвите, съгласно определените в договора за кредит и анексите към него срокове. Поради това, с нотариална покана № 333/15.10.2010 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК от 23.08.2011 г. задълженията на „К.Д.Т” ООД към “И.”АД, произтичащи от договора за кредитна линия били в размер на: главница в размер на 4947071 евро и лихва в размер на 615 724.20 евро или общо 5 562 795.20 евро.

Претендира признаване съществуване на вземане по издадената заповед за сумата 38 000 евро, представляваща частично дължима сума по запис на заповед от 30.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за писмен отговор, ответниците са изразили следното становище: Оспорват исковете, като неоснователни. Твърдят, че с решение № 157/22.10.2010 г. на АС В. по в.т.д.№ 477/2010 г. е била обявена неплатежоспособността на „К.Д.”ЕООД с начална дата 27.07.2010 г. От представения списък на предявени и приети вземания от синдика в производството по несъстоятелност се установявало, че вземането на банката по договор за банков кредит от 06.12.2007 г. било предявено и прието. Поради това, и с оглед непредявяване на вземанията на банката по издадените записи на заповед, които обезпечават така посоченото главно вземане, заявяват че същите не съществуват. Заявяват, че вземанията по менителничните ефекти съществуват само доколкото съществува главния дълг. Не спорят по задълженията на длъжника по главното задълженията. По отношение остатъкът от последното заявяват, че същият дълг е приет в производството по несъстоятелност. Признаване на вземанията и по издадените записи на заповед, според ответниците, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Не оспорват, че записът на заповед е бил издаден на 30.01.2008 г., определен е падеж – на предявяване в срок до 26.02.2013 г., като междувременно по отношение на главния длъжник е било открито производство по несъстоятелност, като банката не е предявила вземането си в образуваното производство. Последното, според изложените от ответниците правни и фактически доводи води до погасяване на вземането срещу основния длъжник. Към момента на авалиране на записа на заповед ответниците били и съдружници и управителите в дружеството – основен длъжник по записа на заповед. Доколкото менителничното задължение било функция на обезпеченото задължение, считат че не съществува и вземането към тях като авалисти. Оспорват валидността на записа на заповед, поради това че падежът е определен по начин извън строго и формално уредения от закона. Оспорват валидността на записа на заповед с възражения, че е налице накърняване на добрите нрави, чрез прекомерност на търговското обезпечение предвид ограничената отговорност на съдружниците. Оспорват надлежно предявяване за плащане на записа на заповед с излагане на правни и фактически доводи. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било депозирано в съда на 23.08.2011 г., като заповед и изпълнителен лист били издадени на 03.10.2011 г. Едва през 2014 г. било образувано изпълнително дело, като покани за доброволно изпълнение били връчени на ответниците на 08.09.2014 г. на Л. и на 27.08.2014 г. – на К.. Поради това, давността за вземанията била погасена съответно на 21.10.2013 г. по отношение на Л. и на 18.10.2013 г. за К..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 06.12.2007 г. бил сключен договор за кредитна линия във валута № 32 КК-В/2007 между ТБ И. АД, като кредитодател и “К.Х.” ООД /сегашно наименование „К.Д.” ЕООД - в несъстоятелност/, като кредитополучател по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 000 евро. Не е спорно, че на 31.01.2008 г. бил сключен анекс № 1 между страните, на 03.10.2008 г. – анекс № 2 и на 25.11.2009 г. – анекс № 3, с които страните договорили изменение в първоначално договореното и съответно постигнали съгласие за обезпечаване вземанията на банката с договорна ипотека и особен залог.

Според уговореното, кредитът следвало да бъде предоставен по кредитна сметка, открита на името на кредитополучателя при “И.”АД, ***-Кракра”, а крайният срок на издължаване бил определен на 26.12.2010 г. при спазването на погасителен план, подробно описан в чл.22, ал.2 от Договор за кредитна линия във валута № 32 КК-В/2007 от 06.12.2007 г. Според чл.15 от договора за банков кредит, кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора лихва върху размера на кредита, която се начислявала и заплащала ежемесечно на 26-то число. Съгласно Анекс № 2 от 03.10.2008 г. лихвеният процент по редовна главница била определена на тримесечния EURIBOR плюс надбавка 6 пункта, но не по-малко от 10 %. Страните договорили в чл.17 от договора, че при нарушаване сроковете за издължаване на главницата, кредитополучателят дължи наказателна надбавка върху договорения лихвен процент за редовна главница в размер на 10 пункта, а при допуснато просрочие по лихвите, кредитополучателят дължи наказателна надбавка 0.05% на ден върху просрочената сума.

Страните не спорят, че за обезпечаване вземанията на банката по кредита, и като условие за усвояването на суми от него, договорили издаване и на запис на заповед. В изпълнение, на 30.01.2008 г. кредитополучателят по Договор за кредитна линия във валута от 06.12.2007 г. се задължил безусловно и неотменяемо срещу представяне на записа на заповед при предявяването му, да заплати на “И.”АД сумата 1500 000 евро, ведно с годишна лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от датата на издаване на записа на заповед -30.01.2008 г. до крайния срок за предявяване му, който следвало да бъде до 26.02.2013 г. Това задължение по издадения запис на заповед било авалирано от Е.Л.Л. и К.А. К..

С нотариална покана рег.№ 12717/15.10.2010 г. на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК на „К.Д.” ЕООД била обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит.

Не е спорно и се установява от приложените документи и извършената справка в ТР, че с решение № 393/19.08.2010 г. по т.д.№ 1314/2010 г. на ОС В., ТО била обявена неплатежоспособността на „К.Д.” ЕООД с начална дата – 27.07.2010 г. /решение № 157/22.10.2010 г. по в.т.д.№ 477/2010 г. на АС В./; с решение № 94/01.02.2011 г. по т.д.№ 1314/2010 г. на ОС В. дружеството било обявено в несъстоятелност; в одобрения списък на предявени и съответно приети вземания по пункт № 7 било включено вземането на банката – ищец по договор за банков кредит от 06.12.2007 г. в размер на 9675629.87 лв.-главница, ведно със законна лихва от 19.08.2010 г. и 1204251.86 лв.-лихва.

Чрез приложените заверени преписи на нотариални покани рег.№ 12713 и 12714 от 15.10.2010 г. на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК се установява, че издадения запис на заповед на 30.01.2008 г. бил предявен за плащане на авалиста Е.Л.Л. на 19.10.2010 г. и на авалиста К.А.К. – на 15.10.2010 г.

Страните не спорят и се установява от приложеното заповедно производство – ч.гр.д.№ 36226/19.08.2011 г. по описа на СРС, 56 с-в, че “И.”АД е подала заявление за издаване на заповед по чл.417, т.9 ГПК на посочената дата, по което с разпореждане от 20.09.2011 г. била издадена заповед и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Е.Л.Л. и К.А.К. за сумата 38 000 евро, представляваща частично дължима сума по запис на заповед от 30.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 38 000 евро, считано от 23.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1486.43 лв.-съдебни разноски.

В срока по чл.414 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед и съдът дал указания по реда на чл.415 ГПК за предявяване на иск за признаване съществуване на вземанията по издадената заповед.

Установява се, че по образуваното изпълнително дело № 1290/2014 г. на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ, покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника Е.Л.Л. на 08.09.2014 г., а на длъжника К.А.К.- на 27.08.2014 г.

Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4b0f638-68e9-4ba9-8fc8-6328236d986a