Решение № 635 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110610 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от К.Ж.Д. срещу „К.“ ЕООД иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за обявяване на Договор за потребителски кредит №1171977 от 24.10.2024 г. за недействителен поради неточно посочен в него ГПР.

Ищецът твърди, че на 24.10.2024 г. между С. Д. С., и ответника „К.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит №1171977 при следните условия: - 1 400.00 лева главница;

- 50% фиксиран лихвен процент; - 63.13% годишен процент на разходите; - 18 месечен срок за погасяване; - 2 109.32 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; - Обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем ищецът е следвало в срок от 2 (два) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно обезпечение по избор. В чл. 18 (1) от Договора за заем е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 2 651.88 лв. Счита, че т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР. Предвид това, считам че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР. Такава е и константната съдебна практика в страната при подобни конструкции за оскъпяване на потребителски кредити.

Счита, че посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

Ищецът твърди, че процесния договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Подчертава, че и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 1 400.00 лв., а срокът за връщането й е на 1

18 месечни вноски от по 267 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 4 761.20 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /50%/ и на годишния процент на разходите /63.28%/. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите.

По тези съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Излагат се възражения, като посочва, че договорът отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР).

Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на 3 кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, сочи, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Сочи, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Ответникът възразява, че уговорената неустойка е действителна. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр. Във връзка с това счита, че неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя.

Твърди, че в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.

Ответникът счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Възразява, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Ответникът заключава, че договора и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения.

2

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава.

Между страните е обявено за безспорено, а и от представените по делото доказателства се установява факта, че е възникнало облигационно правоотношение между по Договор за потребителски кредит №1171977 от 24.10.2024 г. по силата на който К. ЕООД, ЕИК ****, е предоставило на ищеца С. С. кредит в размер на при следните условия: 1 400.00 лева главница; - 50% фиксиран лихвен процент; - 63.13% годишен процент на разходите; - 18 месечен срок за погасяване; - 2 109.32 лева - обща сума, като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От представения №1171977 от 24.10.2024 г. се установява, че кредиторът „К." ЕООД се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 400 лева. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски, разбити на главница и лихва, както и колона „Неустойка" с размери за всеки падеж и колона „Вноска с неустойка".

Общият размер на неустойката, посочен в погасителния план, е 2696,68 лева, а общата сума за плащане с неустойка е 4761,20 лева. Съгласно чл. 6 от договора страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на редица кумулативни условия. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 2 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 6, ал. 3 страните са се съгласили, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. В чл. 6, ал. 6 е посочено, че кредитополучателят се съгласява, че настоящият договор не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

Клаузата по чл. 18 от договора предвижда, че „ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2651,88 лева". Съгласно чл.

3

18, ал. 2 неустойката обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение и е дължима единствено в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 18, ал. 3 е посочено, че неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите.

Наред със задълженията по договора за кредит, ответното дружество е начислило и е изисквало от потребителя да заплаща неустойка. Начисляването на тази неустойка ежемесечно, наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на ответника, представлява всъщност скрито възнаграждение за кредитора. Напълно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че вземането за неустойка на практика е получавано и е отишло в полза на кредитора, същото представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите.

Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Липсата на този разход в договора за паричен заем при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за паричен заем, на основание чл. 22 ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.) .