Решение № 87 от 18.03.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Перник , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500605 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17682/05.08.2020 г. на П. И. Д., И. Д. И., Д.

Д. И., Р. М. Ц., Р. Р. М., Е. Р. М., Ц. А. Д., Л. Л. С. и А. Л. И., подадена чрез адв. С. Р., против решение № 949/20.07.2020 г. по гр.д. № 7548/2019 г. на Районен съд – Перник , с което по иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен срещу тях от Т. П. А., В. П. Г., М.

П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н., е признато за установено, че ищците притежават правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, съгласно скица на поземлен имот с изх. № *** г. , изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ на имота по скица 379 кв.м. (триста седемдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4 (четвърта), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: ***, предходен идентификатор: няма. Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие-PC-Перник и вписан в Служба по вписванията, гр. П. под номер: акт № **, том *, дело № 1260/2019 г. и в тежест на ответниците са възложени разноските по делото, направени от ищците.

В жалбата са наведени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че събраните по делото гласни доказателства не установяват по категоричен начин кой е извършвал владелчески действия 1 по отношения на процесния недвижим имот. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. Според жалбоподателите решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори не легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като към него е представена скица за друг имот. На следващо място, жалбоподателите навеждат доводи, че наследодателят им Д. П. Л. е придобил собствеността върху процесния имот на основание Договор от *** г., като със заявление от И.Д. П. е поискано възстановяване на собствеността върху този имот в полза на наследниците на Д. П. Л.. Поради изложеното, жалбоподателите молят първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

Ответниците по въззивната жалба - Т. П. А., В. П. Г., М. П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н., не са подали писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание ответниците, чрез адв. А., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Искат присъждане на разноски, за които представят списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищците са поискали по отношение на ответниците да бъде признато за установено, че ищците са собственици на основание земеделска рестититуция и наследяване на процесния поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно скица на поземлен имот с изх. № *** г. , изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ на имота по скица 379 кв.м. (триста седемдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4 (четвърта), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: ***, предходен идентификатор: няма. С исковата молба е направено и искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, с който ответниците са се снабдили за придобиване по давност и наследство на имота.

Ответниците са подали отговори по чл. 131 ГПК, с които са оспорили исковете като неоснователни. Направили са възражения, че ищците не могат да се легитимират като собственици с представеното по делото решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори-П., тъй като към него е представена скица за друг имот, а не за процесния, съответно административната процедура за възстановяване на собствеността върху имота не е приключила. Твърдят, че са придобили по давност имота и считат, че легитимиращата сила на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт не е оборена от ищците.

Ответниците П.Д., Д.И. и Р.М. твърдят, че осъществяваното от тях владение е на основание договор от *** г., с който сочат, че техният наследодател Д. П. Л. е закупил процесната ливада от наследодателя на ищците П. Н..

2

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че ищците са доказали, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори-П. и скица № *** г. на ОСЗ-П., намерил е за неоснователно възражението за придобиване по давност на имота от ответниците и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците за имота.

От приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № *** г. се установява, че ищците Т. П. А., В. П. Г., М. П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н. са наследници на П.

Н. П., починал на *** г.

С писмо с изх. № *** г. Общинска служба по земеделие-П. е представила копия на документите към преписка с вх. № *** г., като е посочила, че същата не е приета в оригинал на хартиен носител при приемането на архива от бившата ПК Д. от ОСЗ-П. и съответно не могат да бъдат представени приложените доказателства за собственост на заявените имоти.

Преписката е образувана по подадено от ищцата Т. П. А., в качеството на наследник на П.

Н. П., заявление с вх. № *** г. за възстановяване на собствеността върху земеделски и други земи в землището на ***, описани в 4 точки. С т. 2 от решение № *** г. на ПК- гр. П. на наследниците на П. Н. П. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на заявената под т. 3 ливада с площ 2 дка при съществуващи реални граници в местността „***“, като е отбелязано, че собствеността върху този имот се установява от нотариален акт № ***, том *, дело 564/1957 г.

От представената към преписката справка за имоти на собственика П. Н. П. към *** г. се установява, че в регистъра за земеделски земи, гори и земи в ГФ на негово име е вписан процесният имот с № ***, намиращ се в местността „***“ в землището на ***, с начин на трайно ползване ливада, IV категория земя, площ 0.379 дка и с отбелязан начин на придобиване- по ЗСПЗЗ(стари граници).

Към горепосоченото писмо с изх. № *** г. е представено копие на решение № *** г. на ОСЗГ-П., което се различава по съдържание от представения към исковата молба препис от същото решение. Дизпозитивът и на двете решения е идентичен, като с тях на наследниците на П. Н. П. е възстановено правото на собственост върху процесния имот, който е индивидуализиран посредством посочване на номера му по картата на землището№ ***, местността, категорията и трайното предназначение на земята и граници. В представеното от ОСЗ-П. копие липсва като член на състава на комисията К. К., не е направено отбелязването, че преписката е по заявление и представени от Т.А. доказателства, както и че решението се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № *** г. на ПК- гр. П.. При съпоставяне на двата преписа и доколкото представеното от ищците копие съдържа подписи на членове на комисията, като и положен върху него ръкописен текст, че е получено на *** г. от Т. П. А., се налага изводът, че съответстващ на оригинала е приложеният към исковата молба препис. В подкрепа на това е и добавеният в представения от ОСЗ-П. препис текст, че съставът на комисията, постановила решението, е „определен със Заповед № *** г. на директора на ОДЗ“, което не кореспондира с датата на издаването му- *** г.

Също така следва да се има предвид, че истинността на представеното от ищците копие на решение № *** г. не е оспорена от ответниците, нито с отговорите на исковата молба са направени възражения за издаването му в противоречие с материалния закон, поради което няма основание за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху това решение на ОСЗГ-П..

По делото липсва представена скица, издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ към процесното решение на ОСЗГ-П., от което ищците черпят правата си, като такава не се намира и в приложеното копие на преписка с вх. № *** г. Към исковата молба е представена 3

Скица № *** г., която е издадена за имота, различен от процесния имот, а именно за имот с № *** в землището на ***, правото на собственост върху който е възстановено на наследниците на С. А. М. с решение № *** г. С постановеното по настоящото дело определение № 698/22.10.2020 г. на ищците бяха дадени указания да представят скицата за процесния имот, за която в исковата молба твърдят, че е издадена към решение № *** г. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба с вх. № 4677/04.11.2020 г., подадена от ищците, чрез пълномощника адв. А.А., с която отново са представени заверени от пълномощника на страните копия на решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори и на Скица № *** г.

Видно от скица на поземлен имот с изх. № *** г., изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.

П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот с номер по предходен план: *** е с идентификатор № ***, като в кадастъра като собственици са отбелязани и наследниците на П. Н. П., и ответниците.

Като писмено доказателство по делото е представен и нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие-PC-Перник и вписан в Служба по вписванията, гр. П. под номер: акт № **, том *, дело № 1260/2019 г., с който ответниците П. И. Д., И. Д. И., Д. Д. И., Р. М. Ц., Р. Р. М., Е. Р. М., Ц. А. Д., Л. Л. С. и А. Л. И. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка. Представена е и преписката по нотариалното дело.

От приетите по делото два писмени договора от *** г. и от *** г. се установява единствено, че страна по тях като продавач е бил П. Н., но по делото не се събраха данни за идентичност на описаните в тези договори имоти с процесния имот. Нечетими са и имената на купувачите, а и самите ответници не претендират техният наследодател Д. П. Л. да е придобил процесния имот по силата на тези договори, а свързват сключването им с основание за осъществяваното от тях владение. С отговора на исковата молба ответниците не са оспорили правата на наследодателя на ищците върху процесния имот към момента на колективизацията и не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.