Решение № 61 от 10.04.2017, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 226/2016
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 10.04.2017
- В сила
- 03.01.2018
- Състав
- ХРИСТО ЛИЛЯНОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 490 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 185 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 137, ал.1, т. 7 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 61
Град Русе, 10.04.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.ят окръжен съд, търговско отделение в откритото съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Христо Л. при участието на секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 226 по описа на РОС за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа “Производстов по търговски спорове” от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, чрез адв. Г. А. и адв. М. Г. срещу „ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД, с ЕИК ***. Предявени са обективно, кумулативно и евентуално съединени искове за обявяване нищожност на два договора за покупко-продажба на следните недвижими имоти: Урегулиран поземлен имот *** – за обществено обслужващи сгради (*** за имот планоснимачен номер ***, с отреждане за обществено обслужващи сгради), по плана на град Русе, Източна промишлена зона, с площ на целия урегулиран поземлен имот от 7 779 кв.м., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1***8 от ***г., акт № ***, том 33, дело № ***г. и Двуетажна сграда, представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със застроена площ 4 255,98 кв.м., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на Р. районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 11744 от ***г., акт № ***, том 33, дело № ***г..
Ищецът - „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че процесните договори са нищожи, поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. На първо място е заявено като главно основание абсолютна нееквивалентност на разменените при продажбата престации – имот/цена, защото договорената продажната цена на имотите е много по-ниска от действителната пазарна цена. На второ място в условията на евентуалност е основанието, че има допълнително повторно облагодетелстване на купувача-ответник, чрез сключване на дългосрочен договор за наем за отдаване под наем на процесните имоти, които наеми са завишени от пазарните такива. Счита, че заплатената от ищеца наемна цена за процесните имоти, многократно превишава цената на договора за продажба на същите. На трето място в условията на евентуалност е основанието, че липсва реално плащане на цената, съгласно пункт ІІ от процесните договори, а именно с паричен превод по банкова сметка ***.09.2006г., защото страните са договорили с тристранно споразумение, плащането на цената да се погаси, чрез заместване в дълг. Такова поемане в дълг е било уговорено изрично за недвижимия имот/земя/ за цялата покупна стойност от 914 000 лева и частично за сградата, за сума от 41 391,83 лева. За остатъка от продажната цена ответникът е заместил „К енд К Електроникс“ ЕООД в дълга му към Банка ДСК, на основание договор за заместван в дълг от 10.10.2006г..
Ищецът прави възражение за привидност/нищожност/ на това споразумение, защото ответникът нямал собствени средства, освен приходите от наем и не можело да се приеме за плащане на цената по процесните нотариални актове. Твърди, че средствата за бъдещото плащане продължават да са с произход от първоначалния длъжник-ищеца. Счита, че заместването в дълг не е породило правни последици и първоначалния длъжник „Техномаркет“ не е освободен от задължението си към Банка ДСК. Твърди, че ответното търговско дружество е поело дълга на „К енд К Електроникс“ ЕООД“, към свързаните със страните „РAMTEX LLC“,
Вашингтон, окръг Колумбия. Твърди, че „К енд К Електроникс“ не е имало реално задължение към офшорното дружество, което да обоснове поемането на дълг. На четвърто място в условията на евентуалност е основанието, че има явна свързаност между физическите лица собственици на капитала и участващи в управлението, която е довела до сключването на неизгодни за ищеца сделки, с което се накърняват добрите нрави. Твърди, че управителите на „К енд К Електроникс“ са продали процесните имоти на „ГЛОРИЕНТ ИНВЕСТМЪНТ БГ”
ООД, без надлежно решение на едноличния собственик на капитала LYNX PROPERTY B.V. Амстердам, с крайни собственици Н.К. и Х.К.. На пето място в условията на евентуалност е основанието, че осъщественото договаряне между представляващия продавача и купувача е във вреда на представлявания - дружеството ищец.
В условията на евентуалност са предявени и два иска за нищожност на процесните договори, поради противоречие със закона. Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 7 от ТЗ, защото липсвало решение на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на процесните недвижими имоти. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - „ГЛОРИЕНТ
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ООД, чрез адв. С. Г. е подал в срок отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции, счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, защото не са нарушени добрите нрави при сключване на процесните договори и няма противоречие със закона. Оспорва твърденията и правните аргументи изложени от ищеца в исковата молба. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди, че доверителят му е закупил с договор за продажба от 28.02.2005г. от Община Русе, УПИ *** с площ от 12 324 кв.м. за сумата от 845 200 лева. От този терен са били обособени два самостоятелни имота УПИ ***/продаден на ищеца/ и УПИ ***. Твърди, че продаденият на ищеца почти половината от имота е за сума по-голяма от платената на общината за целия имот. По тези съображения счита, че не е осъществен фактическия състав на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и твърдението за нееквивалентност на разменените престации е неоснователно и необосновано. Излага подробни правни доводи за неприложимостта на тази правна норма при сделки между търговци, цитира правната доктрина. Твърди, че сключените договори за наем между самостоятелни правни субекти представляват самостоятелни правни решения за осъществяване на търговска дейност. Счита, че последващото вливане на тези правни субекти е ирелевантно за правния спор, както и отношенията на свързаност между лицата, които ги контролират. Счита, че ползването на сградата в продължение на години по наемното правоотношение и плащането на договорената наемна цена не могат да обосноват нарушение на добрите нрави. Ищеца във всеки един момент е можел да прекрати наемното правоотношение. Счита, че договора за наем и формирането на наемната цена са ирелевнтни за процесните договори за покупко-продажба на земя и сгради. На следващо място излага подробно фактическата обстановка относно изцяло плащане на цената, чрез договор за заместване в дълга на „К енд К Електроникс“ ЕООД“ към
„РAMTEX
LLC“ и Банка ДСК от ответника. Пълното плащане на цената по процесните договори се установява с декларация от 07.12.2010г. на продавача – управителя Н.К.. Според ответника, тези факти се установяват също от банкова референция от Банка ДСК и от извършена одиторска проверка в ответното търговско дружество. Счита за неоснователно и недоказано твърдението, че сделките сключени от пълномощника са сключени във вреда на ищеца, защото не е доказана недобросъвестност на съдоговорителя-ответника.
Твърди, че приложение следва да намери презумпцията на чл. 301 ТЗ и действията на пълномощника са потвърдени. Счита, че не може да има вреда за „К енд К Електроникс“ ЕООД, защото управителят е подписал тристранно споразумение от 10.10.2006г. и двете приложения към него, както и двата договора за заместване в дълг от 10.10.2006г., които са с нотариална заверка на подписите, декларацията от 07.12.2010г., издадените фактури към деня на изповядване на сделките и допълнителното споразумение към договора за наем и анекси към него. Излага подробни аргументи за правните последици на договорите, автономия на волята, свободата на договарянето и добросъвестността. Счита за неоснователен и заявения в условията на евентуалност иск за нищожност, защото на основание т. 1 от ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, решението на собственика на капитала не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот. Прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника за периода от ***г. до 31.08.2011г.. Счита, че следва да се приложи кратката пет годишна давност на добросъвестния владелец, на основание ППВС 6/1974г. на ВС. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът е подал в срок допълнителна искова молба, с която е пояснил първоначалната и е отговорил на правните доводи на ответника, направени в отговора на исковата молби. Оспорва възражението на ответника за кратката придобивна давност на ответника на основание т. 10 от ППВС 6/74г..
Ответникът е подал в срок допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който е отговорил на правните доводи в допълнителната искова молба.
След преценка на събраните и приети по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от служебно извършена справка в ТР, на основание чл. 23, ал. 34 от ЗТР се установява, че ищецът „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД е универсален правоприемник на „К енд К Електроникс“ ЕООД“, с ЕИК
***.
Следователно ищецът е активно процесуално легитимиран.
Видно от договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 28.02.2005г./л.
269-270/, се установява, че ответникът е закупил от Община Русе терен с площ от 12 325 кв.м. за сумата от 845 200 лева.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на РРС, се установява, че на ***г. ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху УПИ *** – за обществено обслужващи сгради, по плана на град Русе, с площ от 7 779 кв.м., за сумата от 914 000 лева, която сума ще бъде изплатена до 30.09.2006г., чрез банков превод по сметка на продавача. Данъчната оценка на терена е била в размер на 24 429,70 лева.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на РРС, че на ***г. ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост на Двуетажна сграда, представляваща „Техномаркет Европа“, цялата със застроена площ 4 255,98 кв.м., за сумата от 2 500 000 лева без ДДС, която сума ще бъде изплатена до 30.09.2006г., чрез банков превод по сметка на продавача. Данъчната оценка на сградата е била в размер на 1 595 712,20 лева.
Видно от горепосочените нотариални актове, се установява, че двете сделки са сключени, чрез В.И.В. – в качеството си на пълномощник, както на продавача така и на купувача.
Видно от заключението на вещото, което е ясно, пълно и изчерпателно и следва да се кредитира изцяло, се установява, че пазарната стойност на процесния терен към ***г. е в размер на 1 018 400 лева, а пазарната стойност на сградата към ***г. е в размер на 3 193 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главните искове за нищожност с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – установителен иск за нищожност на процесните договори, поради накърняване на добрите нрави:
По първия иск с предмет терена.
На ***г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р.П., с район на действие-района на РРС, ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху УПИ ***, с площ от 7 779 кв.м..
Ответникът се е задължил да заплати сумата от 914 000 лева, която сума ще бъде изплатена до 30.09.2006г., чрез банков превод по сметка на продавача. Това са договорените между страните престациии, която еквивалентността ще се преценява за да се установи дали са нарушени добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД. Вещото лице е установило, че пазарната стойност на терена към ***г. е 1 018 400 лева. Определената от вещото лице пазарна стойност кореспондира със стойността на правото на собственост върху терен с площ от 12 325 кв.м., за които на 28.02.2005г. ответникът е заплатил сумата от 845 200 лева и от които терен е обособен процесния с по-малка площ от 4 546 кв.м.. В подкрепа на този извод е и обстоятеството, че данъчната оценка на терена е 24 429,70 лева.