Решение № 1376 от 20.08.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ IІ-26 20.08.2018г. Град Бургас

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав На двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ

: 1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

2. ГАЛЯ БЕЛЕВА

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №1541 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №912 от 28.06.2017г. постановено по гр.д.№5037 по описа за 2016г., поправено с решение №1084 от 20.07.2017г. по същото дело, Бургаският районен съд е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ № 3, да заплати на Н.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 7, следните суми: 10 571,20лв. - обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане- ПТП на 19.06.2016г., настъпило при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока Карнобат, в района на 326 км + 950 м поради внезапно изскочило на пътното платно диво животно-прасе, 3 000 лв. – за неимуществени вреди за същото ПТП, както и 1194,10 лв. за направените по делото разноски съразмерно с уважените искове. Със същото решение са отхвърлени исковете на Н.И.С. против Агенция „Пътна инфраструктура”, както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - за разликата над уважения размер от 10571,20 лв. до предявения размер – 10984,50 лв.; и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над уважения размер от 3000 лв. до предявения размер от 10000 лв. Н.И.С. е осъден да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” сумата от 37,80 лв. за направените по делото разноски съразмерно с отхвърлените искове.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника: „ПСТ Груп” ЕАД, „Еко Ресурс – Р” ООД, „Понсстройинженеринг” АД и „Зебра” ООД.

Със същото решение, по предявените обратни искове районният съд е осъдил „ПСТ ГРУП” ЕАД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Бесарабия” № 114; „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК ********* гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска” № 1; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД с ЕИК ********* гр.София, район „Оборище”, ул.”Чаталджа” № 3, ет.3 и „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, да заплатят на Агенция „ПИ” по 3 392,80 лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, както и по 135,71 лв. – за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените против тях обратни искове. Отхвърлено е искането на А“ПИ“ за солидарно осъждане на „ПСТ ГРУП” ЕАД, „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД.

Срещу решението са подадени три въззивни жалби.

Първата е от „Зебра“ ООД и е подадена по пощата в законния срок, чрез управителя на дружеството Николай Димитров. С нея решението е обжалвано изцяло. По повод указанията, дадени от въззивният съд за отстраняване констатираните нередовности на жалбата, с нарочна молба управителят на дружеството е посочил, че въззивникът „Зебра“ ООД обжалва решението единствено в осъдителните му части- както в частта, с която е уважен иска против Агенция „Пътна инфраструктура“, така и в частта, с която е уважен обратния иск. Изложени са съображения за неправилна квалификация на обратния иск, както и за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Моли исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на обратния иск на А”ПИ” срещу „Зебра“ ООД, а в случай, че и той бъде уважен е направено трето искане-дължимото обезщетение да се присъди съобразно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД „Магистрали 2014”, а на жалбоподателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу тази жалба своевременно са постъпили отговори от А„ПИ” чрез юрисконсулт Михайлова и от Н.С. чрез адв.Сабриева, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения. Претендират се разноски.

Втората въззивна жалба е подадена по пощата в законоустановения срок от „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД, чрез управителя Камелия Динева. С нея решението на БРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са подробни съображения. Иска се решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъдат отхвърлени исковете, предявени против дружеството като недоказани и необосновани, а на последното да се присъдят разноските по делото. Няма нови доказателствени искания. По повод констатираните от въззивната инстанция нередовности на тази жалба, с нарочна молба, подадена от адв.Витан Андреев като пълномощник на «Екоресурс- Р» ООД се уточнява, че решението на БРС се обжалва в осъдителните му части, с които са уважени исковете против АПИ и съответно- обратните искове. Претендират се разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор единствено от Н.С. чрез адв.Сабриева, който е постъпил първоначално по електронната поща на съда, а в оригинал същия е представен в съдебно заседание на 17.11.2017г. С него жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено, а на страната да се присъдят разноските по делото.

Третата жалба също е подадена в законния срок, от „ПСТ ГРУП” ЕАД, чрез изпълнителния директор Камен Кичев. С нея решението на БРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени конкретни съображения. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а на жалбоподателя да се присъдят разноските по делото. Този въззивник няма доказателствени искания. Във връзка с указанията на въззивната инстанция за отстраняване нередовностите на третата жалба е постъпила нарочна молба, с която е уточнено, че решението на БРС е обжалвано в частта, с която са уважени осъдителните исковете на Н.С. против А”ПИ”, респективно- обратния иск срещу дружеството- въззивник, поради което се иска след отмяната им исковете да бъдат отхвърлени. Внесена е и определената от въззивната инстанция държавна такса. Ето защо следва да се приеме, че и тази жалба е редовна и допустима.

По допустимостта на жалбите съдът приема следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от надлежно упълномощени представители респективно- законните представители/ на страни по делото, които имат правен интерес от обжалването му в атакуваните от тях части.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Н.С. *** е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10984,50 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва считано от исковата молба, както и на обезщетение в размер на 10000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждане. Твърди, че на 19.06.2016г. при движение с личния си автомобил по автомагистрала „Тракия“ в посока Карнобат около 4.4.ч. в района на 326 км.+950 м. внезапно на пътното платно изскочило диво животно- прасе. Не успял да предотврати удара с животното, което се ударило в предната част на автомобила и му причинило значителни материални щети, описани в исковата молба, на стойност 10984 лв. Непосредствено след него в животното се блъснал и друг автомобил, който го прегазил повторно. Твърди, че веднага съобщил за инцидента на тел.112, а преди пристигането на служителите на МВР се отзовали органите на Областно пътно управление- Бургас. На мястото на ПТП бил съставен протокол, в който са отразени констатациите на служителя.

Направени били и снимки на местопроизшествието. Водачът бил тестван за употреба на алкохол.

Сочи, че мястото, където е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и се управлява от ответника - А“ПИ“, който съгласно чл.3 ЗДвП бил длъжен да стопанисва и поддържа в изправност пътя, да го поддържа с изправна пътна маркировка, да осигури условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване. Заявява, че в конкретния случай било безспорно, че в процесния участък магистралата не била изправна, защото защитната мрежа, чието предназначение е да предотврати навлизането на животни на пътното платно, била скъсана или липсваща. Като стопанин на пътя А“ПИ“ не изпълнила задълженията си по чл.29 и 30 ЗП.

Ищецът заявява още, че при сблъсъка с животното изживял огромен шок, тъй като първоначално не знаел дали не е прегазил човек. Получил силен стрес и няколко месеца продължавал да изпитва панически страх само от мисълта, че се качва в лек автомобил, а така също отказвал да шофира, макар че му се налагало. Това създавало допълнителни неудобства за него и семейството му. Бил непрекъснато под напрежение, че случилото се може да се повтори.

Процесното ПТП оставило трайна следа в съзнанието му, поради което се наложило да потърси специализирана медицинска помощ от психиатър, понеже нощем сънувал кошмари и се събуждал. Сънят му се разстроил и започнал да вдига кръвно. Последиците то стреса са отразили и на контактите му, станал затворен, започнал да избягва приятелски събирания. Все още смятал, че е оцелял по чудо и допълнително се травмирал от мисълта, че е можело да остави двете си деца сираци. Оценява претърпените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП на 10000 лв. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната агенция е представила своевременно отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които би могло да се установи, че вредите са причинени от противоправно действие или бездействие на агенцията, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Твърди, че е монтирала защитна преграда, която към датата на настъпването на ПТП била в отлично експлоатационно състояние. Конкретният участък от магистралата е бил изправен, с изпълнена стандартно оградна мрежа с ненарушена цялост. Заявява, че е била изправна по отношение на задължението си за поддържане на процесния пътен участък.

На основание чл.219 ГПК е привлякла за участие в процеса като трети лица - помагачи „ПСТ ГРУП” ЕАД; „ЕКО РЕСУРС–Р” ООД ;

„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД, които са обединили дейността си в гражданско дружество ДЗЗД „Магистрали 2014“. Ответната агенция заявява, че е сключила договор от 28.11.2014г. с това дружество за поддръжката на магистралата, в участъка, където станало процесното ПТП. В договора изрично било предвидено осигуряването на самоконтрол на качеството и безопасността на съоръжението от страна на изпълнителя. Т.е. А“ПИ“ не възлагала с месечни задания извършването на ремонти и поддържането на пътищата в добро експлоатационно състояние, а с чл.22, ал.5 от договора на изпълнителя било вменено задължението да предприеме необходимите действия за опазване пътищата и пътните принадлежности, както и за осигуряване безопасни условия за движение.

Дружеството- изпълнител по договора било длъжно да осигурява превантивно и текущо поддържане на съоръжението.

Ответната Агенция е предявила и обратни искове против „ПСТ ГРУП” ЕАД; „ЕКО РЕСУРС–Р” ООД ; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД и „ЗЕБРА” ООД за присъдените в нейна тежест суми по главните искове, при условие, че бъде осъдена да заплати претендираните обезщетения на ищеца. Претендира разноски, Ангажира доказателства.

„ПСТ Груп“ ЕАД е представило своевременно отговор на обратния иск, с който оспорва исковете, предявени от С., както и обратните искове. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП и сочи, че той не установява механизма на ПТП, още повече, че е бил съставен след настъпването на ПТП. Сочи, че от доказателствата не може да се направи извод за наличието на взаимовръзка между настъпването на ПТП и последиците от него с поддържания от дружеството участък от пътя. Не била изяснена пътната обстановка и скоростта на движение на автомобила. Неподкрепено с доказателства било твърдението, че ПТП е в резултат на навлизане на диво прасе на платното на магистралата в процесния участък. Твърди, че не се установявало на мястото да е намерено дивото животно.