Решение № 1513 от 06.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Бургас, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120108218 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. К. С. с ЕГН ********** и С. Д. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес ................................. – адв. Н. Д. от БАК, срещу С. К. С. с ЕГН **********, с адрес .........................., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 7250 лв. - представлявща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот на адрес .........................., с площ от 64.55кв.м., с идентификатор .............................., за периода от 01.01.2020г. до 01.06.2022г., равняващи се на 29 месечни обезщетения от по 250 лв. на месец, ведно с лихва за забава в размер от 1343.40 лв. начислени върху всяка месечна главница за периода от датата на падежа до 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от подаване на исковата молба – 21.12.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът Т. С. и ответникът С. С. са братя и съсобственици в имота. Посочва, че двамата ищци са придобили 1/3 идеална част по време на брака си, по силата на договор за издръжка и гледане от ................ г. Твърди се, че останалата идеална част от 2/3 от имота е собственост на ответника, който е направил преустройство на жилището и чрез изграждане на преградна стена е формирал два нови обекта. В единия от тях е била обособена кухня и антре и е бил предоставен ключ на ищеца да ползва тази част от апартамента, а останалата част, не е бил предоставен достъп и имотът се използвал изцяло от ответника. Тъй като ищецът бил лишен от възможността да ползва целия обект и да отдава същия под наем, респ. да реализира доход, съобразно своята идеална част, той отправил покана до ответника С., връчена на 31.07.2018 г. Въпреки това не е бил предоставен достъп да целия имот и ползването му продължило от ответника.

Затова се иска осъждането му да заплати на ищците припадащата им се част от 1/3 ид.ч. от средния месечен пазарен наем, под формата на обезщетение за лишаване от ползване, 1 определен с исковата молба на стойност от 750 лв. на месец, или по 250 лв. считано от 01.01.2020 г. Твърди се още, че на 01.06.2022 г. ищците са прехвърлили с договор за дарение собствеността върху притежваните от тях идеални части в полза на техния внук Т.С.Я., като в хода на гр.д.№ 4469/2022г. на БРС имотът е допуснат до делба с решение от 08.12.2022г. и са установени квотите в съсобствеността. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на двама свидетели и съдебно-техническа експертиза.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ответникът е придобил 2/3 ид.ч. от имота по силата на договор за издръжка и гледане, сключен по време на брака му с В. С., който впоследствие е бил прекратен. След смъртта на общите за страните наследодатели в апартамента останал да живее ответника. През 2017 г. ищецът изразил желание да ползва имота и посочил стаята, която иска да ползва и предложил да се разделят захранващите кабели за електричеството, така че да се обособят самостоятелни електромери. Впоследствие оставил редица свои вещи там. С цел предотвратяване на спорове ответникът и съпругата му решили да обособят от апартамента две отделни жилищни помещения, като се консултирали със съответния специалист и преградили коридора, като отделили стаята на ищеца и старият санитарен възел останал в частта на ищеца, а в останалата част е бил изграден друг санитарен възел. Твърди се, че ищецът винаги е имал ключ за входната врата, както към двора, така и за къщата и за втория етаж от сградата, за да достига и ползва неговата стая. Посочва, че достъпът на ищеца до имота не е бил ограничаван по никакъв начин и вещите му са си в неговата част от имота. По отношение на искането за отдаване на имота под наем и лишаване от възможността да се реализира такъв ответникът посочва, че управлението на имота се извършва по решение на съсобствениците и предвид предназначението на имота за жилищни нужди собствениците на 2/3 от същия са преценили това за целесъобразно, а ищецът следва да приеме решението на мнозинството. Липсата на съгласие за отдаване на имота под наем не следва да бъде санкционирана с изплащане на обезщетение, след като ищецът не е лишен от възможността да ползва имота. На следващо място се посочва, че площта обособена реално за ползване от ищеца съответства на неговите права в съсобствеността. Затова се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Предявени са субективно и обективно съединени искове е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са ги лишили, от деня на писменото поискване. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.31. ал.2 ЗС, е необходимо да се установи на първо място, че процесният имот, за които се търси обезщетение, е съсобствен на страните, ползва се само от ответника, като ищцовата страна е била лишена от ползването на тази вещ, въпреки че е поискала писмено от ответника да я ползва. Писменото поискване е поставено от закона като изрично изискване за възникване на задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността и той да ползва общата вещ.

В случая по делото не е спорно, че имотът е съсобствен между страните, като ищците 2 са съпрузи и са придобили по договор за издръжка и гледане от ................ г. в режим на съпружеска имуществена общност 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда в .........................., който е с площ от общо 64.55кв.м., с идентификатор ...............................

С нотариален акт № ....., том ......, рег. № ......., дело ....... от ................ г. ищците са дарили своята 1/3 идеална част от имота на своя внук Т.С.Я.. Също така между страните не се спори, че за процесния имот е висящо производство за делба, което е приключило в първата фаза по допускане на делбата и с което са установени квотите в съсобствеността.

Посоченото разпореждане и правото на собственост към настоящия момент не е от значение за спора по делото, който обхваща периода от 01.01.2020 г. до 14.06.2022г.

Видно от представената нотариална покана от 19.07.2018 г., от Т.К.С. до ответника С.

К. С. е отправено изявление за предоставяне на достъп до целия имот и искане да бъдат предадени ключове от жилището и външната входна врата в кантората на Нотариус Ф.И. на 31.07.2018г., като в случай на неизпълнение се претендира заплащане на обезщетение от 400лв. на месец за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот.

От ангажирания констативен протокол рег.№............. г., том ...., № .........., на Нотариус Ф.И., се установява, че представената от молителя покана съдържа отбелязване единствено на датата на изпращане – 19.07.2018г., като на представеното пред нотариуса придружително писмо от Български пощи не се установява дата на връчване. Установява се от протокола, че на посочената в поканата дата 31.07.2018 г. в 10.00 часа в кантората на нотариуса се явил ответника С. К. С., който заявил, че по никакъв начин не е възпрепятствал ползването на имота, съобразно правото му на собственост. Посочил е Т.С. разполага с ключове за имота, както за жилището, така и за входната врата и дори държи свои вещи на етажа, като ключовете не са били сменяни.

Съдът приема, че с отразеното в констативния протокол се установява надлежното уведомяване на ответника за претенцията на ищеца за лишаване от право на ползване, с което са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели са последователни и непротиворечиви относно факта, че в жилището е било направено преграждане, с което едната част от имота е отделена и се ползва изцяло от ответника. Свидетелят С. З. Я. посочва, че не знае кога и кой е направил това преграждане, но вероятно датира от преди десет години. Свидетелят е посещавал имота, като е влизал с ключ, който му е бил предоставен от съпругата му, а тя го има от своя баща – ищецът. Посочва, че достъпът му е до една част от етажа, която е преградена и се състои от малко преддверие, тоалетна и кухненско помещение с верандичка до него. Според свид.Я. тази част е 10 % от обекта, а до останалите 90 % достъпът е препятстван с изградената незаконна преграда.

Свидетелите И.П.В. – съсед и В. Т. С. – бивша съпруга на ответника, от своя страна безпротиворечиво посочват, че преграждането на имота е било извършено със знанието на ищеца, който има ключ за неговата част от етажа и съхранява свои вещи там.

По делото е прието заключение на вещото лице С. Р. по допуснатото основно и допълнително заключение, което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно изготвено и съответно на събраните гласни доказателства. От същото се установява, че средният пазарен наем за обекта за процесния период от 01.01.2020г. до 01.06.2022г., възлиза на общо 10660 лв. Вещото лице е посочило, че процесният етаж е обособен на два дяла, като единият е разположен в северната част на етажа и се състои от кухненски кът и тераса, баня и тоалетна и коридор, със самостоятелен вход от външно стълбище към ул. Б. и застроена площ от 22.70 кв.м., което съобразно притежаваната от ищеца 1/3 идеална част е с 1.18 м.

3 площ повече. По отношение на избените помещения експертизата сочи, че от така обособения обект не може да се достигне пряко до избеното помещение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че складовите помещения се намират приземния етаж и до тях има достъп през двора в сутерена.

С оглед горното спорен по делото се явява въпросът дали с извършеното преграждане на имота ищецът е бил лишен от възможността да го ползва и респ. дължи ли ответникът обезщетение.

На първо място съдът приема за доказано по делото, че ответникът разполага с ключ към имота - както за външната входна врата, така и към тази, която води по външното стълбище до обособената реална част от първия етаж, до която има достъп. Съобразно заключението на в.л.Р. тази реална част от обекта е на площ съответна на притежаваните от ищеца 1/3 идеални части от собствеността, като дори определени в площ я надхвърля с 1.18м. Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на по т.д.7/2012 г. на ОСГК на ВКС „Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва.” В настоящия случай несъмнено е установено, че от страна на съсобственика е предоставено ползването на част от общата вещ, съответна на квотата в съсобствеността. Независимо от факта, че ищецът не е имал достъп до останалата част от имота в процесния имот, това не е основание за присъждане на обезщетение, доколкото ищецът не е бил лишен от възможността да ползва реална част от имота съобразно своя дял в съсобствеността. Още повече, че тази част не се твърди и не се установява да се ползва от ответника. Нежеланието за ползване на обособената част не е равносилно на лишаване от права, като законността на извършеното преграждане и дали обособената част отговаря на всички изисквания на строителните правила и норми не е предмет на настоящото производство. За констатирани нарушения всеки от съсобствениците би могъл да предприеме съответните правни действия. Следва да се посочи още, че в случая от показанията на свидетелите В. и С., която е и съсобственик в процесния имот, се установява несъмнено, че страните по делото са постигнали съгласие преди повече от десет години за реалното разпределение на ползването и преграждането на имота, т.е. налице е било и решение на мнозинството, което следва да бъде отчетено.