Решение № 79 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 131/2026
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 и т.2, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 и т.2, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 424, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20265000600131 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по подадено на 10.03.2026г. искане на осъдената К. П. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 809/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, по което е постановено Решение № 251/15.12.2025г. за изменението на Присъда № 60/09.07.2025г. по НОХД № 599/2025г. на Районен съд – Пазарджик.
С присъдата на РС – Пазарджик подсъдимата К. П. Б. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като във вр. с чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на 11 месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Съдът е осъдил подс. К. П. Б. да заплати на Н. А. Ш. от гр. П. сумата от 56 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди 1 в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, произнесъл се е за приложеното по делото веществено доказателство и направените разноски.
По въззивна жалба на частния обвинител Н. Ш. е образувано ВНОХД № №809/2025г. пред Окръжен съд – Пазарджик, който с Решение № 251/15.12.2025г. е изменил присъдата, като на основание чл.337, ал.2, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е увеличено наложеното наказание на подсъдимата К. П. Б. от 11 месеца на 2 години „Лишаване от свобода“, отменено е приложението на чл.66, ал.1 от НК и е постановено, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, същото да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Присъдата е потвърдена с решението в останалата й част, като същото е окончателно.
В искането за възобновяване се излагат твърдения, че от въззивния съд е допуснато нарушение на материалния закон и е наложено едно явно несправедливо наказание, като се визират касационните основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. В постановеното решение, неправилно е преценено при извършената индивидуализация на наказанието, че въпреки наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, целите на чл.36 от НК биха се постигнали спрямо подсъдимата с налагането на едно увеличено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да стане ефективно. В мотивите на решението е налице очевиден логически разрив – вътрешно противоречие между фактическите констатации за събраните по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание за приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, вместо възприетия правен резултат за налагане на наказанието при условията на чл.54 от НК.
В тази връзка се иска на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, възобновяване на наказателното производство, като се отмени постановеното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, алтернативно да се измени решението, тъй като основанията са в полза на осъдената и да се приложи чл.66 от НК, евентуално да се приложи чл.55 от НК и да се намали размера на наказанието лишаване от свобода. Отправя се искане и за назначаване на служебен защитник, тъй като осъдената няма финансова възможност да си ангажира адвокат.
2
Осъдената К. Б. се явява лично и с назначения й служебен защитник – адв. Н. В. от АК – Пловдив, като поддържат направеното искане по изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за основателно, тъй като в проведеното въззивно съдебно производство в решението на окръжния съд не е следвало да се приемат някои от посочените отегчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл макар и правилно да е преценено налагането на наказанието при условията на чл.54 от НК, счита че същото е очевидно завишено, с оглед на ниската степен на лична опасност на осъдената и наличните данни за тежкото й семейно положение. В тази връзка намира, че би следвало да се възобнови производството с намаляване размера на наложеното несправедливо наказание лишаване от свобода, като се приложи чл.66 от НК, тъй като по този начин биха се постигнали напълно целите по чл.36 от НК.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила решение в горепосочената му част, намира за установено следното:
Искането на осъдената К. Б. по отношение на налагането на явно несправедливо наказание е неоснователно.
На първо място противно на доводите в искането, окръжният съд напълно законосъобразно е преценил, че за извършеното от осъдената Б. престъпление по чл.209, ал.1 от НК, следва наказанието й да се определи в законоустановените му рамки, при условията на чл.54 от НК, а не на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Правилно е съобразено, че инкриминираното деяние се отличава със завишена степен на обществена опасност, предвид на естеството на неговото проявление и немалкия размер на неправомерно получената облага, а личността на осъдената Б. се характеризира с невисока степен на обществена опасност, доколкото същата е с необременено съдебно минало и до момента е нямала други криминални прояви.
Неоспорими смекчаващи отговорността обстоятелства за осъдената се явяват чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото й 3 семейно и материално положение, предвид на това, че има две малолетни деца, за които до задържането й е полагала ежедневно грижи, защото бащата е живеел и работел в чужбина.
Въпреки възраженията на защитата, не следва да бъдат отчитани като допълнителни смекчаващи отговорността й обстоятелства – оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи, както и изразеното искрено разкаяние за стореното.
При проследяване на процесуалното развитие на случая, не проличава с поведението си осъдената Б. /първоначално като свидетел, а впоследствие и като обвиняем/ да е оказвала някакво съдействие на разследващите органи, което по някакъв начин да е довело до ускоряване на досъдебното производство. След нейното привличане като обвиняема, тя не се е признала за виновна по повдигнатото й обвинение, като в обясненията си е развивала и поддържала защитна теза за съвсем друг начин на протичане на инкриминираните събития спрямо показанията на пострадалата и сина й, което е изисквало съответната проверка от разследващите органи с разпит на допълнителни свидетели по случая. Според настоящият състав, това е част от предвидената от законодателя възможност обвиняемото лице да реализира правото си на защита, което то би могло да упражни свободно по избрания от него начин, вкл. с прокарването на защитни тези и версии, водещи до забавяне на приключването на разследването и това не би следвало да бъде тълкувано в негов ущърб, така както е сторил окръжния съд в мотивите си към произнесеното решение. Същевременно, при липсата на проявена от страна на обв. Б. инициатива за подпомагане дейността на разследващите органи, това нейно поведение не би могло и да бъде възприемано голословно и да води до извод за оказано съдействие на досъдебното производство.
Отделно, при дадените от подсъдимата тогава Б. обяснения по случая и изложените становища в хода на делото, не се открива изразена критичност към извършеното и изказано съжаление. Протоколираното пред районния съд в края на съдебното производство съжаление за стореното е направено от нея съвсем формално, защото въпреки първоначалното признание на всички факти и обстоятелства по внесения в съда обвинителен акт, впоследствие е продължила да отрича да е обещавала продажбата на апартамента, като твърди, че се била разбрала със сина на пострадалата единствено за паричен 4 заем и т.н. Очевидно при тези обстоятелства, изразеното от нея пред първоинстанционния съд разкаяние за стореното е било свързано с протичането на производството по реда на предвиденото в Глава 27 от НПК съкратеното съдебно следствие и възможностите по чл.58а от НК да получи по-малко по размер наказание, като не следва да се възприема като смекчаващо за наказателната й отговорност обстоятелство.
На следващо място, аргументирано са съобразени като отегчаващи отговорността й обстоятелства – големият размер на причинената вреда, поведението на осъдената след извършване на деянието и липсата на предприети действия за репариране на причинените вреди.
Причинената имотна вреда на пострадалата от 56 000 лева към момента на извършване на деянието се е равнявала на около 60 минимални работни заплати, т.е. е в близост до квалифициращия белег за извършване на измама в „големи размери“, който е налице при парична щета в диапазона от 70 до 140 минимални работни заплати.
Противно на изразената теза на прокурора, поведението на осъдената след извършване на деянието, също се явява допълнително отегчаващо за отговорността й обстоятелство, макар и не изцяло по изложените от въззивната инстанция съображения. В случая не е от особено значение, дали с това си поведение, Б. на практика е осъществила или не, втората форма на изпълнителното деяние за поддържане на заблуждението на пострадалата, защото то не е инкриминирано в повдигнатото й обвинение. По-важното е нещо друго, а именно обстоятелството, че същата след довършване на инкриминираното деяние и прехвърлянето на процесния апартамент на друго лице, въпреки възникналото съмнение у пострадалата и нейния син, в продължение на близо два месеца е продължила да ги убеждава, че жилището е нейна собственост и предстои да реализират уговорената сделка.
Накрая отегчаващо обстоятелство е и липсата на каквито и да е предприети действия от нейна страна по репариране на причинените вреди на пострадалата, въпреки многобройните й обещания в продължение на близо две години, че прави всичко възможно да й възстанови паричната сума, още повече и опитвайки впоследствие да я мами с изпращането на фалшиво платежно нареждане.
При тези съображения на въззивната инстанция, които с известни 5 корекции в по-голямата им част се възприемат и от настоящия състав, правилно е преценено, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо осъденото лице, с оглед на стореното по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В случая при наличния лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, напълно справедливо при условията на чл.373, ал.2 от НПК е определено спрямо осъдената наказание от 3 години „Лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с една трета е наложено в размер на 2 години „Лишаване от свобода“.
С оглед на гореизложеното, окръжният съд напълно законосъобразно е преценил, че следва да се определи наказанието на осъдената Б. при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, а не по чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е отменил присъдата на районния съд в тази й част и е увеличил неговия размер от 11 месеца на 2 години.
На второ място, обоснована е преценката, че не са налице всички кумулативни изисквания за приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.
Безспорно осъдената Б. до момента на извършване на деянието не е била осъждана, като наложеното й наказание лишаване от свобода е под три години.
Липсва обаче последната и най-важна в конкретния случай трета предпоставка – съдът да намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдената, не е наложително същото да се изтърпява ефективно, т.е. по този начин да бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
Правилно е съобразено, че доколкото качествата на личността на дееца намират проявление и в конкретиката на престъпната му дейност, начинът на осъществяването й също има значение за тази преценка. Безспорно осъдената е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и с две малолетни деца, които се нуждаят от нейните грижи.