Решение № 681 от 08.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1170/2026
- Вид
- Решение № 681
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл.15 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 681 гр. Варна, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110201170 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Б. К. против Наказателно Постановление № 25-0819-004771/ 12.11.2025г. Началник група в ОД-МВР-В. с-р ПП, с което му е наложено административно наказание, като глобата се заменя с Обществено порицание за две нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП по чл. 183 ал.2 т.2 от ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и подържа жалбата на посочените в нея основания. В жалбата се излага становище, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно и в него не е отразена правилно фактическата обстановка.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява, депозирала е писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна, съдът установи следното:
1
На 28.10.2025год. в гр. В., по ул. „Л.“ жалбоподателя управлявал товарен автомобил с рег. № *. При достигане кръстовището с ул.“М.“, жалбоподателят предприел маневра завой на ляво, въпреки наложената забрана с пътен знак Г-2 „движение само на дясно след знака“ и положена пътна маркировка М-2 - “двойна непрекъсната линия“ съгласно ЗДвП.
Извършването на маневрата било наблюдавано от полицейските служители Е. и М., които в последствие спрели автомобила управляван от възз.К. за проверка.
АНО е приел, че въззивника при управлението на лек автомобил нарушавайки пътните знаци и маркировка извършва маневра завой на ляво – не съобразява поведението си пътни знаци и маркировка.
Установеното било прието за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и на чл. 6 ал.1 от ЗДвП извършено от страна на въззивникът К..
Поради това на место бил съставен АУАН на въззивника за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП и на чл. 6 т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.
АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и по чл. 6 т.1 от ЗДвП административно наказание изписано по следния начин - „Глобата се заменя с обществено порицание“.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите М. и Е., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, карти и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна 2
– ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. М. и Е. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група при ОД на МВР, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
3
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Е. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.
Съдът разпита и свид. М. свидетел по съставяне на АУАН. В разпита си той посочи, че е присъствал при съставяне на акта, като е възприел извършваната маневра въпреки поставения забранителен знак и двойна непрекъсната линия на пътната маркировка.
Жалбоподателят е наказан за две извършени нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, като е прието, че и извършил маневрата завой на ляво при наличие на забранителни знак и пътна маркировка.
Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.
Въззивникът декларативно оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски служители възприели нарушението от чийто показания се установява безспорно, че въззивника е навлязъл извършил твърдяната маневра.
4
Приобщени са доказателства, че по време на нарушението имало поставен пътен знак Г-2 и положена пътна маркировка М-2 от ЗДвП забраняващи извършването на посочената маневра.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП. Наложени са наказания по чл. 183 ал.2 т.2 от ЗДвП и по чл. 185 от ЗДвП, като изрично след това е посочено следното „Глобата се заменя с обществено порицание“ . Не е посочено на какво основание се извършва замяната.
Съдът след като се запозна с ЗДвП не откри възможност и основание за налагането на това адм. наказание на възз.К..
В ЗАНН чл.15 ал.2 е посочено, че по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. В случая не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като възз.К. е пълнолетно лице.
Съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на административното наказание, което е абсолютно и води до отмяна на процесното НП. Наложеното наказание на възз.К. не е предвидено в нормите на ЗДвП и за съда не е ясно как АНО е определил именно това адм.наказание, но безспорно това е сторено в абсолютно нарушение на процесуалните правила.
По отношение искането за присъждане на разноски съдът следва да посочи, че адв. пълномощно е представено едва в края на съдебното заседание, като в с.з. не е бил представляван от процесуален представител. Освен това съдът не приема възможността дадено лице да се упълномощи сам себе си, тъй като упълномощаването изисква две различни лица. Правото на ЕС изисква адвокатът да е дистанциран от личния интерес на клиента, за да осигури обективна защита.
5
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 25-0819-004771/ 12.11.2025г. началник група в ОД-МВР –В. с-р ПП, с което на Д. Б. К., ЕГН ********** за две нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, с което му е наложено административно наказание глобата се заменя с Обществено порицание, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В.а на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6