Решение № 1496 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1940/2024
- Вид
- Решение № 1496
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 01.01.2025
- Състав
- Велина Брайкова Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1496 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101940 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Ищците
Н.
Д.
Г.,
ЕГН
**********, с адрес гр.
*****************************, и Т. С., ЕГН **********, с адрес *****************************************, молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди „РАИЗ“ ЕООД, ЕИК 204661450, с адрес гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 40, ет.1, ап.3, да заплати солидарно на ищците сумата от 49 825,56 евро, представляваща сума дължима за възстановяване, съгласно чл.ІV.4.1 и чл.ІV.4.2 от раздел ІV на Предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г., изменен с допълнително споразумение от 25.04.2023г., развален считано от 13.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците, в качеството на купувачи, са сключили с ответника, в качеството му на продавач, Предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г. относно изграждане и прехвърляне на Къща **, ведно със съответни идеални части от поземления имот, находящ се в с. ******. Твърдят, че купувачите са се задължили да платят солидарно цена в размер на 128 300 евро с ДДС, като начина на плащане е описан в Приложение № 1 от предварителния договор.
Впоследствие предварителния договор е изменен с допълнително споразумение от 25.04.2023г., касаещо начина на плащане. Твърдят, че са 1 платили част от цената в размер на 62 655,56 евро. Твърдят, че предварителният договор е развален от продавача, поради неплащане на договорените вноски от тяхна страна. Твърдят, че съгласно договореното с предварителния договор, в случай че същият бъде развален, продавачът дължи връщане на всички изплатени от купувачите суми, намалени с неустойка в размер на 10 % от цената на договора, в шестмесечен срок, считано от разваляне на договора. Твърдят, че дължимата неустойка е в размер на 12830 евро, при което дължимата от продавача сума за възстановяване е в размер на 49825,56 евро. Твърдят, че шестмесечният срок е изтекъл на 13.06.2024г., като сумата не е възстановена от продавача.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане в размер на 1480,92 лв. Ответникът твърди, че ищците са били неизправна страна по сключения Предварителен договор за покупкопродажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г. и Допълнително споразумение от 25.04.2023г., като в периода на действие на тези договорености ищците са изпаднали в забава за заплащане на дължимите суми, при което дължат неустойки за забава, договорени в т. ІV.2 от предварителния договор, както следва: ищецът Н. Г. дължи неустойки за забава в общ размер на 263,09 лв., а ищцата Т. С. – в общ размер на 1 217,83 лв.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърденията на ищците, че ищците, в качеството на купувачи, са сключили с ответника, в качеството му на продавач, Предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г. относно изграждане и прехвърляне на Къща **, ведно със съответни идеални части от поземления имот, находящ се в с. ******, по силата на който договор ищците са се задължили да платят солидарно цена в размер на 128 300 евро с ДДС. Посоченото обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства преписи от Предварителен договор за 2 покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г. и Допълнително споразумение към договора, сключено на 25.04.2023г. /л.8-л.22/. Съгласно чл.ІV.4, чл.ІV.4.1 и чл.ІV.4.2 от предварителния договор при положение, че купувачите се забавят с повече от 45 дни за изплащане на дължима сума, то продавачът има право да развали договора по реда на ЗЗД, като в този случай продавачът дължи връщане на всички изплатени суми от купувачите, намалени с неустойка в размер на 10 % от цената по договора, в срок от шест месеца от развалянето на договора. Съгласно сключеното допълнително споразумение от 25.04.2023г. страните са договорили, че към датата на сключването му ищците, в качеството на купувачи, са изплатили общо сумата от 17 812,50 евро, като с допълнителното споразумение е предоговорен начина на плащане на остатъка от 110 487,50 евро. Така съгласно чл. 2 от допълнителното споразумение, за периода 28.04.2023г. до 25.09.2023г. ищците следва да направят една вноска от 3562,5 евро и пет вноски всяка в размер на по 11 350 евро или да заплатят общо сумата от 60312,50 евро.
От събраните по делото писмени доказателства – вносни бележки и преводни нареждания /л.24-л.61/ се установява, че ищците са заплатили на ответното дружество сума в общ размер на 122 543,60 лв., за погасяване на задължението на ищците за заплащане на вноските по сключения Предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда от 20.10.2022г.
Посоченото обстоятелство не е оспорено от ответника, същият не оспорва, че е получил сума в общ размер от 122 542,60 лв., част от покупната цена, както и не оспорва, че евровата равностойност на получената сума, изчислена по фиксинга на БНБ, възлиза на 62 655,56 евро. Установява се, че последното извършено плащане е на 29.09.2023г., по банков път, извършено от ищцата, за сумата от 6000 лв. Няма доказателства за извършени след тази дата плащания по договора, като в тази връзка следва да се посочи, че твърденията на ищците са, че са преустановили плащания.
Не е спорно между страните, че ищците са били неизправна страна по процесния предварителен договор, тъй като не са плащали дължимите вноски по договора в уговорените за това срокове. Не е спорно също така, че предварителният договор е развален по инициатива на ответника, считано от 3
13.12.2023г. По делото са приети като писмени доказателства препис от покана, изходяща от ответното дружество до ищците, изпратена чрез ЧСИ С.
Г., ведно с разписка за връчването й /л.21-л.23/, от които се установява, че ответното дружество е отправило покана до ищците да заплатят дължимите вноски по договора, ведно с лихвите за забава, в седмодневен срок от получаване на поканата, като при неизпълнение на посочените задължение ответното дружество ще счита договорът за развален. Поканата е надлежно връчена на ищеца Г. на 06.12.2023г.
При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
Сключеният между страните Предварителен договор за покупкопродажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда е развален, считано от 13.12.2023г. Предвид на това, че ищците са неизправна страна по договора, доколкото същите са изпаднали в забава за плащане на дължимите вноски от покупната цена, ответното дружество е упражнило по надлежния ред правото да развали сключения между страните договор. При това положение, на основание чл.55, ал.1, предлож. трето от ЗЗД за ответното дружество е възникнало задължението да заплати на ищците получените на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда, парични суми. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищците са заплатили по договора част от покупната цена в общ размер на 122 543,60 лв., с равностойност в евро 62 655,56 евро по фиксинга на БНБ. Съгласно клаузите на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот и за изграждане и продажба на новострояща се сграда, ищците като неизправна страна и причина за разваляне на договора, дължат на ответното дружество неустойка в размер на 10 % от цената на договора, която в случая възлиза на сумата от 12 830 евро. Също така съгласно договореното между страните ответното дружество дължи връщане на всички изплатени от ищците по договора суми, намалени с дължимата неустойка, в шестмесечен срок от развалянето на договора. Т.е. с развалянето на договора за ответното дружество е възникнало задължението да заплати на ищците, в срок до 13.06.2024г. сума в размер на 49825,56 евро, представляващи 4 платената от ищците част от покупната цена в размер на 62 655,56 евро, от която сума се прихваща задължението за заплащане на неустойка в размер на 12 830 евро. По делото не са ангажирани доказателства от ответното дружество, че сумата е заплатена на ищците. От страна на ответника не се и твърди погасяване на задължението, както и самото задължение не е оспорено по основание. Оспорва се размерът, като в тази връзка от страна на ответника е направено възражение за прихващане.
Направеното от ответното дружество възражение за прихващане е неоснователно, по следните съображения:
Ответното дружество твърди, че в периода на действие на процесния предварителен договор ищците са изпаднали в забава за заплащане на дължите суми, поради което, на основание чл. ІV.2 от договора същите дължат неустойка за забавено плащане, която за ищеца Г. е в размер на 263,09 лв., а за ищцата С. – в размер на 1 217,83 лв.
В настоящия случай, по съображенията изложени в по- горе в мотивите, сключеният между страните процесен предварителен договор е развален поради виновно неизпълнение на ищците да заплащат дължимите вноски от покупната цена. Договорената по чл.ІV.2 от договора неустойка е по същество неустойка за забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 7/ 13.11.2014г., т.д. № 7/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетение на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Настоящият случай попада в приложното поле на цитираното тълкувателно решение. Сключеният между страните договор е развален поради виновно неизпълнение на длъжниците – ищците, договорът не е за продължително или периодично изпълнение, като същевременно е договорена неустойка за разваляне на договора в размер на 10 % от цената на договора.
При това положение ищците като неизправна страна по разваления договор дължат само договорената неустойка за разваляне на договора, но не и неустойка за забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предвид на гореизложеното предявеният иск за заплащане на сумата от 5
49825,56 евро е доказан по основание и размер, същият е основателен и като такъв следва да се уважи за пълния предявен размер.
По иска за присъждане на законна лихва.
Искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба е основателно и като такова следва да бъде уважено.
В частта по разноските.
Ищците претендират разноски, като с оглед изхода от делото – основателност на предявените искове, своевременно заявената претенция за разноски и представените доказателства за тяхната направа, такива следва да им бъдат присъдени.