Решение № 508 от 08.01.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500503 по описа за 2023 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. И. М. – ищец в производството по гр.д.

№ 710/2022 г. по описа на Районен съд –

Кнежа, чрез пълномощника му адв. Р. Б. от АК-Плевен, срещу постановеното по същото дело решение от 02.06.2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. И. М., от гр. Кнежа, ЕГН **********, против Земеделска кооперация „В.“, със седалище гр. К., ЕИК ******, иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване фактическата власт на 203/270 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № 18-232/09.04.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в с. *****, м.“В.“, с площ от 32 602 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия 2/втора/, номер по предходен план 036054, при съседи: ***; ***;

***; ***; *** и ***. Решението се обжалва и в частта за възложените в тежест на ищеца разноски. С въззивната жалба се 1 поддържа довод, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие със събраните доказателства. Наведени са оплаквания, че районният съд не е обсъдил всички доводи, аргументи и възражения на ищеца. Изложени са съображения, че процесният договор за аренда е непротивопоставим на ищеца като трето лице, придобило след вписването му правото на собственост върху повече от 50% от съсобствеността, поради което не е налице правно основание за осъществяваното от ответника владение върху имота. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск за ревандикация на идеални части от процесния имот, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Р.Б..

Ответникът по въззивната жалба ЗК „В.“ гр. К. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, чрез процесуалния си представител адв. С. Ш. от АКПлевен. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба С. И. А. не ангажира становище.

По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с постановеното по делото определение по чл. 267 ГПК от 25.07.2023 г.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.03.2013 г. между П. Г. Т., като съсобственик и арендодател, от една страна и ЗК „В.“ гр. К., от друга страна, като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделски имот № 036054, с площ от 32,600 дка, представляващ нива в м.“В.“, в землището на с. *****, 2-ра категория на земята.

Договорът за аренда е сключен в изискуемата писмена форма, нотариално заверен с рег. № 1469/29.03.2013г. на нотариус И. И.а, с район на действие РС-Червен бряг, и вписан на 01.04.2013г. под № 92, том 10, 2 вх.рег.N 1574, в Службата по вписванията гр. Кнежа. Договорът е сключен за срок от единадесет стопански години /стопански години 2014 – 2025/.

Въззивникът Н. И. М., който е ищец в производството пред районния съд, е придобил общо 203/270 идеални части от земеделския имот, отдаден под аренда с цитирания по-горе аренден договор, въз основа на сделки за покупко-продажба и дарение, обективирани в приложените по делото нотариални актове на нотариус В. Р., с район на действие РС-Кнежа. По силата на нотариален акт № 108 от 04.06.2013 г. за дарение на недвижим въззивникът е придобил 2/24 идеални части от процесния имот. С нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот въззивникът е придобил съответно 25/54 ид.части - нот.акт № 112 от 04.06.2013 г.; 12/135 ид.части – нот.акт № 21 от 15.11.2013 г.; 7/45 ид.части – нот.акт № 78 от 29.05.2020 г.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните.

Не е спорно също така, а е и видно от приетите като писмени доказателства в първоинстанционното производство документи, представени от Общинска служба по земеделие гр. Кнежа, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответната земеделска кооперация – от самата кооперация до стопанската 2019/2020 г. и чрез трето лице - С. И. А. след това, на когото имотът е отдаден под наем.

Спорен остават въпросът дали ответникът, който е въззиваем в настоящото производство, владее процесния имот на правно основание.

В депозираната пред районния съд искова молба е релевиран довод, че сключеният между ответната кооперация и един от съсобствениците на процесния земеделски имот договор за аренда през 2013 г. е непротивопоставим на ищеца, който притежава повече от половината от имота и не е приел този договор.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира този довод на ищеца за неоснователен, предвид следните съображения:

Договорът за аренда в настоящия случай е сключен при условията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията на разпоредбата до изменението й, обн. в ДВ, бр. 13/2017г., с която разпоредба законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията 3 помежду им да се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В този случай възниква облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като останалите съсобственици не са страни по договора.

С § 6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от същата дата, е изменен чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В действалата до изменението редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. Законодателната промяна е продиктувана от необходимост да се преустановят широко разпространени практики чрез сключване на дългосрочни арендни договори за целия земеделски имот от миноритарен съсобственик, при засягане интересите на мажоритарните съсобственици, малко на брой арендатори да ползват земеделски земи. С посоченото изменение са отчетени както съществуващите множество спорове между съсобствениците, така и между тях и арендаторите, между самите арендатори и противоречивото разрешаване на същите при отнасянето им до съда. С новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ /в т.см.

Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГТК/.

Съдебната практика приема, че договор за аренда, сключен и преди изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ от лице, което не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо. Следователно, доколкото в случая договорът за аренда е сключени със съсобственик, притежаващ по- малко от 1/2 идеална част от земеделския имот, и предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, същият би бил непротивопоставими на останалите съсобственици към момента на сключването му, ако те не са го приели изрично или мълчаливо.

4

Към момента на сключване на договора за аренда обаче ищецът не е бил съсобственик на арендувания имот. Той е започнал да придобива идеални части от имота по-късно през същата година /2013 г./ и е придобил също така идеални части от имота през 2020 г.

По делото е безспорно установено, че първата сделка, по силата на която ищецът е придобил идеални части от процесния земеделски имот и е станал негов съсобственик, е вписана в службата по вписванията на 04.06.2013 г. Безспорно установено е също така, договорът за аренда, сключен с ответната кооперация, е вписан в службата по вписванията на 01.04.2013 г., т.е. преди вписването на сделката за придобиване от ищеца на идеални части от недвижимия имот.

При това положение и доколкото част от правното действие на вписването на договора за аренда е противопоставимостта на договора спрямо последващ собственик, правата на ответника като арендатор са противопоставими на правата на ищеца като съсобственик на арендувания имот, поради което и при липсата на данни за прекратяване на арендното правоотношение, следва да се приеме, че ответникът ползва имота на правно основание.

В този смисъл предявеният ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

С оглед на гореизложените съображения, решението на Кнежански районен съд се явява правилно в обжалваната му част и подлежи на потвърждаване.

Решението е правилно и в частта за присъдените разноски, съобразно изхода на правния спор в първоинстанционното производство.

Ответникът по въззивната жалба ЗК „В.“ гр. К. е претендирал разноски за настоящото инстанция и е представил списък по чл. 80 ГПК с включено в същия адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Не са представени обаче доказателства, че такова адвокатско възнаграждение е било договорено и заплатено. При това положение и с оглед изхода на спора, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 02.06.2023 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по гр.д. № 710/2022 г., в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6