Определение № 671 от 18.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500501 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по подадена жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 260243/15.11.2023 г. на ОС - Варна по гр.д.№ 909/2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено определение № 260170/19.09.2023 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, сочейки че отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването на иска - приемане на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл се твърди, че причината, обосновала отказа от иск стои извън поведението на ищеца и поради това КОНПИ не дължи разноски на ответниците. Отправеното искане е за отмяна на определението и отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ответниците оспорва частната жалбата като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 909/2019г. е образувано по предявени от КПКОНПИ против жалбоподателите К. В. Ж. и А. Р. П. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ново наименование Закон за отнемане на 1 незаконно придобито имущество/, с цена на иска 265 854.55 лв.

С определение № 260170/19.09.2023 г., постановено в з.з., съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на ответника К.

В. Ж. и изцяло - по отношение на А. Р. П., поради направен от ищеца отказ от исковете.

С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК, ответниците са поискали от съда да допълни постановеното прекратително определение чрез присъждане на направените от тях разноски.

С подаден писмен отговор от насрещната страна искането е оспорено като неоснователно с възражения, че отказът от иска е бил обусловен от приетото в хода на процеса ТР по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, но в същото време ответникът е дал повод за завеждане на исковете, поради което и съгласно цитирана съдебна практика счита, че не дължи разноски.

С обжалваното определение ВОС е уважил искането по чл.248 ГПК и е допълнил определение №260170/19.09.2023г., постановено по гр.д.

№909/2019г. на ОС – Варна в частта за разноските, като Комисията е осъдена да заплати на адв.П. Т. сумата от 15 733.72 лв., представляваща определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. д. № 909/2019г. по описа на ОС – Варна, осъществено в полза на ответниците, съразмерно прекратената част на предявените искове, на осн. чл.78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА.

Този извод се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Процесуалният закон не разграничава хипотезите, поради които е постановено прекратяването. В същото време специалният Закон за отнемане на незаконно придобито имущество не съдържа норми, които да дерогират общото правило за отговорността за разноски, освен в хипотезите на чл.157, ал.2 и чл.158, ал.4 и ал.5, които обаче са неотносими към настоящия случай.

Образуваното срещу ответника наказателно производство е предпоставка за започналата проверка срещу него по чл.107 от ЗПКОНПИ и свързаното лице – ответницата, но не и обуславяща решението за предявяване на исковете. Наред с това причината за предприетия отказ е даденото в хода на процеса задължително разрешение по противоречиво разрешавани в съдебната практика въпроси във връзка с отнемането на имущество по реда на ЗПКОНПИ, а не последващо поведение на ответниците или други новонастъпили факти, които удовлетворяват интереса на ищеца и обуславят взетото решение за отказ. Ето защо, съдът намира, че ответниците по прекратеното исково производство имат право на разноски.

В този смисъл ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260243/15.11.2023 г. на ОС - Варна, постановено по гр.д.№ 909/2019 г.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3