Определение № 777 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Мария Митева

Стефан Милев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Т. Х., защитник на осъдения М. П. В. срещу определение от 31.07.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 3 състав по НЧД № 4789/2025 г., с което е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. П. В. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се пространни съображения, че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са налице и останалите предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи, награждаван е и не е наказван. Развиват се и доводи, че затворническата администрация не е положила нужните усилия за завършване на корекционния процес при лишения от свобода В. и с него не се извършва никаква индивидуална или колективна социална работа, насочена към постигането на положителен напредък.

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е основателна.

С определение от 31.07.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно 1 отделение, 3 състав по НЧД № 4789/2025 г. е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. П. В. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Първоинстанционният съд е приел следното.

М. П. В. е осъден за непредпазливо престъпление, а именно по чл. 343, ал. З от НК и по-точно за предизвикано ПТП с пострадали лица в условията на пияно състояние, за което престъпление му е наложено наказание от 1 /една/ година "лишаване от свобода" при „общ" режим.

Видно от материалите по делото осъденият изтърпява това наказание, считано от 13.12.2024 г., когато е бил о приведено в изпълнение наказанието със зачетен предварителен арест от 1 /един/ ден.

Към 31.07.2025 г., видно от приложената справка, същият е изтърпял 7 /седем/ месеца и 19 /деветнадесет/ дена, т.е. изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание. От работа има зачетени 2 /два/ месеца и 19 /деветнадесет/ дена или всичко общо 10 /десет/ месеца и 8 /осем/ дена, като остатъкът от наказанието, което лицето следва да изтърпи е в размер на 1 /един/ месец и 22 /двадесет и два/ дни.

В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че е налице е първата визирана в закона предпоставка за преценка молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание.

По отношение на втората, предвидена в закона предпоставка, първият съд е посочил, че е видно от материалите по делото, че осъденият В. полага труд по време на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", като от представените писмени доказателства от защитата се установява, че същият е с добри трудови навици, показва умения и прецизност. Набице са и похвали от работодателите на лишения от свобода, които сочат, че лицето показва дисциплинираност и отговорност на работното място. Установява се също така, че по време на престоя си в затвора лишеният от свобода не е наказван, напротив награждаван е, което сочи на започнал при него процес на поправяне и превъзпитание.

Установява се от материалите по делото с ъщо така, че рискът от рецидив е в ниски стойности от - 27 точки, както и, че от първоначално изготвения доклад до настоящия момент, тези точки не са претърпели промяна, въпреки обстоятелството, че с лицето се работи в рамките на затвора по време на изтърпяване на наказанието. Същевременно продължава да бъда среден рискът от вреди, какъвто е бил и към момента на започване на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", продължават да бъдат налице и същите проблемни зони, които са били констатирани при осъдения и при първоначалния доклад и съответно при започване на работа с лишения от свобода. Продължава да е проблемна зона настоящото осъждане, злоупотребата с алкохол и умението за мислене, като видно от докладите, не са констатирани промени и напредък в тези области. Същото важи и за ресурса на лишения от свобода.

2

Първостепенният съд е отбелязал също, че първоначално постановеното наказание е при „общ" режим на изтърпяване, като до този момент този режим не е заменен. Тоест, все още продължават да са налице области, по които е необходимо да се работи с лишения от свобода, необходимо е също така да се премине през различните етапи на прогресивната пенитенциарна система, за да се види какво би било поведението на лицето и при по-лек и облекчен режим, дали започналият процес на поправяне и превъзпитание би продължил, а и защо няма промяна в точките от риска от рецидив при осъдения, въпреки полаганите от него усилия и труд по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

В заключение първият съд е счел, че към настоящия момент доказателствата не дават основание да се приеме, че процесът на поправяне и превъзпитание е завършен и, че са изпълнени в цялост както целите на наказанието, така и планът на присъдата. Първостепенният съд е посочил също, че обстоятелството, че членовете на семейство то на лишения от свобода, съобразно представените епикризи имат здравословни проблеми, няма как да бъде взето предвид и отразено при преценка основателността на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въззивната инстанция намира, че с оглед на доказателствените материали първостепенният съд правилно е приел, е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК. Установява се, че къ м 31.07.2025 г. осъденият В. е изтърпял 7 /седем/ месеца и 19 /деветнадесет/ дена, т.е. изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание. От работа има зачетени 2 /два/ месеца и 19 /деветнадесет/ дена или всичко общо 10 /десет/ месеца и 8 /осем/ дена, като остатъкът от наказанието, което лицето следва да изтърпи е в размер на 1 /един/ месец и 22 /двадесет и два/ дни. Така лишеният от свобода е изтърпял фектически не по-малко от ½ от наложеното наказание.

Предвид всички данни за осъдения обаче неправилно първата инстанция е счела, че не са налице и останалите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на доказателствените източници въззивният съд достигна до извод, че лишенията от свобода М. В. е дал достатъчно убедителни доказателства за поправянето си.

За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид характеристичните данни за осъдения, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че е награждаван, похвалите от работодателите, липсата на наказания, отношението му към останалите лишени от свобода и към затворническата администрация, липсата на нарушения на вътрешния ред.

В доклада на ИСДВР лишеният от свобода В. е определен като социално интегрирано лице със създадени устойчиви и стабилни семейни отношения, които са в основата на цялостното му позитивно поведение.

Отразено е, че към пенитенциарните служители лишеният от свобода се отнася с необходимото уважение. Не са констатирани случаи на агресия в междуличностовите му отношения с други лишени от свобода. Осъдинят В. не декларира дискриминационни нагласи.

3

Като проблемни зони са посочени настоящото осъждане, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.

На първо място следва да се отбележи, че настоящото осъждане не може да бъде проблемна зона, тъй като това е именно поводът за попадането на осъдения в пенитециарно заведение. От друга страна в доклада е посочено, че лишеният от свобода изразява искрено съжаление за извършеното, приема отговорността и вината си и счита присъдата за справедлива.

По отношение на злоупотребата с алкохол също липсват обективни данни в подкрепа на този извод, още повече, че в доклада на ИСДВР е отразено, че по време на престоя на осъдения в ЗО „***” не е установено да е употребявал алкохол или наркотични вещества.

Във връзка с уменията за мислене докладът е вътрешно противоречив.

От една страна е отразено, че лишеният от свобода В. изразява искрено съжаление за извършеното, приема отговорността и вината си и счита присъдата за справедлива, което води до извод, че осъзнава проблемите и последствията от собствените си действия, а от драга е прието, че не осъзнава проблемите и последствията от собствените си действия и не винаги разбира другите и техните виждания.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че от материалите по делото и досието на осъдения изобщо не може да се заключи, че е налице проблемна зона „умения за мислене”.

Рискът от рецидив е в ниски стойности – 27 т. и не е променен.

Като цяло резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата са положителни, а и е налице оптимистична прогноза за развитие на личността на лишения от свобода и ресоциализация на основата на личностовите ресурси, с които разполага.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай се налага извода, че пълноценното поправяне на осъдения е завършило и са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието. Да се приеме обратно в настоящия казус, означава лишените от свобода да бъдат демотивирани да полагат усилия за своето трайно поправяне.

4

Изводите на първата инстанция, че продължителността на корекционната работа с осъдения в мястото за лишаване от свобода е недостатъчна са произволни и субективни и не държат сметка за разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 НПК, според която неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са би достъпни да осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно особождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В настоящия случай в ъ з основа на доказателствените материали се установява, че в рамките на периода на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият М. В. не допуска нарушения на режимните изисквания.

Обстоятелството, че лишеният от свобода полага труд в продължителен период от време и то на външни обекти е показател за гласуваното му доверие от затворническата администрация. По делото са приложени и похвали от работодателите за старателното и много добро справяне с възложените задачи, което е обективен признак за ясно поставени от лицето цели в насока успешно изграждане на трудови навици. По своята същност предоставянето на възможност за полагането на труд представлява вид поощрение за лицето, тъй като рефлектира върху самия срок на изтърпяване на наказанието в насока неговото намаление, но в същото време в трудовия процес лишеният от свобода М. В. обективира деятелност, надхвърляща обичайното стриктно изпълнение на възложените му трудови задължения и проявява прецизност, мотивирала затворническата администрация поверяването му и на друга работа отново на външен обект.