Решение № 374 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 552/2023
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев
Други актове по делото
- Разпореждане № 886 от 04.10.2023 · Венцислав Стоянов Маратилов
- Протокол № 463 от 20.10.2023 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 т.16 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- §1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 374 гр. Пазарджик, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500552 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №809 от 14.07.2023г. постановено по гр.д.№20235220100767 по описа на съда за 2023г., Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ по отношение на В. С. В., ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш." №*, че съществува вземане на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О. п." № ***, новоконституиран по реда на чл.227 ГПК ищец, на мястото на „БНП П. П. Ф.” С. А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.
П. Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „М. *“, Б. П. С., С. **, за сумата в размер на 1050,24 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта, EMLN-17015686 от 16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.11.2022г., до окончателното изплащане на 1 задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3720/2022г. по описа на РС Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за главница за сумата над 1050,24 лева до претендирания размер от 7510,21 лева или за сумата в размер на 6459,97 лева, като неоснователен. Със същото решение е ОСЪДЕН ищеца „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати в полза на В. С. В., ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш." №* по компенсация, сумата в размер на 936,02 лева, сторени в производството разноски.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№18646 от 02.08.2023г. подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., чрез юрисконсулт К. З., с доводи за порочност като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извода на съда, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитира се задължителна съдебна практика на ВКС/решение №106 от 03.06.2022г. по гр.д.№3253/2021г., III г.о./ като се акцентира, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит /ДПК/ са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Твърди се, че посочените параметри са записани със съответните стойности в ДПК-ГПР-10.41% и обща сума дължима от потребителя 17249.28лв и при вземане в предвид на допусканията, с което счита, че банката е спазила и са изпълнени всички изисквания на цитираната норма от закона. Посочва се още, че националният закон и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите /ГПР/, доколкото същите са нормативно определени в чл.19 ал.1 от ЗПК, респективно Приложение №1 към ЗПК.
Цитира се съдебна практика на Окръжен съд Пловдив. Генералният извод на жалбоподателя е, че районният съд неправилно е приел че процесния ДПК е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск по реда на чл.422 от ГПК против ответника В. С. В..
Претендира присъждане на разноски в размер на 100лв по реда на ЗПП във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната 2 по спора страна В. С. В. чрез адв.Г., с вх.№21678 от 18.09.2023г., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че потребителят е направил съответните плащания по договора, за което е представил разписки за плащане за 2022г. и за 2023г., като се акцентира и на липсата на данни изпратеното от банката до длъжника уведомление за предсрочна изискуемост от 18.05. 2022г. /покана с изх.№ EMLN-17015686/ за размера на задължението му и за преустановяване на плащанията от 20.02.2022г. заради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо, да е получено от потребителя В.. Ответникът признава правилността на първоинстанционното решение в осъдителната му част и че правилно е приел, че процесния ДПК е недействителен поради неспазени изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и за последиците за потребителя при обявена недействителност на договора –връщане само на чистата стойност на кредита без лихви или други разходи. Коментират се извършените плащания от потребителя по договора, непреведената част от сумата по кредита на кредитополучателя, размера на дължимата чиста стойност по кредита от 9800лв като след приспадане на направените до момента плащания от потребителя от 8749.76лв остава дължим остатъкът присъден със съдебното решение от 1050.24лв представляващ остатъчната чиста стойност на кредита.
Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК през въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ю.
Б. АД, ЕИК-*********, с вх.№18646 от 02.08.2023г. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна-ответника В. С. В., и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.410 от ГПК и с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и във връзка с чл.9 ал.1 и следващите от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.430 от ТЗ.
В исковата си молба против ответника В. С. В., ЕГН-********** от с.Б., ****, ул.“Ш." №*, обл.Пазарджик ищецът „БНП П. П. Ф.“ С.А., вписан 3 в търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление Ф., гр.П., бул.“ О." №*, представлявано от Л. Д. като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,клон България, ЕИК-********* от гр. С., жк.“М.*“, Б. П. С., сгр.14 със законен представител Д. Д., с правоприемник на ищеца „Ю. Б.“ АД, по реда на чл.227 ал.1 от ГПК в резултат на прехвърляне на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България“ по реда на чл.15 от Търговския закон, вписан в ТР и РЮЛНЦ под вх.№20230531142217, по партидите на прехвърлителя и на приобретателя, твърди, че предявява иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.
№3720/2022г. по описа на РС-Пазарджик заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по изпратено на заявителя съобщение от заповедния съд. Счита, че има интерес да установи съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №EMLN-17015686 в размер на 7510.21лв. Твърди се още, че на 16.05.2019г. между „ БНП П. П. Ф.“ и ответника В. С. В., ЕГН-**********, е сключен договор за потребителски паричен кредит №EMLN-17015686, посредством който страните са постигнали съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000лв за срок от 96месеца, обхващащ периода от подписването на договора до 20.05.2027г. съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница, при договорено изплащане на паричния кредит на 96 броя равни месечни вноски, всяка от 179.68лв и при посочена обща стойност на плащанията по кредита. Твърди се, че с оглед индивидуалния кредитен профил на ответника, е бил определен годишния процент на разходите /ГПР/ кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което сключва договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,т.5 от ЗПК при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Поддържа се, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита при фиксиран лихвен процент и извършен превод на кредита по личната банкова сметка на ответника. Твърди се, че при забава в погашенията кредитополучателят дължи обезщетение за забава, равен на ОЛП обявен от БНБ плюс 10%. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 20.02.2022г.
4 при погасени само 32месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5 от договора, вземането на БНП П. П. Ф. става изискуемо при просрочени 2 /две/ или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- в случая 20.03.2022г.,от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо, за което на длъжника било изпратено изрично уведомление. Твърди се, че след сезиране на заповедния съд по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите-7555.02лв-главница;
2047.40лв възнаградителна лихва за периода 20.03. 2022г.-до 20.05.2027г., 507.79лв мораторна лихва за периода 20.03.2022г. до 16.11.2022г., законна лихва за забава от подаване на заявлението до заповедния съд до окончателното изплащане, от длъжника постъпили плащания в общ размер на 2600лв /2000лв на 25.11.2022г.;200лв на 13.12. 2022г.; 200лв на 11.01.2023г. и 200лв на 14.02.2023г./, недостатъчни за покриване на цялото задължение, като в резултат на тези плащания разпределени съобразно реда на погасяване-разноски, лихви главница чл.76 от ЗЗД, длъжникът дължал на банката кредитор-7510.21лв главница и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до заповедния съд. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на дружеството ищец съществува вземане по договор №EMLN-17015686, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3720/2022г. по описа на РС-Пазарджик за посочената в заповедта сума от 7510.21лв главница ведно със законната лихва от датата на постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в заповедния съд-24.11.2022г. и до окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на разноските направени в заповедното производство по издаване на заповедта за изпълнение-държавна такса от 202.20лв. и 50лв юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство-126.56лвдържавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност в хипотеза на отхвърляне на установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост ищецът предявява осъдителен иск с характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срок е постъпил писмен отговор лично подаден от ответника В. С.
В., в който исковата претенция се квалифицира като неоснователна по същество, като се възразява и по дължимостта на претендираните суми.
5
Признава се факта на сключен между страните договор за кредит, излага причини от обективен характер, довели до невъзможност да извършва ежемесечни плащания. Признава прекъсването на плащанията по кредита за периода 20.03.2022г. до 16.11.2022г., както и внесената в последствие сума от 2000лв на 25.11.2022г., след което до м.април 2023г. включително не е спирал плащанията по кредита, като внасял по 200лв месечно. Твърди, че не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита от кредитора и че към датата на подаване на исковата молба от банката не е направено и изрично волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит което да е достигнало знанието му. Оспорват се като несъстоятелни твърденията изложени от ищца. Посочва, че клаузата в чл.5 от договора уреждаща условията за настъпването на автоматичната предсрочната изискуемост, противоречи на задължителна съдебна практика -т.18 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същата не поражда действие, ако волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Акцентира се, че такова изявление на банката да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост няма и не е достигнало до длъжника, като същото е следвало да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, което водело неоснователност на установителния иск. Повтаря се, че той като длъжник не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, ч е до него е изпратена покана за доброволно плащане на натрупаното просрочие, но не и уведомление за предсрочна изискуемост на целия размер на усвоения кредит. Оспорва се размера на претендираните лихви за забава като прекомерни доколкото визираните лихвени проценти дължими от него при забава на плащане на месечната вноска, били в пряко противоречие с императивната разпоредба на приложимия материален закон-чл.33 ал.2 от Закона за кредитните институции. Уточнено е, че клаузата в договора за кредит противоречи и на правните принципи и добрите нрави, доколкото предприемането на действия за събиране на кредита по съдебен ред след настъпване на предсрочната му изискуемост зависи изцяло от поведението на кредитора, поради което длъжникът не може да се санкционира заради кредиторовата забава. Счита, че ищцовото дружество едностранно е 6 трансформирало кредита в предсрочно изискуем. По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск поддържа, че този иск не може да бъде разгледан по отношение на вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кумулативно съединен с установителен иск с предмет вноските с настъпил падеж към същата дата. Моли да се отхвърлят предявените искове с присъждане на разноските.
Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4ac9bc4-5640-4644-91e2-eb5d831281ae