Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 608 от 10.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2821/2022
Вид
Решение № 608
Подписан
10.05.2023
В сила
11.06.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18д, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502821 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на Министерство на земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Христо Ботев“ 55, с код по БУЛСТАТ 831909905 , против решение № 260012/15.04.2022 г., поправено с решение № 260020/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1365/2020 г. , по описа на Районен съд - Карлово, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието, че Н. И. Н., с ЕГН ***, от село К., област Пловдив, ул. 8-ма № 17, е собственик на основание договор за покупко-продажба, на следния недвижим имот: нива с площ от 995 кв. метра, находяща се в землището на село К., в местността АЗМАКА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., област Пловдив, община Карлово, одобрени със заповед № РД-181 620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност АЗМАКА, площ: 995 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 043016, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село К. е допусната грешка, изразяваща се в това, че имотът е погрешно заснет и действителното му местоположение представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., област Пловдив, община Карлово, одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, отразен на приложение № 6 (.105) от заключението на вещите лица Г.Г. и Л. С.а с вх. № 263699 от 07.06.2021 г., прието в съдебно заседание на 15.06.2021 г. и колорирано в жълто и между точки 1, 2 3 и 4, което приложение, ведно с представеното геодезическо заснемате (л.8) и координатен регистър (л. 130), съставляват неразделна част от решението.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез процесуалния му представител адв. С., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 2

ЗКИР, предявен от Н. И. Н., с ЕГН ***, против Държавата, представлявана от министъра на Министерство на земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), за установяване в отношенията на страните, че ищецът е собственик на нива с площ от 995 кв. метра, находяща се в землището на село К., в местността АЗМАКА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., област Пловдив, община Карлово, одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност АЗМАКА, площ: 995 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 043016, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село К. е допусната грешка, изразяваща се в това, че реална част от недвижимия имот погрешно е била заснета в очертанията на съседния имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията "горска",НТП широколистна гора, площ 11905 кв.м., вид собственост "държавна частна".

В исковата молба са изложени съображения , че ищецът е придобил собствеността върху процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 5, том IV, peг. № 5685, дело № 667/2002 г., прехвърлителите по който са придобили собствеността върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ.При извършено по възлагане на ищеца през 2015 г. геодезическо заснемане на имота било констатирано , че част от него попада в очертанията на съседния имот с идентификатор ***, собственост на МЗГ, стопанисван от ДГС К..

В писмения си отговор ответната по правния спор страна оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Оспорва в кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село К. да е била допусната грешка, като реална част от процесния недвижимия имот да е била заснета в очертанията на имот с идентификатор ***.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, твърденията и възраженията на страните и 3 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

С решение № 18271 от 08.04.1998 г. п о чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, взето по преписка вх. № 8388/1991 г. и скица към него /лист 119 от първоинстанционното производство/, Поземлена комисия гр. Карлово е възстановила на наследници на Н. Н.а М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 0.995 дка, пета категория, находяща се в землището на село К., местност „Азмака“, съставляваща имот № 043016 по картата на землището , при граници и съседи: имот № 043015 - нива на С.Н.М. и имот № 000228 – широколистна гора на Държавно лесничейство.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.2002г. , обективиран в нотариален акт № 5, том IV, peг. № 5686, дело № 667/2002 г., реституираните собственици на земеделския имот се прехвърлили собствеността върху него на ищеца Н. Н..

С одобряване на КККР за землище К., със заповед № РД-18-620 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е индивидуализиран с идентификатор ***, местност АЗМАКА, площ:

995 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 043016; съседи: ***, ***, ***.

По КККР съседен на този имот е поземлен имот с идентификатор ***, в землището на с. К., местност АЗМАКА, вид собственост: държавна, частна, вид територия: горска, НТП широколистна гора, площ:

11905 кв.м, стар номер: 000228. Като собственик на имота е посочено МЗГ Държавно лесничейство Розино. Със заповед № РД 09-1983 от 07.08.2021 г. на министъра на земеделието и храните, считано от 01.10.2012 г. е закрито Териториално поделение (ТП) „Държавно горско стопанство – Розино“ и дейността е преминала към ТП „Държавно горско стопанство – К.“, а площта на ДГС К. е увеличена с тази на закритото предприятие. ТП „Държавно горско стопанство – К.“ понастоящем е част от ДП „Южноцентрално държавно предприятие“.

По делото е представено от ищеца и геодезическо заснемане с обяснителна записка, от което се установява, че част от ползвания от ищеца 4 имот, е ситуиран върху поземлен имот с идентификатор ***.

От приетата във въззивното производство без резерви от страните СТЕ е установено , че придобитият от ищеца поземлен имот въз основа на договора за покупко-продажба от 23.10.2002г., е нанесен съобразно границите си на собственост , определени с решение № 18271 от 08.04.1998г. на ПКгр.Карлово и скицата към него /лист 119 от първоинстанционното производство/ и тези граници съответстват на границите, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., област Пловдив, община Карлово, одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Тези констатации са потвърдени и от приетото в първоинстанционното производствто заключение на вещите лица Г.Г. и Л. С.а по допуснатата от съда СТЕ, според което закупеният от ищеца имот с площ от 0,995 дка, находящ се в землището на с. К., Пловдивска област, община Карлово, местността „АЗМАКА”, пета категория на земята, отговаря на поземлен имот *** по действащата КККР на землище К.. Ползваното от ищеца място, засадено с трайно насаждение - рози попада в ПИ с идентификатор ***.

С оглед на така установените обстоятелства по делото, въззивният съд намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР за неоснователен.

Възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва с решение на оправомощения за това административен орган - поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие. С него земята се обособява юридически като отделна вещ, което става с определяне на реалните й граници. До произнасянето на административния орган никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ - т. е. точното му местоположение върху земната повърхност.

Следователно, правната индивидуализация на обекта на собственост възниква в резултат на волята на административния орган, формирана при спазване на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура.

Становището, че в хипотезата на реституция по административен ред, каквато е тази по ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота така, 5 че те да могат да бъдат установени, е именно административният акт за реституция на този имот, е застъпено в т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. В границите, определени с този административен акт, се разпростира и правото на собственост на лицето, в чиято полза същият е издаден, в който смисъл е Решение №65 от 10.07.2018г. на ВКС по гр.д.№1580/2017г., I гр. отд .Решението на общинската служба по земеделие има конститутивно действие, включително и когато имотът се намира в границите на урбанизираните територии. По отношение на тези имоти законът предвижда възстановяването да се извършва след издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Подлежащата на възстановяване част се определя с изработване на помощен план, който съдържа границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях, както и регистър на бившите и съществуващите имоти-чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 ППЗСПЗЗ. За определянето на границите на бившите имоти могат да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и др., както и анкетиране или влязло в сила съдебно решение - чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По така установените граници лицата, чиито права са засегнати, могат да направят писмени възражения, които, ако са основателни, водят до нанасяне на верните граници на имотите. В чл. 18д, ал. 9 ППЗСПЗЗ е предвидено, че решението на общинската служба по земеделие за определяне на границите на имотите подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Така уредената процедура дава защита на заинтересуваните лица по административен ред. След влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ изводът за принадлежността и пространствения обем на правото на собственост следва да е съобразен с определените с този административен акт граници на реституирания имот.