Решение № 260152 от 16.02.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260152

Година 17.02.2022 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав

На осемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14837 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г.М.П. ЕГН **********,***, an. …, чрез …. Д.Б.,***, моли съда, да бъде осъден ответника “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73г, предста­влявано от …. Д…..Д…… да му заплати следните суми:

55,33 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор по договор за паричен заем от 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

222,16 лева недължимо платена по клауза за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем по договор за паричен заем от 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на … между страните бил сключен договор за паричен заем от …. По силата на съглашението ищецът получил в заем 600,00 лева. Била уговорена възнаградителна лихва от 40.32%, а годишният процент на разходите (ГПР) бил 49.39%. Твърди, че в договора не била посочена общата сума за плащане по него. Съгласно чл.1, ал.3 от договора, П. следвало да заплати 294,66 лева такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Съгласно чл.4 от договора се дължала неустойка в размер на 196,38 лева, ако в тридневен срок от подписването му, не се осигури обезпечение измежду поръчител или банкова гаранция. В договора било посочено, че размерът на погасителната вноска е 54,83 лева, а срокът му на действие е 36 седмици, като осемнадесетте погасителни вноски следвало да бъдат изплатени.

Твърди, че за периода от ……..всички описани суми били заплатени.

Твърди, че Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.

Твърди, че Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора 3а потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвало каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани В §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно Законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените по-долу съображения, определената в договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавена неустойката и таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на потребителския кредит към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата 3а ГПР била нищожна.

От тук нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди, че неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна.

Твърди, че нищожността се извличала от следните обстоятелства: Поръчителството по договора за кредит, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят, следвало да представи на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.

Твърди, че неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и koumo ще се компенсират от неустойката. Тук следвало да се има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката била начислена за покриване именно на тези разходи.

По изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Твърди, че клаузата за неустойка противоречала и на материалния Закон - чл.71 ЗЗД.

Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представел исканите от кредитора обезпечения, последният могъл да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се искало нещо друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречало на материалния закон.

Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това било единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се Заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).

На основание чл.10а ЗПК не се дължала и таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит, тъй като по своето същество представлявала такса по отпускане на кредита.

ОТВЕТНИКЪТ “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК

…..гр. С…. чрез … А….. Н….. с отговора на исковата молба заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем № ….като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер на 600,00 лв. при възнаградителна лихва в размер на 40,32% и ГПР 49,39%, като договора не била посочена общата сума за плащане по него. Страните са уговорили погасяването да стане на 18 равни двуседмични погасителни вноски по 54,83 лв., в които били включени част от дължимата главница, лихва и такса експресно разглежадне на документи.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче, ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,39 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Относно клаузата за неустойка, в чл.4 ал.2 от договора за паричен заем е записано, че ако заемателят не представи договореното в ал.1 от договора обезпечение, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 196,38 лева, с начин на разсрочено плащане на равни части към всяка погасителна вноска.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.