Решение № 44 от 16.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20253110204708 по описа за 2025 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Община Варна против НП № 23/28.03.2025г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, издадено на основание чл.53 вр. чл. 83 от ЗАНН. Същото е върнато за ново разглеждане единствено в частта по т.2 от наказателното постановление.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Счита се, че е изтекъл АУАН е съставен от некомпетентен орган. Свидетелите, посочени в АУАН не са присъствали при проверката. Не са посочени пълни адреси и ЕГН на свидетелите по АУАН. Липсва и опис на писмените материали. През 2023г. не са извършвани ремонтни дейности , които следва да бъдат отчетени. Въпреки това е бил изпратен доклад до БДЧР, в който съответните точки не са били попълнени именно поради липса на ремонтни дейности.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата. Претендира се възнаграждение.

Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

1

Община Варна притежава Разрешително № 22270012/02.02.2023 г. за ползване на повърхностен воден обект – Варненско езеро с цел на ползването- Изпълнение на обект „Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненско езеро. Със срок на действие 02.02.2023г.- 02.02.2028г.

В хода на извършена на 24.09.2024 г. проверка от експерти на БДЧР било установено, че в срок до 31.03.2024г. титулярът не е представил в БДЧР доклад за изпълнение на условията в разрешителното. Такъв бил представен след изтичане на срока – на 14.10.2024г.

На 11.11.2024г. св. Х. съставила акт за установяване на административно нарушение , в съдържанието на който намерили отражение горните факти. Деянието било квалифицирано по ч.48 ал.1 т.12 от ЗВ. Акта бил надлежно предявен и връчен, като в срок постъпило писмено възражение, което било счетено за неоснователно.

На 28.03.2025 г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида имуществена санкция в минимален размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. Х..

Показанията на св. Х. на свидетел – очевидец, пряко възприел съдържанието на предоставените му документи по време на проверката.

Показанията на св. Х. кореспондират с писмените доказателства по делото - Доклад от 14.10.2024г. ; заповеди и др. по безспорен начин установяват липсата на подаден в срок Доклад.

При служебната проверка на АУАН и НП съдът констатира , че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за липсата на подаден в срок Доклад, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗВодите и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършените нарушения 2 и правилно е определил санкционната норма на чл.200 ал.1 т.4 от Закона за водите, която следва да намери приложение.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗВодите наказващият орган е съобразил установеното извършване на нарушение за първи път, при което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще, и правилно е наложил наказанието имуществена санкция в минимума.

Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече – периодът на закъснението за подаване на доклада завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно Община Варна е била санкционирана за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

Счита се, че е изтекъл АУАН е съставен от некомпетентен орган. Свидетелите, посочени в АУАН не са присъствали при проверката. Не са посочени пълни адреси и ЕГН на свидетелите по АУАН. Липсва и опис на писмените материали.

Съдът, изхождайки от съдържанието на Заповед №97/01.07.2024г. На Директор БДЧР намери, че АУАН е съставен от компетентен орган. В АУАН е посочено качеството на свидетелите, както и достатъчно данни, за да могат при нужда да бъдат издирени, както това е сторено за съдебното заседание. Материалите от АНП са на разположение на обвиненото лице, за да може то да организира адекватно своята защита, поради което и липсата на налочен опис в съдържанието на наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение.

Сочи се, че през 2023г. не са извършвани ремонтни дейности , които следва да бъдат отчетени. Въпреки това е бил изпратен доклад до БДЧР, в който съответните точки не са били попълнени именно поради липса на ремонтни дейности.

Горното обстоятелство не е от характер да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност, тъй като е безспорен факт, че Доклад не е бил подаден в срок. Подаването му със значително закъснение препятства приложението на чл.28 от ЗАНН, но е било отчетено, като наказанието е било определено в минимално предвидения размер.

След като констатира съответствието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на материалния и процесуалния 3 закон, и след като намери, че размерът на наказанието е правилно определен, съдът потвърди наказателното постановление.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23/28.03.2025г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на

Община Варна е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150 лева на основание чл.200 ал.1 т.4 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК 000093442, да заплати на Басейнова дирекция „Черноморски район“, сумата от 66,47 евро с левова равностойност 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4