Решение № 1373 от 26.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. Варна, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201997 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД, с ЕИК: 206717789, със седалище и адрес на управление: с. Градинарово, общ. Провадия, обл. Варна, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В. Д. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2201263 от 04.01.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 24.11.2022 г. в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, дружеството „Крафт Крю“ ЕООД, в качеството на работодател, не е осигурило работни обувки на лицето Л. А. А., родена ***, установена по време на проверката по работни места в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“ да изпълнява длъжността общ работник/ чистач – нарушение на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

1

Дружеството – жалбоподател „Крафт Крю“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата констатация, че самото то има качеството на работодател спрямо лицето Л. А. А., като твърди, че въпреки, че е установена на палубата на м/к. „Сий Лайън“, А. не е престирала труд в полза на дружеството.

Акцентира, че в случая наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като фактическото формулиране на административното обвинение от страна на наказващия орган не позволява извеждането на основен извод, легитимиращ жалбоподателя като извършител на нарушението, за което е бил санкциониран. Дружеството възразява също така срещу размера на наложеното му административно наказание. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност отправя молба за редуциране на размера на наложеното административно наказание.

В проведеното на 14.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1997 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Крафт Крю“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 14.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1997 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е категорично установено.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 24.11.2022 г. св. Н. И. И. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ в гр.

Варна, където на кей № 6, бил акостирал м/к „Сий Лайън“.

Св. И. установил, че палубата на моторен кораб „Сий Лайън“ се почиства от около десетина души, които декларирали пред него, че престират труд в 2 полза на дружеството „Крафт Крю“ ЕООД, но не са сключили трудови договори с дружеството.

Едно от лицата се представило като Л. А. А. и в декларация по чл. 402 от КТ декларирало, че работи в полза на въззивното дружество „Крафт Крю“ ЕООД, считано от 21.11.2022 г., като общ работник/чистач, че работи на обект м/к „Сий Лайън“, кей 6, островна зона, гр. Варна, с работно време от 08:00 ч. до 16:30 ч., че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40 лв. дневно, както и че има установена почивка в рамките на 1 час в работния ден. Декларацията била попълнена от друго лице В.П., което също се подписало и написало, че декларацията е попълнена под диктовката на Л. А. А..

На същата дата 24.11.2022 г. св. Н. И. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество „Крафт Крю“ ЕООД и Л. А. А..

Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на въззивното дружество до същото била изпратена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за явяване на негов представител в сградата на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените на обект м/к „Сий Лайън“ работници/ служители.

На 02.12.2022 г. се явило упълномощено от представляващия дружеството лице – С.М.Т., който подписал постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и Л. А. А..

На същата дата на упълномощеното лице била връчена и покана, адресирана до управителя на въззивното дружество за явяване на 07.12.2022 г . в 13:30 ч. в сградата на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за съставяне и връчване на АУАН.

На посочената дата представител на въззивното дружество не се явил и на 08.12.2022 г. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03 – 2201263, с който дружеството било санкционирано за нарушение на разпоредбите на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, 3 тъй като св. И. приел, че в качеството на работодател дружеството не е осигурило работни обувки на лицето Л. А. А., установено да полага труд по време на проверката на територията на КРЗ „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“.

Впоследствие АУАН бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно нормата на чл. 416, ал. 3 от КТ и бил получен на адреса на управление от С.М.Т., упълномощен от представляващата дружеството към датата 13.12.2022 г.

В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани, като на 04.01.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество „Крафт Крю“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на разпоредбите на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл.

246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че няма причина да не кредитира показанията на св. Н. И. И., който разказа в хода на съдебното следствие как е протекла проверката по работни места на територията на КРЗ „Одесос“ на датата 24.11.2022 г.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът единствено не кредитира приложената към административно – наказателната преписка декларация по чл. 402 от КТ с посочен автор Л. А. А.

4 по следните съображения:

На първо място видно от отразеното в декларацията, а и от показанията на св. И. се установява, че документа не е написан от посоченото като негов автор лице. При това положение се поставя изобщо под съмнение дали лицата (в частност сочената като автор на процесната декларация Л. А. А.) изобщо са разбирали смисъла и значението на данните, които е следвало да декларират.

На следващо място достоверността на данните вписани в процесната декларация няма как и да бъдат проверени от съда първо защото лицето сочено като автор не е индивидуализирано в достатъчна степен за да може да бъде установено и евентуално разпитано от съда. Посочени са само три имена и дата на раждане. И най – накрая няма как да не бъде подчертано обстоятелството, че въпреки направените опити на съда да установи и издири въпросното лице по оскъдната вписана информация за него, след извършена справка в АИС - БДС се установява, че лице с такива имена и дата на раждане не съществува на територията на Република България.

По същите съображения съдът не кредитира и постановлението за съществуване на трудово правотоношение между въззивното дружество и лицето Л. А. А..

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че АУАН и издаденото наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете, предвидени в разпоердбата чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че както АУАН така и наказателното постановление са издадени в нарушение на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а именно на първо място в същите липсва описание в достатъчна степен на вмененото на въззивното дружество нарушение и в тази връзка съдът напълно споделя възражението в жалбата, че данни в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, които да обусловят наличие на трудово правоотношение между въззивното дружество и лицето Л. А. А. изцяло липсват, респ. от там и възникването на последващи задължения в тази връзка.

Факти описващи елементи на трудово правоотношение не са изложени.

На следващо място в АУАН и НП като нарушена норма е посочена тази на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, която вменява в задължение на 5 работодателят да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.

В случая в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са изложени никакви факти по отношение в каква среда е била осъществявана дейност от лицето Л. А. А.. Според съда този въпрос е от съществено значение за изясняване на обективната съставомерност на вмененото нарушение. На следващо място разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Наредба №7 която е посочена във вр. чл. 284 от КТ сама по себе си не представлява самостоятелен състав на адм. нарушение доколкото е бланкетна и препраща към друг нормативен акт определящ реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло и безусловно изисква да се изложат факти за спецификата на извършваната от работника/ служителя дейност.

Съдът намира, че посочените по – горе нарушения на процесуалните правила са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на санкционираното дружество, което е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да има възможност да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото административно обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо факти свързани с обективната съставомерност на което и да е административно нарушение да бъдат установявани едва в хода на съдебното следствие.

Отделен е въпроса, че в случая и в хода на съдебното следствие не бе установено на какво основание въззивното дружество е било длъжно да предостави на лицето Л. А. А. работни обувки, доколкото не бяха установени факти относими към нормата на чл. 284 от КТ.