Решение № 168 от 31.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000555 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за образуване на делото са три на брой въззивни жалби насочени против постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на П. окръжен съд решение, с което е решено следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********, двамата от **** във връзка с предявения от „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, ****, че ищецът има вземания по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит № НL ***** от 31. 03. 2008 г., за които на основание чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№977 по описа на РС П. за 2014 г., както следва:

- 150 330,98 шв. франка главница ведно със законната лихва от 08.10.

2014 г. до окончателното изплащане ,

- 17 892,25 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до 06.10. 2014 г. ведно със законната лихва от 08.10. 2014 г. до окончателното 1 изплащане и

- 1330, 87 шв. франка такси ведно със законната лихва от 08.10.2014 г. до окончателното изплащане,

ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата между претендраните 169 431,42 шв. франка и присъдените 150 330, 98 шв. франка, за договорна лихва за разликата между претендираните 26 815, 03 шв. франка и присъдените 17 892,25 шв. франка.

ОСЪЖДА всеки един от ответниците ЕК. Я. М. и Р. М. М. да заплатят деловодни разноски на „Ю.Б.“ АД по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на по 5 484, 88 лв.и разноски в производство по чл.422 от ГПК в размер на по 3213, 87 лв.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати разноски в полза на ответника Р. М.

М. направени в производство пред Пз ОС съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 35, 46 лв.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати в полза на адв. Д.П. К., АК **** адвокатско възнаграждение в размер на 1 118,32 лв.

Две от жалбите са подадени от ЕК. Я. М. и Р. М. М., като всеки от тях обжалва решението в частите, с които исковите претенции са уважени срещу него.

В тях са изложени подробни съображения за недопустимост, респ. неправилност и незаконосъобразност на решението, отправено е искане за обезсилване, респ. отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Третата жалба е подадена от „Ю.Б.“ АД и с нея решението се обжалва в частите отхвърлящи исковите й претенции до пълният предявен размер.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на жалбата на насрещната.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване, събраните доказателства и становищата на страните намери за установено следното:

На 28.05.2018 г. в Пз ОС е постъпила изходяща от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. искова молба против ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********, двамата от гр. П..

2

Обстоятелствената част на същата започва с това, че на 31.03. 2008 г. между ищеца и ответниците като кредитополучатели бил сключен договор за потребителски кредит № НL *****. С него банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро по курс „купува“ за франк-евро на Банката към деня на усвояване на кредита. Така усвоената сума двамата кредитополучатели се задължили да върнат ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Споменава се и че в чл.1, ал.3 от договора те се задължили да отговарят солидарно.

С приложение № 1 към договора от 09.04.2008 г. било удостоверено откриването на заемна сметка, фактът, че към усвояване на кредита курс „купува“ франк-евро на банката бил 1, 6253317 и че определения съгласно този курс размер на предоставения и усвоен от ответниците кредитен лимит в шв. франкове е 162 534, 00 швейцарски франка.

Размерът на дължимата годишна възнаградителна лихва, която се начислявала от датата на усвояване на кредита бил равен на сбора между базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити валиден за съответния период и числото 1, 65. Посочено е, че при подписване на договора БЛБ бил 4,5 %.

Говори се и че при просрочие на погасителна вноска, а и при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита било договорено, че кредитополучателят ще дължи лихва върху забавената вноска, респ. предсрочно изискуемата сума в размер равен на сбора между лихвата за редовна главница и надбавка от 10 пункта.

Ищецът споменава и за постигнати договорки за заплащане на еднократна такса управление от 1,5 % върху размера на разрешения кредит при усвояването му, еднократна административна такса от 40 лв. при подаване на документите за същия и за плащане на такса в началото на всяка следваща година считано от откриване на заемната сметка в размер на 0, 3 % върху размера на непогасената към съответната дата главница.

Крайният срок за погасяване на кредита бил 264 месеца от датата на усвояването му на 09.04.2008 г. и че съгласно чл. 6, ал.1 същият следвало да се погасява на месечни вноски включващи лихва и главница по погасителен план

3

Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месени вноски целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска и то без да е нужно някакво допълнително изявление.

По- надолу в исковата молба се говори за сключени допълнителни споразумения към договора на 29.07.2009 г., 26.08.2010 г., 26.05.2011 г., 31.05.2011 г., 11.11.2011 г., 23.11.2011 г. 24.07.2012 г. Споменава се, че с тях се предоговаряли съществуващите задължения по договора и е описано съдържанието на всяко едно от тях.

Проследявайки хронологията ищецът споменава, че с покани за изпълнение от 11.08.2014 г. връчени на двамата длъжници лично на 13.08.2014 г., Банката обявила задълженията по кредита изцяло за предсрочно изискуеми поради неплащане на дължимите вноски по кредита. В тях те били уведомени, че в 7 дневен срок следва да погасят изцяло задълженията си към нея и ако не сторят това тя ще упражни правата си по договора. Тук мимоходом е споменато и че с тези покани длъжниците били уведомени, че договорът за кредит прехвърлен на „Б.Р.С.“ АД бил цедиран обратно на Банката с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г.

На база изложеното е направен извод, че предсрочната изискуемост е обявена на 13. 08.2014 г. независимо от това, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение било налице неплащане на повече от три последователни вноски, което правило кредита и автоматично предсрочно изискуем още от 10.11.2012 г. Сочи се, че към 06.10.

2014 г. били непогасени 23 вноски за главница за времето от 10.11.2012 г.- до 06.10.2014 г. и 25 вноски за лихва за времето от 10.09.2012 г. до 06.10.2014 г. забавата била от 756 дни.

Горното неплащане породило в Банката интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК. Такова било предявено РС П.. Там било образувано ч. гр. дело № 977/2014 г. По същото били издадени заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, за следните суми:

- 169 431 шв. франка главница ,

- 26 815, 03 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до 4

06.10.2014г. и

- 1330, 87 шв.франка такси .

Длъжниците подали бланкови възражения срещу заповедта. Банката била уведомена за същите на 27.04.2018 г.

Така изложеното обуславяло и правният й интерес да предяви с исковата молба предмет на настоящето дело искове за установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта.

На 25.06.2018 г. Пз ОС е разпоредил преписи от исковата молба и доказателствата на ответниците с указания, че следва да подадат отговори в двуседмичен срок. Съобщения за това ведно със споменатите документи са връчени на 09.07.2018 г. Ответницата М. е получила нейното лично. Тя е получила и съобщението за другия ответник в качеството му на съпруга.

В дадения двуседмичен срок отговори не са постъпвали.

На 21.09.208 г. съдът е постановил определение по чл. 374, ал.2 от ГПК, което съдържа проекто доклад, произнасяне по представените от ищеца писмени доказателства и направените от него доказателествени искания.

Писмени волеизявления изходящи от двамата ответници наименувани от тях „отговори“ са постъпили на 09.10.2018 г. /Е.М./ и 10.10.2018 г. / Р.М./.

В тях на първо место се излагат доводи, че срокът за подаване на отговор не е пропуснат по причина, че съобщенията адресирани до тях не са връчени, респ. са нередовно връчени. Излагат се и доводи за това, че даденият в тях срок следва да е 1 месечен, а не 2 седмичен поради факта, че спорът не бил търговски. Тук зя аснота следва да се посочи, че от страна на ответниците не се оспорва факта, че са съпрузи

На тази база е направено заключение, че двата отговора следва да се считат подадени в срок, а ако не се възприеме тази тяхна теза то изложеното в тях следва да се приеме като такова по същество с оглед направения от Пз Ос доклад и разпределената с него доказателствена тежест.

По същество на спора и двамата ответници излагат доводи за липса на предсрочна изискуемост. Причините за това се свързват с липсата на предпоставките за обявяване на същата и с липсата на редовно обявяване на същата- връчването било нередовно, а подател на поканата било лице различно от автора й. Оспорено е и твърдението в ИМ за автоматичното й 5 настъпване. Сочи се, че такова било незаконосъобразно. Наред с това в отговора на М. се споменава, че след първата цесия договорът станал небанков и не можело същият да се обявява за предсрочно изискуем. В отговора на М. пък се сочи, че след цесиите, Банката цедент, станала впоследствие цесионер не може да се позовава на общите условия и клаузи от договора.

М. възразява, че не е изпаднал в забава по причина, че в такава е била Банката, която не му е предоставила погасителни планове във връзка с всеки един от анексите. Възразява и че кредитът не бил усвоен.

Двамата ответници твърдят и че и цесиите не са редовно съобщени, което също водело до извод, че няма как да изпаднат в забава. По този повод се споменава, че същата не била съобщена от предишния кредитор/цедент/ и по тази причина не е произвела действие.

Те излагат и доводи за нищожност на договора за кредит с оглед цедирането на вземането по него като противоречащ на добрите нрави и закона. В тази връзка се твърди, че потребителски кредит сключен с банка не следва да се цедира на небанкова институция без съгласието на кредитополучателите-потребители.

В хода на тези разсъждения се прави и евентуално възражение за нищожност „на всички суми начислени след датата на първата цесия“ Твърди се противоречие с разпоредбите на чл. 143 и 146 от ЗЗП по причина, че след цесията договорът станала неравноправен.

Следващата група възражения са свързани с недопустимост на заповедното производство по причина, че Банката не разполагала с право да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение с оглед на факта, че след цесията същият станал небанков. В тази връзка се твърди, че втората цесия е извършена в момент, при който придобилият вземането кредитор небанкова институция решил, че ще иска принудително събиране на същото и за да се възползва от привилегиите на чл. 417 от ГПК върнал същото в патримониума на Банката първоначален кредитор.

Наред с това е споменато, че извлеченията от счетоводните книги в периода, в който вземането не е било в патримониума на банката не са извлечения по смисъла на на чл. 417, т.2 от ГПК и чл. 60, ал.2 от ЗКИ от книги на БАНКА.

6