Решение № 405 от 28.11.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Добрич, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230200809 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. А. С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Е. В. от Адвокатска колегия - Добрич, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 22-0851-000104 от 10.02.2022 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на И. А.

С., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено 1 становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с АУАН № 104 от **** АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност, в АУАН не е посочена датата на раждане на свидетеля К. Г. К.. Съдът намира обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като е посочен адрес по местоработата му, поради което установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са 2 допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.01.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ****, в 08:39 часа, в гр.

Добрич, по ****, в посока КАТ, на кръстовището с ул. „Силистра“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № **** със скорост от 118 км/ч, при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч. Скоростта е измерена и заснета със система за видеоконтрол ТFR1-М № 537, клип номер 30802, притежаваща протокол за метрологична проверка с валидност до месец декември 2022 г.

В наказателното постановление изрично е посочено, че е приспаднат толеранс 3% от засечената скорост, като наказуемата скорост е 114 км/ч.

Жалбоподателят оспорва така описаното нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че зимната обстановка, както и участъкът от пътя не позволявали на жалбоподателя да управлява моторното превозно средство с такава скорост.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа 3 обстановка от описаната в акта за установяване на административно нарушение, съставен на И. А. С. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, свидетелят Т. Г.

Г. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят Г. дава следните показания: „Видно от съставения акт съм бил назначен в наряд със система за видеоконтрол TFR1-М. Съгласно установения ми график съм застанал като точка за контрол на ****, на кръстовището с ул.

„Силистра“. Системата за контрол на пътното движение засече посочения в акта автомобил. Спомням си, че автомобилът беше сам, мисля, че нямаше други автомобили около него. Идваше от кв. Рилци, посока центъра. Веднага докладвах на дежурен ОДЧ и тъй като на кръстовището на **** с „Добричка епопея“ има светофарна уредба прецених, че имам възможност да установя на място водача и съставих акт на място. Като свидетел на акта е станал колегата К. Г. К., който е бил назначен в наряд, не мога да кажа с каква позивна, но той се е отзовал за съдействие при съставяне на акта. На място дори показах клипа на водача и той нямаше претенции относно извършеното от него нарушение, както е видно от написаното в акта. Собственоръчно водачът го написа…Видно от акта е било януари месец. Видно от снимковия материал асфалтът е чист, не е заснежен… Мисля, че няма камери. Заставаме там, защото има пешеходна пътека, където пресичат пешеходци. Прав е участъкът от ****, хоризонтален. Ул.

„Силистра излиза на ****, където образува „У-образно“ кръстовище, но булевардът е прав“ (цитат). Макар и косвено същата фактическа обстановка пресъздава и свидетеля К. Г. К., който в съдебно заседание заявява, че не си спомня случая, отчитайки, че същият е свидетел при съставяне на акта. Тази липса на спомен у свидетеля К. намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля К. обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същият е положил подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. Г. Г. и К. Г. К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на 4 извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От друга страна показанията на посочените свидетели, както и установената фактическата обстановка се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Видно от приложената по делото на л. 8 разпечатка от техническото средство - клип № 30802, ТFR1-М № 537, на ****, в 08:59:24 часа, с техническото средство е измерена скорост от 118 км/ч, като са изписани и точните координати на местоизвършване на нарушението.

Съгласно приложеното по делото заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 05.03.4349 (л. 31 от делото), радарният скоростомер тип „Трафик радар” ТR4D е одобрен тип средство за измерване.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1 - M също е одобрен тип средство за измерване на скоростта на моторните превозни средства, като същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.02.4835 (л. 30 от делото).

Съгласно приложените по делото писмо и протокол № 4-17-21 от 08.12.2021 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 – M”, издадени от Главна дирекция „Национална полиция” при Министерство на вътрешните работи (л.л. 24-24а от делото), на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1 - M” № 537/09, е извършена последваща проверка след ремонт, извършена на 08.12.2021 г. в Лабораторията за проверка на средствата за измерване към ГДНП. Годността на средството за измерване е удостоверена със знак за последваща проверка 02701. Той представлява холограмен стикер, залепен на видно място върху корпуса на средството за измерване, като срокът за валидността на последващата проверка е 12 месеца. В заключение е посочено, че средството за измерване мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1 - M” с № 537/09 е технически изправно и направените с него измервания към дата 27.01.2021 г. са в съответствие със 5

Закона за измерванията.

С други думи – нарушението е било фиксирано с одобрен тип техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 537/09.

Видно от приложената разпечатка от клип № 30802, измерената скорост е 118 км/ч, като при ограничение 50 км/ч, превишението на скоростта е 68 км/час.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН № 104/**** и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Т. Г. Г. и К.

Г. К., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, описана в него.

Ето защо, приемайки, че обстоятелствата, за които се иска събира на доказателства са вече установени посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, както и посредством приложения по делото клип № 30802, ТFR1-M № 537/09, съдът е оставил без уважение исканията на процесуалния представител на жалбоподателя за изискване на справка за метеорологичната обстановка за дата ****, за изискване на записите от видео камерите за този ден и час (ако има такива в пътния участък, където е установено нарушението), както и за възпроизвеждане на видео записът от клипа в съдебно заседание, в която насока се е произнесъл в съдебно заседание, проведено на 28.09.2022 г.