Решение № 61 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600102 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 6 от ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по жалба на адв. М. И., служебен защитник на засегнатото лице И. Ч. срещу решение № 851 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 39 състав по НЧД № 5117/23 г, с което е признат Акт за налагане на финансова санкция ГЛОБА, по отношение на българския гражданин И. Ч., роден на ******** г., с регистриран адрес по местоживеене гр. ***, кв. *** № ***, за сумата от 719,50 евро, с левова равностойност от 1407,22 лв., наложена му с Решение с № № 215 Сs 376 Js 694/21, постановено на 23.09.2021 г. и влязло в сила на 29.10.2021 година.

В жалбата се развиват доводи, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за разглеждане на процесния акт, а и засегнатото лице няма трудови доходи в Република България и не пребивава обичайно или постоянно на територията на страната.

Прави се искане атакуваното решение да бъде отменено и актът за налагане на финансова санкция, да не бъде признат.

В съдебно заседание засегнатото лице И. Ч. не се явява, нередовно призован, тъй като не е намерен на известния по делото адрес. Представлява се от служебния защитник – адв.

М. И..

В съдебно заседание адв. М. И., служебен защитник на засегнатото лице И. Ч., поддържа въззивната жалба. Изтъква, че от материалите по делото е видно, че засегнатото 1 лице И. Ч. не пребивава обичайно или трайно на територията на Република България, не притежава средства и имущество и няма трудов договор на територията на страната – все основания за отхвърляне на искането за признаване на решението на съда на ФРГ.

В заключение се прави искане атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искането да бъде отхвърлено.

Прокурорът намира депозираната жалба за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционния съдебен акт е законосъобразен и предлага да бъде потвърден. Сочи, че не са налице основания за неговата отмяна.

Софийският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, доводите, залегнали в жалбата и като съобрази становището на страните намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е било образувано по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е въз основа на постъпило в Софийски градски съд Удостоверение по чл. 4 от Специалния закон, относно признаване от Българския съд на наложена финансова санкция на българския гражданин И. Ч. от немските власти.

Първостепенният съд е приел от фактическа страна следното.

Искането за признаване на финансова санкция от страна на немските власти по отношение на българския гражданин И. Ч. представлява ГЛОБА в размер на 600 евро за това, че на 05.04.2021 г. е управлявал МПС на територията на Федерална Република Германея след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,51 процента.

Решението, с което засегнатото лице е санкционирано за административното нарушение е с № 215 Сs 376 Js 694/21, постановено на 23.09.2021 г. и е влязло в сила на 29.10.2021 година.

По силата на същото решение И. Ч. е задължен да заплати и сумата от 119,50 евро, представляващи разходи в производството, довело до горното решение.

Съгласно информацията, посочена в удостоверението, засегнатото лице е уведомено за решението, с което му е наложена санкция, както и че е имало възможност да отнесе въпроса до наказателен съд.

При тези данни първостепенният съд е приел, че са налице основанията за признаване на Решението за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин. На първо място, съдът е обвързан с фактическите констатации, посочени в удостоверението и тъй като се касае до нарушение на правилата за движение по пътищата, не е необходимо наличие на двойна наказуемост макар, че и според българското законодателство описаните факти сочат на осъществен състав на административно нарушение.

На следващо място, видно от приложените по делото справки от различни държавни 2 институции, засегнатото лице притежава недвижими имоти и МПС на територията на страната ни. От материалите по делото се установява също, че засегнатото лице е имало множество сключени трудови договори в Република България, като последният, е бил прекратен през месец декември 2022 година. От всичко изложено се налага извода, че засегнатото лице И. Ч. обичайно пребивава на територията на Република България.

При това положение, правилно е прието, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението на немските власти за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Ч.. А видно от самото удостоверение е било гарантирано и правото му на защитата в производството налагане на финансова санкция.

Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е, отговоря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити.

Така при пълния прочит на доказателствените източници въззивната инстанция намира, че правилно първостепенният съд е приел, че са налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.

Възприетата фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.

С основание първата инстанция е счела, че изпратения акт за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице И. Ч. следва да бъде признат и изпълнен на територията на Република България, тъй като не са налице и основанията по чл. 35 от Закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението.

Предвид на изложеното по-горе Софийският апелативен съд намира за неоснователни направените от защитата възражения.

Софийският апелативен съд споделя изложеното от първостепенния съд и не намира основание да прави корекции по отношение на възприетата фактология.

Изложените съображения мотивират състава на САС да приеме, че атакуваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 851 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 39 състав по НЧД № 5117/23 г, с което е признат Акт за налагане на финансова санкция - ГЛОБА, по отношение на българския гражданин И. Ч., роден на ******** г., с регистриран адрес по местоживеене гр. ***, кв. *** № ***, за сумата от 719,50 евро, с левова равностойност от 1407,22 лв., наложена му с Решение с № № 215 Сs 376 Js 694/21, постановено на 23,09.2021 г. и влязло в сила на 29.10.2021 година.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4