Решение № 114 от 29.04.2022, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Карлово, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320100510 по описа за 2021 година

Производството е по иск за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и преюдициален за делбата иск по чл.30 от ЗН, предявени от З. Х. С., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ви м.“ №*, чрез пълномощника си адв. М.Г. против Н. Х. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ми м.“ №*, ет.* ап.*.

Ищецът твърди, че с ответницата са законни наследници на родителите си Х. М. С., бивш жител на гр. С., починал на ********* г., акт за смърт № 61/22.10.2006 г. на Община С. и С. Я. С., бивш жител на гр. С., починала на ******** г., акт за смърт № 177/06.07.2013 г. на Община С..

Твърди, че след смъртта си родителите им оставили в наследство първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, находяща се в гр. С., обл. П., цялото застроено и незастроено с площ 642 кв.м., съставляващо УПИ XV - 387 в кв. 34 по плана на гр. С., както и ½ /една втора/ идеална част от избените помещения, ½ /една втора/ идеална част от тавана и общите части на сградата и ½ /една втора/ идеална част от дворното място, който имот притежавали по силата на Нотариален акт № 122, том II, дело № 707/1959 г. на КРС.

1

Понастоящем имотът съставлявал Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-8/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземелния имот: няма данни за изменение; Адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ****, ул. „*-ви м.“ №*; Площ: 679 кв. м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 387 в кв. 34; Парцел: XV; Съседи: ***, 68080.5022386, ***, ***, ***, *** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: гр. С., п.к. *****, ул. „*-ви м.“ №*, ет.*, aп.*;

Самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***;

Предназначение на самостоятелния обект: Жилище-апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни; Прилежащи части: изба ½, таван ½; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта: ***; Стар идентификатор: няма.

Ищецът твърди, че многократно молил ответницата доброволно да поделят съсобствения им наследствен имот, но тя постоянно отказвала. След като започнал да подготвя документите за съдебна делба на имота, ищецът с изненада установил, че родителите им с нотариален акт № 159 том II, peг. № 5239, дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н. са го дарили на ответницата. След смъртта на майка им през 2013 г. имотът не се владеел от никого – никой не живеел в него.

Ищецът бил собственик чрез покупко - продажба през 1975 год. на втория жилищен етаж и на ½ идеална част от дворното място по силата на нотариален акт № 37, том 2, дело № 503/1975 г. на КРС.

Предвид това, че с ответницата не можели доброволно да поделят 2 наследствения имот, моли да бъде допусната съдебна делба на същия при равни квоти – по ½ идеална част.

Моли съда да постанови решение, с което да намали с 1/3 ид. част дарението на Поземлен имот с идентификатор *** и с 1/3 ид. част дарението на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, извършеното с нотариален акт № 159 том II, peг. № 5239, дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н. – до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца от наследството на общите им с ответницата наследодатели Х. М. С., бивш жител на гр. С., починал на *********г. и С. Я.

Я. С., бивш жител на гр. С., починала на **********г.

Ответницата, чрез пълномощника си адв. И.Д., оспорва частично исковете.

Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са брат и сестра.

Признава, че двамата са съсобственици единствено на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, гр. С., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като няма изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот; адрес на имота: гр. С., ул. „*-ви м.“ №*; площ на имота: 679 кв. м. /шестстотин седемдесет и девет квадратни метра/; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; номер по предходен план 387, квартал 34, парцел XV.

Признава, че с нотариален акт №160, том VII, дело №1473/2005 г. родителите им й дарили само първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ½ ид. част от дворното място, както и правото на ползване върху източните избени помещения от приземния етаж

Оспорва всички други факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №122, том II, дело №707 от 1959г., представен по делото, родителите им закупили дворно място с къща, находящо се в гр. Сопот, ул. „1-ви май“ №9, като към онзи момент ответницата била на девет години, а брат й на няколко месеца. Старата къща била съборена и на нейно място била построена нова 3 двуетажна жилищна сграда, с приземен етаж. Спомняла си много добре и строителството по къщата, защото била вече ученичка, била все там, дори се включвала в помощ по извършването на обща работа. Веднага след изграждането й майка й, баща й, брат й и тя се нанесли в приземния етаж, който се състоял от четири стаи, а довършителните работи продължили дълго след това.

През 1972 г. ответницата сключила граждански брак със съпруга си Е.

Т. и веднага след това родителите й им предоставили да живеят на първия жилищен етаж от сградата. Там ответницата и съпругът й се нанесли и се отделили като семейство и домакинство, а брат й, който към онзи момент бил на **години, останал да живее с родителите им в приземния етаж. Много добре си спомняла, че през 1975 г., след като се оказало, че родителите им, не могат да притежава едновременно две жилища, обсъждали и взели решение, с което запознали ответницата – да прехвърлят на брат й, макар и непълнолетен, собствеността върху втория жилищен етаж от къщата. Той към онзи момент бил на около **години, живеел с родителите им, бил ученик и на ответницата не й било известно защо нотариалният акт, с който му е прехвърлен етажа, бил сключен като покупко - продажба, като той не само, че не разполагал със средства, с които да плати, както било вписано в акта, а и родителите им го издържали.

Макар и собственик на втория етаж, ищецът останал да живее в приземния при родителите им. Започнал да оправя етажа и се нанесъл в него, едва след като се оженил.

Ответницата и съпруга й извършили довършителни неща по етажа, който родителите й им отстъпили и създали нужните удобства и условия за живот за себе си и за двамата им сина, които се родили там. Децата растели, а с това и нуждите им, като ответницата и съпруга й установили, че жилището става все по-неудобно и тясно за живеене, тъй като етажът се състоял от две стаи с кухня – ниша. Ето защо взели решение да се включат в строежа на кооперация, находяща се в непосредствена близост до дома им. През 1980 г. кооперацията била завършена и те с децата се нанесли там в жилище, в което имали повече пространство. От семейното жилище на ул. „*-ви м.“ изнесли в новото само личните си вещи, а цялото обзавеждане и много други неща, оставили там, където се намирали и в момента.

4

С напредването на възрастта им родителите й започнали все повече да се нуждаят от помощ. При честото ходене на ответницата при тях те споделяли, че имат непрекъснати конфликти с брат й, че той ги тормози, че не спира да употребява алкохол, да им вдига скандали и да ги заплашва.

Ответницата не може да каже дали това му поведение провокирало у тях решението през 2005 г. да й прехвърлят собствеността върху етажа, който били предоставили на нея и семейството й. Спомняла си само, че те били изготвили документите и поискали да отидат при нотариус, за да й го подарят. Всичко това не се случило тайно и тихомълком, без уведомяването на брат й. Напротив, ответницата си спомняла как баща им и майка им ги събрали и им казали всеки от тях да си знае етажа – на ответницата първия, който официално й подарили, на брат й втория, който му дали още като ученик, а всичко останало – поравно, като разпределили стаите от приземния етаж, където продължавали да живеят – на брат й западните, на ответницата източните. Нещо повече – в присъствието и на двамата, на майка им и съпруга на ответницата, баща й опънал един сезал на самото дворно място от стената, между двете врати на постройки, находящи се в дъното на двора до стената на къщата и посочил коя част от кого да се ползва. На ищеца определили западната част, а на ответницата източната от двора, като разпределили и ползването на постройките, находящи се в североизточната част от двора /същите не били описани в иска за делба/. Баща им определил постройката с идентификатор *** да се ползва от ответницата, а тази с идентификатор *** да се ползва от брат й. От момента на извършването на това разпределение от баща им, освен, че нито един от тях двамата не възразил на волята му, но и до момента продължавал да се съобразява с нея. Така например ищецът спокойно си използвал и обработвал само западната половина от празното дворно място и постройката в тази част, която била гараж, а за ответницата останала източната половина с постройка, в която имало две отделни помещения, по повод на което ищецът иронично подхвърлял: „На вас дадоха две стаи, на мен само гараж“.

Баща им починал през ****г., като след това майка им се разболяла.

Независимо, че не живеела в къщата, грижите и средствата по нейното здраве поели ответницата и съпруга й, без никакво участие на брат й, като майка им продължила да се оплаква от него. Споделяла, че с агресивното си поведение той я плашел и тя живеела в страх за живота си. Ответницата поела грижите 5 за нея, като през последната година преди смъртта й те станали ежедневни.

Със съпруга си я водили по лекари и болници за лечение, като приели това за свой дълг и отговорност. След смъртта на майка й през ****г., ответницата взела решение в памет на родителите си и по повод отношението на брат й към тях, да няма никакви контакти с него.

Ответницата категорично възразява срещу направеното от ищеца твърдение в исковата молба, че при „подготовка на документи за съдебна делба с изненада“ установил, че първият жилищен етаж не е съсобствен имот между нея и него. На първо място, тази информация нямало как да се научи „случайно“, най-малкото, че имотният регистър, независимо наименованието си, не се водел по имоти, а поименно. Представеният от ищеца документ за собственост не бил изходящ от Агенцията по вписванията, където се „подготвяли“ документи, подписан като заверен препис от неизвестно лице, без да съдържа съответните заверки и датиране, поради което не носел никаква достоверна информация за датата на „узнаване“ от негова страна, предвид на изчисляването на срокове, с оглед преклудирането на определени права.

Твърди, че уведомяването на брат й за извършеното дарение на първи жилищен етаж, който той въвеждал като предмет в настоящото производство, се случило през 2005 г., вероятно седмица след изповядването на сделката, след като й бил предаден нотариалния акт. Това станало в присъствието на майка й, баща й, брат й, съпруга й и самата ответница. Точно тогава баща й, след като обявил, че първият етаж вече е неин, а вторият си е на брат й, им определил кой от тях какво да ползва от останалото им в съсобственост дворно място, разпределил ползването на постройките в него, както и общите части на сградата, в част от които те продължили да живеят с майка си.