Решение № 145 от 22.11.2023, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 139 гр. Габрово, 22.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря …….ЕЛКА СТАНЧЕВА …….. и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №129 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Директор на РДГ В. Търново, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против Решение №129 от 28.07.2023г. на Районен съд Габрово, постановено по АНД №446 по описа за 2023 година. С обжалваното Решение е отменено Наказателно постановление /НП/ №********** от 20.04.2023г. на Директор на РДГ Велико Търново, с което на Х.Х.Ц. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.

В касационната жалба се твърди, че в постановеното от въззивния съд Решение изложените доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по делото доказателства. В съдебния акт било посочено, че визирания в НП период на извършване на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда не ставало ясно дали подраста бил само увреден или увреждането е в значителна степен. Липсвали данни за изпълнителното деяние на нарушението, поради което не можело да се даде еднозначен отговор на въпроса на основание на коя от двете предвидени в чл. 257, ал. 1, т.1 от ЗГ Х.Ц. е санкциониран.

Жалбоподателят счита, че мотивите на съда били неправилни и необосновани, а решението необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Според жалбоподателя безспорно Х.Ц. като лесовъд имал качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Като такова лице, на което било издадено позволително за сеч №066761/05.05.2022г. за отдел ****, подотдел „и“, землище **********, община ********* той имал задължението да изпълнява задълженията си по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. В тази насока била и разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии съгласно която Ц. бил длъжен да следи за опазването от повреди на немаркирани дървета, подраста и младиняка при добив на дървесина, до момента на освидетелстване на сечището. Липсата на това дължимо поведение била довела да увреждане на подраста във въпросния подотдел, което било в резултат от бездействието на Х.Ц..

В жалбата се излагат подробни мотиви за това, че процесното нарушение било не само установено по предвидения в ЗАНН и ЗГ ред, но и доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В АУАН била допусната техническа грешка при посочване на номера на позволителното за сеч.

Коректно в НП бил посочен периода на извършване на нарушението- от датата на започване на сечта 09.05.2022г. до датата на откриване на нарушението 21.09.2022г, за което бил съставен констативен протокол от 28.09.2022г. В същия било посочено, че проверките били извършени в периода от 19.09.2022г.- 26.09.2022г. Тъй като при извоза на дървесината от сечището транспортните средства се движили не по извозните пътища, обозначени на технологичния план, а през цялата площ на сечището, подраста в него бил увреден. Превозните билети били издадени за транспорт на дървесината, но не и за нейното преместване от сечището до временния склад, при което бил увреден подраста. В тази връзка посочването на периода на издаване на превозните билети за превоз на дървесина нямал отношение към осъщественото деяние.

Извършеното нарушение според жалбоподателя било доказано по безспорен и несъмнен начин, като правилно било посочено и изпълнителното деяние.

Прави се искане за отмяна на обжалваното Решение и потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. В представено по делото Писмено становище, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната по жалбата страна, редовно призован не се явява. Представена е Молба от процесуален представител- адвокат, който развива доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно, споделя изводите на РС Габрово.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.

Последният не споделя правните изводи, довели до отмяна на НП.

На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП като неизпълнение на задължение за това да следи за опазване от повреди подраста в сечището в отдел ****, подотдел „и“ землище ************- държавна горска територия, за който има позволително за сеч №066761/05.05.2022г., като след проверка е установено че транспортните средства, с които е извозвана дървесината от сечището са се движили по цялата му площ, в резултат на което в голяма степен е повреден подрастът в него.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява периода на извършване на административното нарушение. Визирания в НП период на извършване на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда не ставало ясно дали подраста бил само увреден или увреждането е в значителна степен. Липсвали данни за изпълнителното деяние на нарушението, поради което не можело да се даде еднозначен отговор на въпроса на основание на коя от двете предвидени в чл.

257, ал. 1, т.1 от ЗГ Х.Ц. е санкциониран.

Фактологията в случая не е спорна – Х.Ц. е лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ и в това си качество е получил Позволително за сеч за процесния имот №0665761/05.05.2022г., която може да се проведе с начална дата 08.05.2022г. Посочването на погрешен номер на позволителното за сеч в АУАН очевидно е техническа грешка, тъй като сгрешена е само една цифра от посоченото Позволително. От събраните по делото доказателства се установява, че в имота е увреден подраста, което вероятно е станало поради движение на транспортните средства по целия терен, а не по извозните пътища. Освен това вероятна причина за увреждането е извличането на трупите от сечището. В случая без значение дали увреждането е значително- в голяма степен както и посочено в НП или не толкова. Законодателят е предвидил забрана за увреждане, без да квалифицира дали такова е значително или не.

Посоченото нарушение е осъществено след извършена проверка в периода 19.09.26.09.2022г., видно от представен като доказателство по делото доклад от 28.09.2023г. По този начин периодът на проверката обхваща и периода на извършване на сечта, посочено както в позволителното за сеч, така и в НП- от 08.05.2022г.- 21.09.2022г. Без значения в случая е факта, че докладът, в който са посочени както извършените проверки в описаните подотдели, така и установените нарушения при тези проверки. Правилно е определен периода на осъществяване на нарушението, тъй като за жалбоподателят задължението за спазване на разписаните правила в Наредба №1/30.01.2012г. по отношение на процесния подотдел е периода на провеждане на сечта в него, а именно 08.05.2022г.- 21.09.2022г.

Следователно, видно от събраните по делото писмени доказателства, допуснато е влачене по терена на отсечената дървесина до временния склад, но това следва да стане по одобрения с Технологичния план извозен път. В случая е констатиран такъв, но извличането на трупите е станало по целия терен, а вероятно по него са се движили и транспортните средства.

В този смисъл извода на районния съд за това, че не е доказано твърдяното нарушение не се споделя от настоящата касационна инстанция.

Отговорността на Х.Ц. е за неосъществен контрол - за това, че Х.Ц. не следи за опазване от повреди подраста в сечището в отдел *****, подотдел „и“ землище ***********- държавна горска територия, за който има позволително за сеч №066761/05.05.2022г., като след проверка е установено че транспортните средства, с които е извозвана дървесината от сечището са се движили по цялата му площ, в резултат на което в голяма степен е повреден подрастът в него. Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2017г., лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и младиняка.

Лесовъдът е следвало да установи, че е налице увреждане на подраста и да предприеме някакви мерки, вкл. и да подаде сигнал. Това е негова основна функция – да контролира сечта в самия имот, като следи за увреждане на подраста, а не само да изготвя и проверява документация.

По отношение на второто посочено от РС Габрово процесуално нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Изпълнителното деяние по посоченото административно нарушение е неосъществяване на контрол, т.е. чрез бездействие. Периодът на установеното неправомерно поведение, реализирано посредством бездействие, е правилно уточнен в АУАН и НП – от 08.05.2022г. до 21.09.2022г. Началната дата съвпада с началото на срока на Позволителното за сеч, издадено на името на Х.Ц., приложено по делото и неоспорено от страните.

Наличието на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя е било налице по време на целия посочен в НП период. Отговорността му се търси за периода от датата на издаване на Позволителното за сеч до датата на приключване на сечта, за който е издадено това позволително, което му дава право и го задължава да осъществява съответния контрол. Затова и проверяващите, както и АНО, не са се опитали да установят конкретна дата на извършване на нарушението. В този случай не е необходимо посочването че деянието е осъществено на неустановена дата, тъй като бездействието на санкционирания е продължило през целия посочен период.

Задължението му да следи за спазването на задълженията и забраните в чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/2012г. е било също за целия период.

Видно е, че в случая става въпрос за императивна норма, безусловно задължение като част от нормативно уредената процедура за провеждане на сеч.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че Х.Ц. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Същият е субект на предвидения административно наказателен състав, като нарушението което е извършил е безспорно установено и приемайки обратното РС Габрово е извършил неправилна преценка на цитираните гласни доказателства съпоставяйки ги с останалите такива и относимите правни норми, касаещи процесното нарушение. Не е налице допуснато процесуално нарушение в хода на проведеното административно наказателно производство. В този смисъл първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно Решение, което като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.