Определение № 2404 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2404 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, чрез пълномощник юрк. Д. И., против разпореждане, обективирано в Заповед № 6123 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 11374/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХI гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в частта, с която се претендира присъждане на договорна лихва, обезщетение за забава и част от претендираната главница, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката на задълженията на кредитополучателя Т. И. Г., ЕГН: **********, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2022 г., предсрочно изискуем поради неизпълнение на длъжника, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че уговорката за възнаградителна лихва в размер на 40,91 % противоречи на добрите нрави, по аргумент от установеното от трайната съдебна практика преди влизане в сила на чл. 19, ал. 4 от ЗПК правило, че при необезпечени потребителски кредити уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави. Това правило не следвало да се прилага при договори, сключени след влизане в сила на цитираната разпоредба, какъвто бил настоящият. Единствено следвало да се съблюдава въведеното ограничение на ГПР, което в случая не било нарушено. Застрахователните премии, заявлението относно които е отхвърлено, правилно били включени в задължението на 1 потребителя за главница по кредита, тъй като „Ти Би Ай Банк“ ЕАД го кредитирало до размера им като ги превело директно на застрахователя. Поради това и те не следвало да се разграничават от главницата в извлечението от счетоводните книги. Заповедният съд неправилно приел, че за тези суми заповед не следва да се издава, тъй като не произтичали от документа по чл. 417 от ГПК. Жалбоподателят изразява и несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва противоречало на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че при забава на длъжника заявителят има право и на договорна лихва върху просрочена главница.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за всички вземания на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за които е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК. Претендира разноски.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2022 г., сключен с кредитополучателя Т. И. Г..

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т.

2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 47,73 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Простото препращане към Приложение № 1 от ЗПК не съставлява изпълнение на това изискване, доколкото в същото са изброени общо допускания, приложими към различни уговорки в кредитните договори, много от които изобщо не се съдържат в процесния такъв. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

В случая не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Това поражда обосновано предположение, че претендираните вземания се основават на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Отделно от това, явно е, че не е посочен действителен размер на ГПР, нито са посочени допусканията, въз основа на които се изчислява той. Това води до противоречие на искането на заявителя със закона (чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по 2 кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, която след приспадане на направените погасявания е именно 819,74 лева, както е преценил и първоинстанционният съд.

Поради съвпадение на крайния извод на Пловдивския окръжен съд с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в обективирано в Заповед № 6123 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 11374/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХI гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3