Решение № 68 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501405 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 7 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 9 12/2021 г. на С Г С , I ГО, 9-ти състав ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ ,

АГРОТЕХНОЛОГИИ, ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА „ Н.ПУШКАРОВ „ ЕИК

000662160 е осъден да заплати на И. Б. С., Б. А. Д.,П. Х. С., Д. Й. С., К. Г. С. И А. А. М. на осн.чл.59 ЗЗД сума в общ размер на 4 560 лева, като от тази сума се следва сума от 3/9 на И. Б. С., 3 / 9 на П. Х. С. и Д. Й. С. общо, и по 1/9 Б. А.

Д., 1/9 К. Г. С. и 1/9 на А. А. М.., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез ползване без основание на недвижим имот с идентификатор ***, с адм.адрес: гр. София, район Люлин, *** с площ от 1264 кв.м., за периода от м.април 2016г. до м.април 2021г., в едно със законната лихва считано от 27.04.2021г./ датата на исковата молба / до окончателното изпащане на вземането , както и 366,07 лв. разноски за производството пред СГС , като искът за разликата до пълния предявен размер от 36 000 лв. е отхвърлен.

С решението производството по делото е прекратено в частта по отношение на исковете предявен от шестимата ищци срещу Министерство на земеделието и горите и Селскостопанска академия и в тази част решението , с характер на определение е влязло в сила.

Недоволен от така постановеното решение е останал ИНСТИТУТА ПО ПОЧВОЗНАНИЕ, АГРОТЕХНОЛОГИИ, ЗАЩИТА НА РЕШЕНИЯТА

1

„Н.Пушкаров“, който в законовия срок е подал въззивна жалба вх. № 7946 от 23.01.2024г.. С жалбата се излагат съображения, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, като не са били налице основания за осъждане на жалбоподателя да заплаща обезщетение. Излага съображения, че ползва четирите сгради в имота / две от тях само частично разположени в него / на валидно правно основание. Сочи, че същите са публична държавна собственост, като за същите е налице съответния акт № 08279 от 18.09.2013г..

Имотите са предоставени за ползване на института, но той не може да ги разруши, продаде или извърши каквито и да било действия на разпореждане със сградите в този имот, тъй като те са публична държавна собственост.

Оспорват и експертизата и това, че съдът се е позовал на нея, като е възприел изводите й. Намира, че неправилно е изготвена оценката за ползването на имота, като вещото лице е съобразявало цени за ползване на имоти, които се намират в жилищни райони на кв. Люлин – 1 и 2. В конкретния случай имота е неизползваем, обрасъл с диворастящи дървета, храсти и треви. Разположен е в периферен район на гр.София, в който не е изградена мрежата на комплексното обществено обслужване. Предвид на това намира за порочен начина на формиране на пазарния наем на имота от вещото лице, същия е завишен и не съответства на обективната фактическа обстановка. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Ответните страни чрез общия отговор, подаден от адв.В. оспорват въззивната жалба и намират същата за неоснователна. Намират, че експертизата правилно е направила изводите си, като е всеобхватна и аргументирана. Имота е ползван без основание от жалбоподателя, ответник по иска, тъй като собствеността на имота е възстановена на ищците . Бил е извършен и въвод във владение на ищщците в имота, но той е останал формален , като практически фактическата власт не е била предадена. В имота са налице четири постройки, като два от тях попадат само частично в него.

Постройките са актувани с АДС № 08279/18.09.2013г., представен по делото.

За сградите липсват строителни книжа, но същите са с режим на търпимост съгласно пар.127,ал.1, ПРЗ на ЗИДЗУТ. С правото на търпимост не се създава право на собственост. Търпимия строеж не е на този , който го е извършил, а на собственика на поземления имот. Незаконните строежи са изградени още преди възстановяване правото на собственост на имота , но след като реституционния ефект е настъпил през 2009г., същите по силата на приращението са станали собственост на собствениците на поземления имот, поради обстоятелството, че не е учредено право на строеж. Държавата е изгубила собствеността върху имота и съответно върху незаконно построените гаражни клетки. Същите по естеството си не могат да представляват обекти публична държавна собственост, независимо от начина на актуване и е създадена една правна привидност по отношение на същите.

Ответника няма право да държи постройките в имота на ответниците по въззивната жалба и за това дължи обезщетение.

Съдът, в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като 2 съобрази наведените доводи и събраните доказателства, намира следното:

Шестимата ищци, ответници по въззивната жалба са предявили иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД срещу Института по почвознание, агротехнологии, и защита на растенията Н. Пушкаров, Селскостопанската академия и Министерство на земеделието, храните и горите. Спрямо последните двама ответници производството пред първата инстанция е прекратено. Твърдят, че са собственици по силата на наследствено правоприемство и реституция на имот намиращ се на територията на института, представляващ нива попадащ в границите на урбанизираната територия с плащ от 1 264 дка, в г.София, землище на бивше село Обеля, местност Язо. Имота им е възстановен с Решение № 039 от 05.01.2009г. по заявление № 39 от 24.10.1991 на ОСЗ Нови Искър, в качеството на наследници на Б. С. Н.. Решението на ОСЗ е постановено въз основа на решение на СРС от 21.08.2007г. и Решение на АССГ от 18.01.2008г., трети касационен състав. Имота е нанесен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.София, като ПИ с идентификатор ***, с адм.адрес ***.

Възстановения им имот е деактуван и отписан от актовите книги на осн.чл.78,ал.3 от ЗДС въз основа на Заповед № РД -02-14-1140 от 06.11.2018г. на Министъра на РРБ. С протокол № 039 от 02.04.2019г. спрямо тях е извършен въвод във владение в този процесен имот. В имота има посочени три сгради, нанесени в кадастралната карта, с обща площ от 120 кв.м.Твърди се, че института ползва сградите , като ги отдават под наем, ползването е без правно основание и следва да им заплатят следващото им се обезщетение. Същото следва да възлиза на спестения пазарен наем, който биха плащали за ползването на процесния имот , върху който са изградени сградите. Позовават се на Решение № 88 от 28.08.2017г., по т.д.№ 834 от 2016г. на ВКС, 2ро т.о..

Въпреки исканията им до ответниците за премахване на сградите от имота , за да може да се ползва пълноценно, това не е сторено и до настоящия момент.

Претендират по 600 лв. месечно за пет години назад или общо 36 000 лв.. и по 600 лева месечно след завеждане на иска до реалното прекратяване на този спор. С допълнителна молба от 30.12.21г. исковите претенции са уточнени съобразно съсобствените дялове на всеки ищец или И. С. претендира 12 000лв., при 3/9 ид.части от имота, П. и Д. С. претендират също общо 12 000 лв., при общ дял от имота от 3/ 9 ид.части, К. С., А. М. и Б. Д. претендират по 4 000 лв. обезщетение всяка предвид притежавани от всяка по 1/9 ид.части от имота. В о.с.з. от 06.04.23г. ищците са уточнили, че не претендират обезщетение след завеждане на исковата молба, а претендират законната лихва върху обезщетението.

С постановеното по делото съдебно решение СГС е приел, че ищците са собственици на процесния имот при твърдените квоти на съсобственост.

Приел е, че ответника ИПАЗР ползва имота, но е конкретизирал, че ползването е обхванало само намиращите се в имота сгради. Кредитирал е приетата по делото СТЕ, от която се е установило, че незастроената свободна площ в размер на 1 105.45 кв.м. може да се ползва самостоятелно. Предвид на 3 това е приел, че обезщетението следва да обхваща само площта от имота, който е застроен т.е. зает от сградите и с обща квадратура 158.55 кв.м., с включени прилежащите площи за ползване. Предвид на това е присъдил обезщетение в общ размер на 4 560 лева, в едно със законната лихва, от датата на исковата молба. Присъдени са и разноските за производството. Отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен размер.

Решението е влязло в сила в прекратителната си част, както и в отхвърлителната си част за разликата над сумата от 4560 лв. до пълния претендиран размер от 36 000 лв..

Повдигнатия пред въззивната инстанция спор касае дължимостта и размера на обезщетение по чл.59 ЗЗД, което въззивния жалбоподател ИПАЗР следва да заплати на ищците по иска и ответници по въззивната жалба за ползването на четири сгради, находящи се в техния недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ.

Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията Никола Пушкаров е самостоятелно юридическо лице в структурата на Селскостопанската академия, видно от правилниците им представени по делото / чл.36 и пар.37 към ПМС 408 от 2021г. от УПСА в сила от 1.08.2018г. и чл.1 от Правилника за устройството и дейността на института/.

Физическите лица, ищци пред първата инстанция се легитимират като собственици на възстановена в стари реални граници нива от 1 265 дка, четвърта категория,м.Язо, землище на село Обеля съгласно Решение № 039 от 05.01.2009г. на ОСЗ Нови Искър/ издадено въз основа на решения на СРС и АССГ посочени по долу / и въз основа покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 17.12.2003 г.. Имота е нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени през 2010г., като поземлен имот с идентификатор *** и със собственици Д. С., П. С., И. С., К. С., Л.

Д., А. М., видно от приложената към исковата молба скица № 15 – 27039 – 17.01.18г. Видно от скицата в този имот падат и две отразени в кадастъра сгради с № 1 и № 2 и части от сгради № 29 и № 26. Не се спори относно притежаваните идеални части от имота в съсобственост от ищците, както са посочени в молбата уточнение от 30.12.2021г., като същите са установяват и въз основа на представените удостоверения за наследници и акт за граждански брак на П. и Д. С., приети като доказателства пред първата инстанция.

Съгласно представени по делото няколко копия на АДС № 08279 от 18.09.2013 г., като съдът съобразява заверения за верността с оригинала / стр.181 до 188/, който е и най-актуален с попълнени отбелязвания, относно отписваните части от имота, се установява, че имота е актуван като публична държавна собственост, като част от по-голям поземлен имот № *** с площ от 21 287 кв..м.. и 36 изградени сгради в този имот, с отделни посочени в акта идентификатори. Видно от графа 10 на АДС този имот е представен за управление на института, въззивен жалбоподател от 1953 г. . Видно от извършеното отбелязване на страница последна от акта за част от имота на 4 ищците в размер на 734 кв. / от общо 1 264 кв.м. възстановени/ е извършено отписване на 18.12.2018г., въз основа на Заповед № РД -02-14-1140 от 06.11.2018г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Следва да се приеме, че не е налице отписване за целия възстановен имот по ЗСПЗЗ или за частта от 530 кв.м.. Към акта няма приложена скица, не е представена и заповедта на МРРБ. Няма отписване и досежно сградите попадащи във възстановения имот целия с площ от 1 264 кв.м.. За сградите се излага становище, че са с отпаднала необходимост и започнало производство за преобразуването им в имоти частна държавна собственост, съгласно писмо № 94 -1647 от 18.08.2021г. на МЗХ/ стр.162-164 на първоинстанционното производство / и писмо

№ 08-179 от 10.11.2021г. / стр.22-23 от първоинстанционното производство/ на МРРБ

. Следва извод, че неотписаната част от този имот ,по акта за държавна собственост е тази, в която попадат и процесните сгради в границите на целия възстановен ПИ.

Независимо от представения акт за държавна собственост, за сградите в рамките на настоящото производство не са ангажирани доказателства да са изградени съобразно строителни книжа. Сградите са определени като търпими строежи в отговор на СО – район Люлин от 19.03.2021 г. до страните по спора и според общината не подлежат на премахване.