Определение № 1087 от 10.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1087 гр. Шумен, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500433 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№2929/19.06.2025г. подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Т. против разпореждане №626/6.06.2025г. по ч.гр.д.№386/2025г. по описа на ВПРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....” 29, ет. 3, п.к 1527, представлявано от Я.Б.Я. Управител, представляван по пълномощие от Н.А.Т. юрисконсулт, адрес: гр. София, ул. „....“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, тел. *** срещу длъжникът Ф. К. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. “....“ № 104 ЗА СУМАТА от 800.00 лева(осемстотин лева ), представляваща главница, ДОГОВОРНА ЛИХВА в размер на 95.30 лева (деветдесет и пет лева и тридесет стотинки) от 31.12.2023 г. до 30.06.2024 г., СУМАТА от 607.57 лева (шестстотин и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ГАРАНЦИОННА СДЕЛКА, РАЗХОДИ И ТАКСИ ЗА

ИЗВЪНСЪДЕБНО СЪБИРАНЕ в размер на 30 лв. (тридесет лева), МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на 146.48 лева (сто четиридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) от 01.07.2024 г. до 27.05.2025 г., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 233.53 лева (двеста тридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем № 4981856 от 15.12.23 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и Ф. К. И. – кредитополучател, Договор за предоставяне на гаранция № 4981856 от 15.12.23 г. сключен между „Файненшъл България“ЕООД-гарант и Ф.

К. И.[1]потребител, което е прехвърлено от „Файненшъл България“ЕООД/цедент/ на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД/цесионер/ с Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение №1 1 към него от 04.12.2024 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения.

Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за сумите претендирани със заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д.№386/2025г. по описа на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, против Ф. К. И. , за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 4981856 от 15.12.23 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и Ф. К. И. – кредитополучател и договор за предоставяне на гаранция № 4981856 от 15.12.23 г. сключен между „Файненшъл България“ЕООД-гарант и Ф. К. И. [1]потребител. В заявлението е посочено, че на 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение 01 към него от 4.12.2024г. между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД/ вземането спрямо длъжника, считано от 25.11.2022г.изцяло с всички привилегии ,обезпечения и принадлежности.

Уведомление за цесията било изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД с писмо с обратна разписка до длъжника на 5.12.2024г. Паричното вземане е за следни суми: 800 главница; 95.30лв. договорна лихва за периода от 31.12.2023г. до 30.06.2024г., 146.48лв. мораторна лихва за периода от 1.07.2024г. до 27.05.2025г., 604.57лв. възнаграждение по гаранционна сдека ,30лв. разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 3.06.2025г., както и разноски по заповедното производство. В заявлението е посочено, че поради неизпълнение на задължението по договора за паричен заем от кредитополучателя, същото било изпълнено от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънд“ АД . След погасяване на задължението за гаранта било възникнало правото на регресен иск срещу длъжника , чието задължение било изпълнило, поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД /като цесионер/ възниквал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

Съдът съобрази, че подаденото заявление се основава на договор за паричен заем №4981856 от 15.12.23 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и длъжника, съгласно който на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 800.00 лв. със срок за издължаване 28 седмици на 14 броя вноски в размер на всяка 63.95 лв. с посочени конкретни дати на всяка 2 вноска с фиксиран годишен лихвен процент на заема 40.00 % и ГПР 47.17 %. Общата сума дължима по заема е в размер на 895.30 лв. /главница и възнаградителна лихва/. По делото е приложен и договор за предоставяне на гаранция №4981856 от 15.12.23 г. между

„Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на поръчител и длъжникът, в качеството на потребител, по силата на който гаранта отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънд“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора. Съгласно чл. 3 от този договор, потребителят дължи възнаграждение в размер на 616.70лв. платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 44.05лв. дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем и „Изи Асет Мениджмънд“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съдът намира, че сключеният първоначален договор за потребителски кредит, съдържа неравноправна клауза, относно посоченото в чл. 4 от него, условие за сключването му, а именно задължението на длъжника да представи до 3 дни, считано от датата на сключването му на избрано от него обезпечение: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя и с посочени условия за нея и 3/ да сключи договор с одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Така посоченото в договора за кредит условие, поставя изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в 3 противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Клаузата по чл 4 от договора за заем е именно такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител. Съгласно посоченото в договора за предоставяне на гаранция, сумата по чл. 3 от него, в размер на 616.70лв. се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47.17 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 4 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е налице и задължение за потребителя по договора за гаранция ,което е включено в погасителния план и по него той дължи още сумата от 616.70лв. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.