Решение № 10078 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10078 гр. ****, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110162399 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ****, с която са предявени срещу Е. Г. К., Н. И. Б. и И. И. Б. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- ответникът Е. Г. К. да заплати на ищеца **** сумата от 1277,80 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от 12,51 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 210,87 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г;

- ответникът Н. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 638,90 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от 6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г;

- ответникът И. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 638,90 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от 6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 1

12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г.

Ищецът **** твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват предявените искове.

Ответникът Н. Б. счита, че сумите са неправилно отчетени, както и че не налице договорни отношения между него и ищеца. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Ответницата И. Б. оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми ицправи възражение за погасяване на задълженията по давност.

Ответникът Е. Г. К., чрез назначения й особен представител оспорва предявения иск.

Счита, че сумите се основават на неверни данни и прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице-помагач „** е взело становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на погасителната давност.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е 2 сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например открИ.не на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се от приетите по делото писмени доказателства, че съгласно съдебна спогодба по предявен иск за делба, одобрена с протоколно определение от 01.07.1992г. по гр.д. № 542/1988г. на Втори районен съд - ****, в дял и изключителна собственост на **** е поставен следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. ****, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер 125980. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че **** е починала през 1995г. и е оставила за наследници по закон своите низходящи – дъщери ответницата Е. Г. К. и *** Г. Б., които са я наследили при равни квоти от по 1/2 ид.ч. От съдържащото се извънсъдебно признание, обективирано в подадена искова молба за делба на процесния имот от Н. И. Б., по която е образувано гр.д.

№ 23778/2018г. по описа на СРС, се установява, че посоченият ответник е наследник по закон на *** Г. Б., починала на ***г. На съда е служебно известно, че по горепосоченото гражданско дело е постановено на 11.01.2021г. решение, с което е допусната делба на имота между ответниците Е. Г. К., Н. И. Б. и И. И. Б., последните двама наследници на *** Г. Б., при квоти 1/2 ид.ч. за Е. Г. К. и по 1/4 ид.ч. за Н. И. Б. и И. И. Б., като решението е влязло в сила. При така събраните доказателства съдът намира, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. тримата ответници в качеството им на съсобственици на процесния имот се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.

150 ЗЕ), като всеки от тях отговаря съобразно квотата си в съсобствеността. Не са налице събрани доказателства, водещи до извод, че някой от ответниците е ползвал имота самостоятелно за процесния период, като е заявил воля да сключил договор с топлопреносното предприятие, поради което са неоснователни възраженията на ответниците Н. И. Б. и И. И. Б., че не са били обвързани с договорна връзка с ищеца.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от **** на потребители за битови нужди в гр. ****, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от „**, избрана на ОС на ЕС от 18.06.2015г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар че за периода проверката е извършена след законоустановения срок, резултатът от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо 3 измерване (СТИ). С оглед изложеното са неоснователни възраженията на ответниците срещу верността на извършваните измервания.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците е начислявана ТЕ за отопление на имот за 2 броя радиатори без ИРРО, за които е начислявана служебна ТЕ по по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, в съответствие с разпоредбите новоприетата Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. като е налице „добавена енергия“, прибавена към ТЕ за сградна инсталация, което е съответствие с нормативните предвиждания, в случаите в които изчисленото количество топлинна енергия, отделено от дадено отоплително тяло, ако работи непрекъснато при температурния режим на АС, е поголямо от максимално възможното. Причината за начисляване на такава е енергия е неточната прогноза за ТЕ за БГВ или на отделената ТЕ от сградната инсталация. Посочената „добавена енергия“ е прибавена към ТЕ, отделена от сградната инсталация, което е в съответствие с нормативните правила. Начислявана е ТЕ за БГВ служебно на „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 2 бр. потребители съобразно представен от домоуправителя списък с броя на живущите по апартаменти от 12.04.2016г. поради липса на водомер, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. За процесния период не е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите, тъй като в имота няма радиатори с ИРРО и водомер, които да се отчитат. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2555,57 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за получаване.