Решение № 12 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503508 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 263661/04.06.2021г. по гр.д. № 13998/2018г. по описа на СГС, ГО, 13 състав е уважен частично субективно съединен иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, като „Диагностично-консултативен център „Света София“ ЕООД и д-р М. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят в полза на М. В. И. сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие хирургическа операция, извършена на 02.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 17 500 лв. до претендираните 50 000 лв., а искът за имуществени вреди в размер на 3500 лв. изцяло, като неоснователни.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани въззивни жалби от всички страни.

Жалбоподателката-ищец М. В. И. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи предявените искове изцяло. Изтъква факта, че някои от своевременно направените, относими и допустими доказателствени искания на ищцата били отхвърлени без мотиви, поради което и исковете били частично отхвърлени като недоказани по размер. Така неправилно било отхвърлено искането за изслушване на Съдебнопсихиатрична експертиза, макар в исковата молба да били изложени твърдения за промени в психическото й състояние. Съдът не приел 6 броя снимки на лицето, въпреки че същите 1 били необходими за опровергаване твърдения на ответника, а външният вид на ищцата е основен спорен въпрос, свързан с доказване на претърпените вреди. Неправилно не били допуснати и двама допълнителни свидетели за установяване претърпените вреди, като единият щял да установява изявления на д-р М., което се налагало, тъй като медицинската помощ не била надлежно документирана. Съдът в нарушение на процесуалните правила отменил първоначално свое определение за допускане на допълнителна СМЕ, поискана със становище от 05.02.2020 г. под предлог, че ищцата възпрепятствала работата на съда, въпреки че тя дори предварително е внесла определения депозит. Първоинстанционният съд неправилно отхвърлил предявения иск за имуществени вреди, въпреки че изобщо не указал в доклада си необходимостта от неговото доказване и че такова доказване не е проведено, а от друга страна едностранчиво тълкувал някои от писмените доказателства, а други игнорирал.

На следващо място сочи, че СГС необосновано приел, че противоправното поведение на д-р М. се изразява само в липса на постоянно следоперативно наблюдение. По делото се установява, че повече от три години след операцията под очите на ищцата има видими цикатрикси по долния орбитален ръб на места с придърпвания от сраствания с подлежащата тъкан, дължащи се на неправилния подход и некомпетентните действия на ответницата М..

На следващо място се изтъква обстоятелството, че към датата на процесната операция д-р М. е упражнявала лекарска професия в нарушение на нормативните изисквания. Излагат се доводи и за липса на информирано съгласие на ищцата в нарушение на чл.88 ЗЗ, отговарящо на изискванията на чл.89 ЗЗ. Съдът неправилно приел, че медицинската документация е съставена законосъобразно. Въобще не било обсъдено обстоятелството, свързано с каквито и да е следоперативни грижи за ищцата. Напълно произволно и некореспондиращо с доказателствата по делото е прието и съпричиняване в размер на 30 %, поради тютюнопушене. Изобщо не било доказана връзка между тютюнопушенето и работата на ищцата и нейния външен вид. Излагат се доводи за несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят-ответник „Диагностично-център „Света София“ ЕООД оспорва решението на СГС в осъдителната част. Поддържа, че решението в тази част противоречи на материалния закон и доказателствата по делото. Изводът на съда за липса на постоянно следоперативно наблюдение над ищцата противоречал на събраните по делото доказаталества - установявало се, че ищцата е пролежала в болницата в част от постоперативния период и не е имала оплаквания до сваляне на конците. Намира за доказано пълно и главно, че ищцата не е спазвала дадените й препоръки за масажи, ползване на медикаменти и спиране на тютюнопушенето. Ищцата се оплакала едва в началото на следващата година, поради което напълно необоснован бил извода на СГС, че състоянието на ищцата се дължи на липсата на наблюдение в периода до сваляне на конците.

Изслушаното вещо лице установило, че причината за състоянието на ищцата е нейното собствено поведение след операцията. Тя не била доказала и вреди в причинна връзка с противоправно поведение на втория ответник. Ищцата била подробно информирана за вида и естеството на предвижданата операция и тя сама я пожелала. Същата била извършена при 2 стриктно спазване на всички правила, а веднага след нея ищцата била изключително доволна от резултата. Последиците били в резултат на поведението на ищцата, а в същото време били в рамките на оправдания хирургичен риск. Причинната връзка между усложненията при ищцата и операцията се прекъсвала и от последващата операция в Турция. Сочи се още, че няма никаква причинна връзка между липсата на регистрация на д-р М. и претендираните вреди. Излагат се и доводи за прекомерност на присъденото обезщетение.

Жалбоподателят-ответник д-р М. М. оспорва решението в осъдителната част и моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Първоинстанционното решение било неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Не ставало ясно даи съдът намира, че липсата на следоперативни грижи от д-р М. или пък самото бездействие на ищцата, която била демотивирана, изгубила доверие в д-р М., съдът намира да е причинна връзка с крайния резултат. Освен това в исковата молба не се претендирали вреди от следоперативно бездействие, поради което като присъдил такива, съдът излязъл свръхпетитум. На следващо място се поддържа, че д-р М. не е била длъжна според медицинския стандарт лично да осъществява следоперативно наблюдение. Този стандарт бил изпълнен като ищцата била оставена за постоперативно наблюдение в болницата, а при изписването й й били дадени необходимите препоръки и указания, както и и било указано кога да се яви за сваляне на конците. Не се установявала и никаква причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на д-р М. до сваляне на конците и претендираните вреди, а приетата за налична такава от съда била нелогична. Първоинстанционното решение противоречало на събраните писмени, гласни доказателства и СМЕ. Намира приетият от съда процент на съпричиняване за занижен, като правилният такъв намира на 80%. Сочи още, че ищцата е била информирана, че не може да й се гарантира удовлетворение от резултата от хирургичната интервенция. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като постановено по непредявен иск или същото да бъде отменено като неправилно, а исковете отхвърлени.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.52 вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.

Ищцата М. В. И. твърди, че на 02.12.2017г. е постъпила в ДКЦ „Света София“ за извършване на операция за коригиране на оточни торбички под очите, т.нар.

„блефаропластика на долни клепачи“, за което е заплатила сумата от 3500 лв. за операцията „на ръка“, без да й бъде издаден финансов документ за извършеното заплащане. Операцията е извършена от д-р М. Г. М., която има сключен граждански договор с ДКЦ-то. Въпреки уверенията, че всичко е протекло добре и операцията е сполучлива, вместо подобрение, състоянието й с времето се влошавало, въпреки че спазвала стриктно дадените й предписания. Наложило се да използва тежък грим, за да прикрива видимите цикатрикси и 3 загрозявания по лицето й. След консултации с различни лекари, осъзнала, че нанесените й щети по лицето са непоправими, тъй като е премахнато голямо количество мастна тъкан, която не може да се възстанови. Твърди, че при диагностицирането и лечението й от страна на доктор М. са извършени ред противоправни деяния, а именно: лекарката не е уведомила ищцата, че не притежава необходимата квалификация, не е разяснила необходимите за вземане на решението за провеждане на интервенцията обстоятелства, не е съставила оперативен протокол нито и предоперативна епикриза, не е положила постоперативни грижи, премахването на конците е извършено от специализант. Това са нарушения на чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 183, ал. 1 и 3 и чл. 87, ал. 1 във вр.чл. 89, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, както и на Медицински стандарт по очни болести, утвърден с Наредба № 23/2004 г. по- конкретно: т. 3.3.1.5.4. по отношение на клиничен преглед за оценка на оперативния риск - КПООР; -т. 3.3.1.5.8 по отношение на предоперативната епикриза; -т. 3.3.1.5.9.3.5 по отношение на оперативния протокол; -т. 3.3.1.5.9.3.6 по отношение на следоперативния период и задължението на оператора за осъществяване на наблюдение на пациента. В следствие на тези неправомерни действия ищцата търпи не само физически страдания и болки, но и тежки психически травми, тъй като постоянно се налага да прикрива белезите с грим и големи очила притеснявайки се, че хората я гледат втренчено постоянно заради големите дефекти. Това довело до изпадането й в депресия, не може да спи, да се съсредоточи върху работата си и да мисли за нищо друго. Отделно има сълзене и от двете очи, както и стесняване на зрителното поле. Претендира ответниците да й заплатят солидарно сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които търпи следствие неправомерни действия на д-р М. Г. М. работеща по граждански договор при ответното дружество, както и имуществени такива в размер на 3500 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането 02.12.2017г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ДКЦ „СВЕТА СОФИЯ“ ЕООД оспорва иска по основание и по размер.

Възразява, че операцията е пожелана от пациента като начин на лечение с ясното съзнание за особеностите й, рисковете и възможните последици. При лечението са спазени изискванията на действащото законодателство и не е извършено противоправно деяние.

Резултата от операцията, от който ищцата се оплаква, се дължи изцяло на липсата на следоперативна дисциплина от нейна страна по извършване на масажи и „гимнастика“ на клепачите и мазането им с предписаните медикаменти, както и продължаващото тютюнопушене. Релевира евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради изложеното по-горе.

Ответникът М. Г. М. оспорва иска както по основание, така и по размер. Твърди, че при започване на лечението на ищцата са били разяснени евентуалните рискове, предвид това, че става въпрос за хирургическа интервенция в една деликатна част, което изисква много последователно и дисциплинирано следоперативно поведение на пациента за един сравнително дълъг период от време. Твърди, че притежава образованието и необходимата квалификация да извърши въпросната операция „блефаропластика на долни клепачи" и при 4 операцията са спазени изискванията на Наредба № 36 от 6.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт "Очни болести" и НАРЕДБА № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично- възстановителна и естетична хирургия" доколкото към този момент вече е имала придобита специалност „Очни болести“, респ.„Офталмология“ и следдипломна квалификация „Окулопластика“ подспециалност за хирургия на клепачи, орбита и слъзни пътища.

От фактическа страна се установява безспорно, че на 02.12.2017г. М. В. И. е постъпила в ДКЦ „Света София“ за извършване на операция за коригиране на оточни торбички под очите, т.нар. „блефаропластика на долни клепачи“, извършена от д-р М. Г. М.. Между ДКЦ „СВЕТА СОФИЯ“ ЕООД и д-р М. Г. М. е сключен граждански договор на 10.01.2013г., по силата на който последната като лекар е поела задължението да извършва за сметка на дружеството при поискване медицинско обслужване по специалността офтамолог-хирург.