Решение № 7246 от 21.11.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9740/2017
- Вид
- Решение № 7246
- Подписан
- 21.11.2018
- В сила
- 21.12.2018
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226 · Кодекс за застраховането
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 21.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9740 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.М.Ш. срещу З. „А.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 21.10.2014 г. около 16,55 часа в гр. София, при пътуване с автобус на градски транспорт, движещ се по линия № 83, марка „Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, автобусът се движи по бул. „Сливница“ в посока ул. „Кукуш“, като на кръстовището с ул.
„Мелник“, при непредпазливо нарушение на правилата за движение причинява на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявото бедро.
Поддържа се, че причина за произшествието е рязкото спиране от страна на водача на автобуса. Образувано е ДП №
11527/2014 г. по описа на РТП-ОДП-СДП, пр.пр. № 48396/2014 г. по описа на СРП, производството по което е прекратено с постановление от 22.04.2015 г. Твърди се, че към момента на ПТП за управляваното от Й.К.Б. МПС е имало застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с полица № 11114000015952, валидна до 31.12.2014 г. Поддържа се, че получената фрактура обездвижила ищцата за дълъг период от време, съпътствана с физическа болка и изключително сериозно неудобство. Твърди се, че ищцата преживяла и психически страдания, изразяващи се в страх от превозване с каквото и да е МПС, както и мъка, че не може да се предвижва свободно и да ходи самостоятелно, което променило живота й за месеци, включително продължава и до настоящия момент.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 25 100 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 1 578,99 лв.-имуществени вреди, като претендираните вреди са резултат и се намират в пряка причинно следствена връзка с ПТП реализирано на 21.10.2014 г. в гр. София, виновно причинено от водача управлявал автобус на градски транспорт, движещ се по линия № 83, марка „Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД със застрахователна полица № 11114000015952, валидна до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.10.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Евтимов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото.
Счита искът за процесуално допустим, но неоснователен. Твърди се, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, които ищецът твърди да търпи.
Не оспорва и потвърждава, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 11114000015952, сключен между З. „А.“ и собственика на автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, валидна към 21.10.2014 г.
Оспорва да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие, оспорва материално-правната легитимация на ищцата с твърдението, че същата няма качеството на пострадал. Поддържа се липса на доказателства. Оспорва механизъм на ПТП и наличието на пряка причинно следствена връзка. Евентуално твърди, че водачът на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. В условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата не е предприела необходимите мерки за безопасното й пътуване в средствата за масов транспорт. Същата не е пътувала на предназначението за целта седалки на превозното средство, нито се държала за предназначените за правостоящите пътници средства.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответника.
В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло по съображения изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции, евентуално да намали претендирания размер.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че адвокатският хонорар надвишава установения в Наредбата за адвокатските възнаграждения размер.
Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С констативен протокол № К1098 от 21.10.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 21.10.2014 г., албум и скица към него, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 11527/2014 г. по описа на РТП-ОДП-СДП, пр.пр. № 48396/2014 г. на СРП, както и от не оспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 21.10.2016 г. около 16,55 часа ищцата пътувала в автобус на масовия градски транспорт в гр.София-автобус марка
„Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, управляван от Й.К.Б. *** в посока от ул.
„Габрово“ към ул. „Кукуш“. Преди кръстовището с ул. „Мелник“ автобусът спрял на червен сигнал на светофара. В салона на автобуса в близост до третата врата, права и държейки се за металната тръба при вратата в очакване да слезе на следващата спирка се намирала ищцата. При подаден зелен сигнал на светофара, водачът на автобуса потегля и възприема идващата от лявата му страна в същата посока линейка с включени звуков и светлинен сигнал. Същата, изпреварвайки колона от автомобили и автобуса като трета кола пред светофара, на кръстовището извършва маневра завой на дясно пред автобуса. Водачът на автобуса е потеглил от спряло положение пред светофара като трета кола на чакащите в колона МПС и с ускоряване достига скорост около 7-8 км/ч и възприемайки маневрата на линейката за завой на кръстовището на дясно, З.ейства спирачната уредба за екстрено спиране и избягване на сблъсък с нея. Рязкото намаляване на скоростта предизвиква инерционно залитане на правостоящите пътници и на ищцата включително напред по посока на движението на автобуса, при което ищцата изпуска вертикалната тръба за която се държи и пада на пода.
Вследствие на падането ищцата е получила фрактура пер-субтрохантерина феморис син, т.е. счупване на лява бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Между страните е прието за безспорно, че към датата на произшествието е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 11114000015952, сключен между З. „А.“ и собственика на автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, валидна към 21.10.2014 г.
От заключението на САТЕ се установява, че причина за падането на ищцата е предприетото рязко спиране на автобуса при създалата се пътна ситуация-навлизане на линейка с включени звуков и светлинен сигнали в траекторията му на движение и неизбежен сблъсък с нея. От разпита на вещото лице Г. в проведеното открито съдебно заседание става ясно, че водачът на автобуса е видял линейката и е могъл да не потегли, при което положение би избегнал рязкото спиране.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че НЗОК не поема заплащането на остеосинтетични материали, помощни средства като патерици, проходилки, ортези и извънболничното медикаментозно лечение, поради което всички разходи от приложените фактури са били извършени от ищцата и са били необходими за лечението й.
От представената по делото епикриза от 21.10.2014 г. се установява, че ищцата е провела болнично лечение в периода от 21.10.2014 г. до 28.10.2014 г., през който период е извършена операция - репозиция на фрактурата на лява бедрена кост чрез поставяне на остеосинтеза с проксимални и дистални винтове, закупени от ищцата на обща стойност 1 578,99 лв., което се установява с приетите по делото фактура № ********** от 22.10.2014 г. и фискален бон към нея от същата дата.
В периода от 29.10.2014 г. до
05.11.2014 г. ищцата е провела рехабилитационно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“.
От разпита на вещото лице д-р К. в съдебно заседание се установява, че счупването, каквото е получила ищцата зараства за период между 60-75 дни, при положение че е оперирана и поставен пирон, както е станало при ищцата. Всяка една фрактура, в областта на по-големите стави в човешкия организъм впоследствие причинява т.нар. посттравматичен артрит, което се проявява при промяна на времето или по-голямо физическо натоварване, което би могло да се копира с физиотерапия, противовъзпалителни и аналгетични медикаменти и това остава за цял живот.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В.Д.К., която установява, че се засякла с ищцата в автобуса, в който станал инцидента. Свидетелката установява, че преди моста на „Захарна фабрика“ светофарът светел червено и автобусът спрял. Когато светнало зелено той тръгнал, но в един момент започнал да прави някакви маневри и изведнъж спрял. Свидетелката видяла ищцата да пада. Хора от автобуса й помогнали, свалили я от автобуса и я качили в една линейка, с която била откарана в „Пирогов“. В „Пирогов“ направили операция на тазобедрената става и седем месеца ищцата била на легло, неподвижна. Ищцата много трудно проходила, защото има рани по краката и изпитвала страхотни болки.
Не можела да си стои на краката, била в инвалидна количка. Раните по краката на ищцата са вследствие някакво заболяване, което допълнително натоварва краката й.
След седемте месеца ищцата била на количка около 2-3 месеца. След инвалидната количка използвала патерици. Дори в момента все още ги използва, защото има рани по краката, които й причиняват болка. В ежедневието предимно помагал зет й, а свидетелката и една нейна племенница й помагали за къпане, преобличане.
Емоционално, произшествието се отразило много зле на ищцата. Често й се плачело, защото изпитвала неудобство от това, че зет й я обслужва. Сега трудно се качва и трудно слиза от превозно средство. Често се оплаква и от болки. Психически се травмира и всяко едно поклащане в превозно средство предизвика ужас в нея. В момента се движи непрекъснато с бастун.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4a7010a-4c11-455f-a82c-9678ddf72394