Решение № 57 от 16.02.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разлог, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Гр. дело №

20211240100777 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по ИМ на ЕС на сектор вх.”Е” в сграда на Г.х.Б.(предходно име: Ф.к.С.) с адм. адрес: г.Б., у.„Г."№5, с подадено уведомление с вх.№94-176280/12.12.2017 г., съгласно удостоверение изх. №94-17-6280/15.12.2017 г., издадено от О.Б., представлявана от Е.В.П. - Управител, чрез адв. Б.П.Б. - АК-К., против С.Б., гражданин на Г., родена на *, в Н.Й., адрес: И., А.П.№12, М., адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, а.Е24, и Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в М., Г., адрес: И., А.П.№12, М., адрес в Р.Б.: г.Б., у.

„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, а.Е24.

Твърди се в ИМ, че на 15.08.2008 г. ответниците С.Б. и Т.Ш. са придобили собствеността върху Ап. Е24, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №31, том VI, рег.№4903, дело №974/15.08.2008 г. по описа на нотариус С.В., рег.№489 на НК, вписан в СВп-Р., с вх. рег. №6551/15.08.2008 г., акт 133, том XXVIII.

Сочи се, че имотът се намира в трисекционна жил. сграда с РЗП от 8239,44 кв.м., находяща се в УПИ 1-2879, 2880, 2915, 2914, в кв.139 по плана на г.Б., целият с площ от 2480 кв.м., при съседи: от три страни улици и УПИ У-2879, 2880, 2915, 2914, и който апартамент представлява: Ап. №Е24, със застроена площ 34,48 кв.м., състоящ се от антре, всекидневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, находящ се на трети жил. етаж, разположен на кота + 3,77м., при съседи: на изток - двор, на запад - коридор, на север - ап.Е23 и на юг ап.Е26, както и 10,13 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и същите проценти ид. ч. от правото на строеж върху гореописаното място, а съгласно кадастрална схема - справка по кадастралната карта представляваш: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 34,48 кв.м., както и 10,13% застроена площ общи части, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, самостоятелният обект се намира на етаж 2, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***; под обекта: *** и над обекта: *** и ***, с адрес на самостоятелния обект: г.Б.,

.у.“Г.“№5, вх.Е, ет.2, ап.Е24. Имотът се намира в сградата на Г.х.Б. (предходно име:

Ф.к.С.П.А) с адм. адрес: г.Б., у.„Г.“№5. Твърди се, че към настоящия момент имотът попада към ЕС - ищец.

Твърди се, че на 31.08.2017 г. ЕС - ищец, е провела общо събрание и е определила с решения 1 на ОС на ЕС извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС, в това число организационно, техническо, административно обслужване на ЕС, в т.ч.: събиране на такси, събиране на сумите за ремонтни дейности, организация за/и заплащане на режийни и други разходи на 3-ти лица, почистване общи части, снегопочистване, поддръжка асансьор и др. Сочи се, че ЕС стриктно изпълнява задълженията си и до момента, като поддържа ЕС в чист и атрактивен вид с оглед на комфорта на собственици, обитатели и гости.

Сочи се, че вследствие на незаплащане на определените такси поддръжка и управление, ЕС търпи загуби, т.к. реално към настоящият момент се предоставят редица дейности по поддръжка и управление, за които ЕС следва да заплаща на 3-ти лица.

Твърди се, че за извършване на дейности по поддръжка и управление на ЕС с решение 4, т.1 на ОСЕС, бе определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответниците (собственици на апартамент Е24) такса поддръжка и управление е определена от 40 € на кв.м. от площта на самостоятелния обект на година или общо 1`784.40 € годишно, видно от приложение към Решение №4. Твърди се, че таксата се дължи до края на м.12. предходната година - за следващата календарна година. Твърди се, че по силата на Решения на ОСЕС, собствениците се задължават да заплащат ежегодно такса за поддръжка и управление на ЕС от 1`784,40 €. Твърди се, че ответниците не са заплатили дължимата такса за управление и поддръжка за 2019 г. (дължими до 31.12.2018 г.), за 2020 г. (дължими до 31.12.2019 г.) и за 2021 г. (дължими до 31.12.2020 г.), общо в размер на 5`353.20 €.

Сочи се, че на същото ОСЕС (от 31.08.2017 г.) по т.7 от Решение №4, се взе решение при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение от 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума.

Твърди се, че забавата на ответниците С.Б. и Т.Ш. за плащане на такса за управление и поддръжка е както следва:

За дължимата такса за 2019 г. (с падеж 31.12.2018 г.), считано от 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. възлиза на 821 дни забава, а дължимата неустойка 0,1% от забавената сума е 1,7844 € на ден. Умножено по дните на забава за 821 дни, дължимата неустойка е 1`464,99 €. Тъй като тази сума надвишава определената от ОС крайна граница на неустойката от не-повече от 50% от дължимата сума, същата е дължима от 892,20 €.

За дължимата такса за 2020 г. (с падеж 31.12.2019 г.), считано от 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. възлиза на 456 дни забава, а дължимата неустойка 0,1% от забавената сума е 1,7844 € на ден. Умножено по дните на забава за 456 дни, дължимата неустойка е 813,68 €. Тъй като тази сума е по-малка от определената от ОС крайна граница на неустойката от не-повече от 50% от дължимата сума, същата е дължима от 813,68 €.

За дължимата такса за 2021 г. (с падеж 31.12.2020 г.), считано от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. възлиза на 90 дни забава, а дължимата неустойка 0,1% от забавената сума е 1,7844 € на ден. Умножено по дните на забава за 90 дни, дължимата неустойка е 160,59 €. Тъй като тази сума е по-малка от определената от ОС крайна граница на неустойката от не-повече от 50% от дължимата сума, същата е дължима от 160,59 €.

Твърди се, че общият размер на дължимата неустойка за забава за плащане на такса поддръжка за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е 1`866,47 €.

Твърди се, че ответниците не заплащат дължимата такса поддръжка. Сочи се, че към момента дължат сума общо на 7`219,67 €, от които:

Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 1`784.40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 892,20 €;

Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 1`784.40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. от 813,68 €;

2

Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 1`784.40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. ог 160,59 €.

Твърди се, че въпреки многобройни опити от страна на ищеца, ответниците да изпълнят задължението си, до момента не е извършено каквото и да е плащане по горното задължение и към настоящия момент ответниците дължат посочените суми в пълен размер.

Сочи се, че се установява съществуването на вземането, както и размерът на същото с представените с молбата доказателства, Протокол от 31.08.2017 г., както и приложенията към него. Твърди се, че е налице правно валидно, влязло в сила решение на ОСЕС в съответствие с ЗУЕС (чл.38 ЗУЕС).

Сочи се, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в процесната ЕС.

Твърди се, че е налице валидно взето решение от ОСЕС по чл.38 ЗУЕС, надлежно свикано и оповестено в съответствие с ЗУЕС, с което са се взели валидни решения за определяне на дължимите суми за такса поддръжка и управление, и е посочен срок за плащане.

Твърди се, че поканата за провеждане на ОСЕС е надлежно оповестена, поставена на общодостъпно място в законоустановеният срок - не по малко от 7 дни преди провеждането.

Твърди се, че ОС от 31.08.2017 г. е законно проведено и са взети правно валидни решения с нужният кворум (повече от 75% от собствеността в ЕС), по никакъв начин не е оспорено съдържанието на протокола на осн. чл.16, ал.9 ЗУЕС. Сочи се, че отразяването на взетите решения, както и законността на решенията на ОСЕС в съответствие с чл.40 ЗУЕС, в. т.е. решенията са законни, влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Сочи се, че по силата на чл.38, ЗУЕС, Решенията на ОСЕС се изпълняват в определение в тях срокове, когато срокът не е определен същите се изпълняват в 14-дневен срок, а ал.2 на същата разпоредба са уредени възможностите в случай на неизпълнение на решение на ОСЕС.

От съда се иска, да осъди С.Б., гражданин на Г., родена на *, в Н.Й., адрес: И., А.П.№12, М., адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, а.Е24, и Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в М., Г., адрес: И., А.П.№12, М., адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, а.Е24, да заплатят на ЕСна сектор вх.”Е” в сграда на Г.х.Б. (предходно име: Ф.к.С.) с адм. адрес: г.Б., у.„Г."№5, с подадено уведомление с вх. №94-17-6280/12.12.2017 г., съгласно удостоверение изх. №9417-6280/15.12.2017 г., издадено от о.Б., представлявана от Е.В.П. - Управител, сумата от 7`219,67 €, от които:

Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 1`784,40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. от 892,20 €;

Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 1`784.40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. от 813,68 €;

Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 1`784.40 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. от 160,59 €, ведно със законната лихва върху претендиралата сума, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда - 17.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

При така изложеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално правото на вземане на ЕС за разходи за поддръжка общите части на сграда в ЕС, която правна квалификация е чл.626 ГПК, вр. с чл.6, т.10 от ЗУЕС, вр. с с чл.11, ал.1, т.5 и чл.6, т.8 от ЗУЕС, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл.86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.78 от ГПК.

3

ИМ и приложенията към нея е връчена лично на ответниците С.Б. и Т.Ш. на 09.11.2021 г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.

В хода на процеса ищецът е направил искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, в случай че съда прецени наличие на условията по чл.238 и чл.239 ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

С оглед на изложеното и с оглед отправената от ищеца молба, съдът намира че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявения иск бъде уважен изцяло.

Следва да се отбележи за яснота, че характерът на исковете не променя приложимостта на чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК, защото липсва законова забрана за постановяване на неприсъствено решение по такива искове (каквато е налице например при брачни искове, при искове по чл.74 от ТЗ и други).

Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

За да се произнесе по съществото на производството, съдът взе предвид, че ответниците не са депозирали отговор на ИМ в законоустановения срок; не са изпратили представител в първото по делото ОСЗ, за което са били редовно призовани; не са отправили искане за гледане на делото в тяхно отсъствие; не са взели отношение по исковия спор с писмена молба или по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответниците разпореждане по чл.131 от ГПК, на последните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. От представените по делото доказателства може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения иск.

Разпечатката съдържа 47 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4a6e735-6fdd-4a8c-9040-32dc119d60a7