Определение № 363 от 22.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Бургас, 22.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500275 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез пълномощника Р. И., против определение № 260077/22.06.2023г. по гр.дело № 1486/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за предявения иск в размер на 14 733,61лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че на основание чл.84, ал.1 ГПК Държавата и държавните учреждения са освободени от заплащане на такси и разноски, освен по искове за частни държавни вземания или за вещи, частна държавна собственост. Сочи се, че съгласно чл.162, ал.2, т.5 ДОПК вземанията на Държавата по дела за отнемане на незаконно придобито имущество са публични, действията на Комисията имат публично правен характер и поради това за тези производства тя не дължи държавна такса.

На последно място се твърди, че сочи, че определението е постановено след влизане в сила на решение №338/02.11.2020г. по гр.дело №1486/2019г., а разпоредбата на чл.77 ГПК не представлява способ за поправяне на допуснат от съда пропуск, тъй като разноските следва да бъдат присъдени с решението по делото.

В отговор на частната жалба, подаден от А. П. П. и И. П. П. чрез техния пълнмощник адв. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл.84 ГПК за освобождаване на Комисията от заплащане на държавна такса. Счита, че предявеният в производството иск не е от висш публичен порядък, а отнетото имущество става държавна собственост след постановяване на окончателния съдебен акт 1

,за напред.

Излагат се доводи и, че разпоредбата на чл.77 ГПК е специална, не представлява изменение или допълване на решението, а способ за събиране на несвоевременно внесена държавна такса. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, в съответствие с определение № 422/10.11.2020г. по ч.гр.дело №3298/2020 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е констатирал, че с влязлото в сила по делото решение №338/02.11.2020г., с което е отхвърлено предявеното в производството искане на КПКОНПИ за отнемане на незаконнно придобито имущество, не е събрана дължимата от Комисията държавна такса и на основание чл.77 ГПК е осъдил Комисията да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 14 733,61 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски по делото, съдът постановява принудителното им събиране. Съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение №3/08.07.2008г. по конст.д.№3/2008г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от повисша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно, също така, положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата 2 имущество статут на публична държавна собственост.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.77 ГПК е именно способ за събиране на такси и разноски, след постановяване на решението.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното , Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез пълномощника Р. И., против определение № 260077/22.06.2023г. по гр.дело №1486/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за предявения иск в размер на 14733,61лв.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3